Георги Харизанов говори пред радио "Фокус" за всички актуални политически проблеми в страната ни.

 

 

- Водещ: Рухна ли митът за безалтернативността на ГЕРБ? Анализ ще направи Георги Харизанов – изпълнителен директор на ТВ Европа, член на ГЕРБ и на Института за дясна политика. Г-н Харизанов, кой изглежда по-уморен – управляващите или протестът?

 

- Георги Харизанов: Интересен въпрос. Ако разглеждаме управляващите в цялост в края на мандата умора и ерозия да има е най-нормалното нещо по света. Ако ги разглеждаме отделно по сектори: първо, нито Борисов ми изглежда уморен, нито Десислава Танева, нито Росен Желязков, нито Томислав Дончев – никой от тях не дава вид за това да е уморен, или пък секторът, който той ръководи, да е уморен от него. Така че тази тема може да е интересна за по-външен и леко забавен анализ на събитията, но същността показва, че и двете страни, ако разглеждаме протестът и управляващите като две страни враждуващи, и двете страни са първо, решителни, и второ, в добра кондиция независимо от тяхната численост.

 

- Водещ: В интервю в края на август за „Фокус" казахте, че ситуацията е патова и изисква нови ходове на противниците в нея, за да получи тя своята развръзка. Оттогава нищо не се е променило. Къде са тези ходове?

 

- Георги Харизанов: Няма ги, и тя продължава да си е патова. Това просто показва, че съм бил прав за пореден път. Благодаря. Иначе, мисля си, че инициативата и някак си нови ходове за промяна на политическата ситуация е по-скоро в управляващите, тъй като всичко, които опита протестът до момента като излизане от нормалната демократична форма на протест, му донесе по-скоро негативи и не само че не разколеба управляващите, а доведе до допълнително втвърдяване на ядрото на партиите, които стоят зад управляващите. Аз затова съм готов да споря с всеки, който твърди, че това управление е делегитимирано. Напротив, нищо до сега не е по-легитимно, отколкото 2017 година, ако разглеждаме нагласите на хората, които са го избрали. А в крайна сметка в демокрацията те са важни.

- Водещ: Рухна ли митът за безалтернативността на ГЕРБ?

 

- Георги Харизанов: Не мисля. Напротив. Мисля си, че един от изводите тъжните, който можем да ги извадим отново за кой ли път, е, че въпросът за алтернативата очевидно е твърде сложен, и че каквито и заплетени ситуации да се случват заради грешки на управляващи, грешки на други власти и т.н., те очевидно не могат да доведат до изкристализирането на ново политическо поколение. Ако се появи такова, то би се ползвало с огромна популярност, но на така парцелирания терен, на който старите муцуни категорично отказват да отстъпят крачка не само назад, а дори встрани, и в който Сашо Томов и Мая Манолова ще са лицата на новата вълна, ами извинявайте много, няма как да стане. И докато хора с над 30-годишен престой в политиката се опитват да се преопаковат и да се представят за нещо ново, новото, ако то изобщо съществува под формата на млади хора, които желаят да се занимават с политика, реално няма никакъв шанс.

 

- Водещ: Виждате ли сериозна конкуренция в ГЕРБ на вашия бивш втори в партията – г-н Цветанов с „Републиканци за България"?

 

- Георги Харизанов: В ГЕРБ сериозна конкуренция и да има, тя досега не се е заявявала, и мисля, че може би няма нужда от такава конкуренция, тъй като след като г-н Цветанов излетя от партията, това, което г-н Борисов каза тогава и като заявка, а впоследствие и като действия, е, че нов втори човек в партията няма да бъде излъчен и на никого повече няма да се стовари такава огромна отговорност, защото виждате, че личните грешки и слабости на един такъв втори човек започват да рефлектират много тежко върху цялата партия. Това беше основната причина в крайна сметка да се стигне до разлъката с г-н Цветанов, каквото и да обяснява той. Така че виждам работа с Изпълнителна комисия, виждам работа колективна, виждам работа в екип и местните избори, сравнени с предишните, тъй като на тези последни местни г-н Цветанов вече беше извън ГЕРБ и не участваше в предизборната кампания, показват, поне до момента, че това носи успех – увеличение на кметовете, увеличение на общинските съветници.

 

- Водещ: Значи не приемате обвиненията на г-н Цветанов, че вие лично сте участвали в заговор срещу него?

 

- Георги Харизанов: Обвинения? Това са много смешни интриги, които съществуват само в неговата глава. И г-н Цветанов е или е излъган, или лъже – оставам на него да си избере дали е наивник или лъжец, но аз мисля, че за човек с неговите претенции двете са еднакво неприятни.

- Водещ: Предстоящата му за създаване партия ще бъде ли конкурент на ГЕРБ? Г-н Цветанов очаква, че тя ще събере на избори толкова гласа, колкото и самата ГЕРБ.

 

- Георги Харизанов: Това показва колко е далеч от реалността г-н Цветанов. Всяка новосъздаваща се партия дава такива двойни заявки, но кметове, които са загубили изборите още докато са били в ГЕРБ, трудно биха донесли успехи извън партията, която стоеше зад тях с всичките си структури и с цялата организация, с всичките си ентусиазирани членове и симпатизанти. Извинете, но ако човек е изгубил избори, бидейки част от ГЕРБ, много трудно би могъл да намери реализация извън политиката самостоятелно, след като избирателите още тогава са му казали, че просто не го желаят.

- Водещ: Много странни парадокси са в българската политика, г-н Харизанов. Почти всички, които са излезли от собствените си партии, са направили нови партии и не са успели. Аз не си спомням.

 

- Георги Харизанов: Не, всички не са успели. Всички, не почти. - Водещ: Всички. Аз следя политиката от 1989 година насам, и трябва да кажа, че успели няма. Имаше СДС-та с тирета, без тирета, либерали, радикали и т.н., после БСП-та разни, НДСВ-та – и накрая нищо. - Георги Харизанов: Доколко може да разглеждаме Борисов като някакъв феномен, бидейки кандидат за народен представител от НДСВ, без да е бил член на тази партия, от гражданска квота, той беше избран, спомняте си, и то от 2 района за народен представител през 2005 година, малко след това ставайки главен секретар след конфликта с министър Румен Петков напусна, но мисля, че може би свободата и това, че никога не се изживява като партиец и партиен член му позволи въпреки краха на НДСВ да изгради собствен образ. Всичко друго е изключително сложно и сериите на успехи в този шаблон – някой силен втори излиза от някаква партия, и то вижте, нека да говорим за всеки, който е излязъл от партията си, защото Татяна Дончева с цялото ми уважение към нея, което е все по-малко между другото, но тя никога не е била фигура в социалистическата партия от мащаба на г-н Цветанов в ГЕРБ. Но г-н Цветанов е сравним с хора като Румен Петков – изборджията на БСП, вторият човек, председател на предизборния щаб, хора, като Евгени Бакърджиев от времето на СДС, изобщо хора от този мащаб. Касим Дал, ако щете. Никой от тях не успя да постигне нищо значимо. И след неделната доста поумряла сбирка не виждам никакъв потенциал и енергия. Но в крайна сметка всеки има правото да опита, това е демокрацията – нека се пробва.

 

- Водещ: Напоследък се нароиха едни социологически проучвания със социологически пророкувания, размахване на ляво и на дясно на растящи проценти. Те не побъркаха ли политици и политически партии?

 

- Георги Харизанов: Ако някой някога се е влияел от моментната снимка на ситуацията в това да си вярва или не, проблемът е негов. Неслучайно всички социолози, бидейки професионалисти, и бидейки хора, които от години боравят с данни и знаят, колко динамично е обстановката, изрично заявяват, че това е моментна снимка. Тя показва тенденции, показва движения, показва моментни настроения. Въпросът е в това кой има силата да ги промени. На мен ми омръзна вече да влизаме в избори, в които определени социологически агенции извеждат социалистите като тотален фаворит, и след което социалистите безславно си губят изборите и продължаваме към следващите. Мисля си, че всеки, който ляга със социологията, става, започва да си прави планове, да раздава постове, да раздава обещания и да прибира пари за кампания ако щете, прави огромна политическа грешка, особено когато е очевидно, че тези социологически данни са твърде далеч от реалността, която предстои. Важно е кой може да разчете реалността, която предстои, и кой може да си направи правилните изводи от тези моментни снимки, а не кой си е повярвал благодарение на тях.

 

- Водещ: Г-н Харизанов, това нагнетяване на политическата надежда обаче няма ли да доведе до сериозни катаклизми веднага след изборите, тъй като мнозина партии очакват много високи резултати, и ако бъдат силно разочаровани, картината да не доведе до сблъсъци, не дай Боже, до по-голямо насилие?

 

- Георги Харизанов: Аз не виждам какви сблъсъци може да има, тъй като в крайна сметка на много партии съдбата им е в собствените им ръце. Ако т.нар. „демократично общество" отново се раздели и се яви под три отделни знамена на избори, счупи си главата и нито един от тези три проекта не влезе, кой ще му е виновен? И с кого трябва да се сблъскат – между тях самите?

 

- Водещ: Между тях и между ГЕРБ. Още от сега се чуват гласове, че ако ГЕРБ пак спечели, ще има гражданска война – цитирам дословно.

 

- Георги Харизанов: Кого цитирате, извинете?

- Водещ: Политически анализатори и политици. Не е нужно да се изброяват имена. Съществува такъв анализ.

 

- Георги Харизанов: Предайте на тези анализатори да си намерят спешно друго занимание и да сменят професията, имат нужда от това. Ако се сещате кого цитирате, имате му телефона, предполагам, звънете му и му кажете да си потърси друго занимание. В ЛИДЛ търсят касиерки, имат нужда от работна ръка. Водещ: Говоря за анализатори, не са анализаторки. - Георги Харизанов: След като е бил достатъчно глупав да каже така, ами те и касиери търсят, охрана търсят, предполагам има на паркинга едни, дето подреждат количките, изобщо има търсене на работна ръка, така че предайте на господина, който е изрекъл тази прогноза, да си потърси друго занимание.

 

- Водещ: От какво се нуждае ГЕРБ, за да не продължи да буксува, защото все пак се забелязва буксуване, което едва ли ще отречете?

 

- Георги Харизанов: Никой не може да отрече, че партия, която не е предприемала резки промени, най-малкото заради това, че едни и същи хора продължават, дори и успешно да се справят, отново бих насочил разговора към сектори, като земеделие, ако щете и към финанси, ако щете и към транспорта и т.н. – това са важни, структуроопределящи сектори, но факт е, че дългият престой във властта изморява, вкарва досада, кара хората да се обърнат, да се поогледат, да видят няма ли нещо по-интересно на политическия пазар. Така че има нужда от свежа кръв, има нужда от нови лица. Има дадена такава заявка. Има заявка в типичния му стил за проветряване на структурите и на листите от страна на премиера. Осъзнати са проблемите, за които вие говорите, и се работи.

 

- Водещ: В страната липсват настроения за предсрочни избори, протестите оредяват. С какво обаче си обяснявате категоричното постоянство на тяхното ядро?

 

- Георги Харизанов: Обяснявам си го с липса на втори шанс за попадане в телевизора. Имайте предвид, че извън хората, които винаги са били подозирани в обслужване на нечии интереси срещу възнаграждения, което е тяхно право, между другото, политическите пиари това работят, но извън това ядро, какъв друг шанс да си водим разговори и смело да попаднем на г-н Александър Томов, ако щете и г-жа Манолова, ако щете Настимир Ананиев, изобщо някакви такива комични образи – единственият шанс в момента е да отидат за поредна вечер на площада и да направят всичко възможно да попаднат в обектива на телевизионните камери. Ако считате, че това е нещо, което заслужава особено внимание, аз отказвам да се присъединя към тази оценка.

 

- Водещ: Не говорим дали заслужава или не внимание. Въпросът е за постоянството на протеста.

 

- Георги Харизанов: Ама те от 300 човека на площада вече 200 са лидери на партии или са бивши политици. Хората нееднократно досега са заявявали, че, меко казано, не ги желаят. Виждате резултатите на г-жа Дончева от всички избори, на които се е явявала, не говорим изобщо за кметските избори за София, когато тя беше кандидат на социалистическата партия. Но вижте като самостоятелен играч резултатите й от всички избори, на които се е явявала до момента. И отново е на площада, и пак иска доверие, и пак казва: „Дайте сега, аз ще ви покажа". Извинявайте, това е втръснала история. И мисля, пак казвам, когато от 300 души 200 са лидери на партии и бивши политици, това не е някаква тема, която трябва да бъде № 1 за обществото. И обществото очевидно отказва в мълчаливото се мнозинство да я припознае като важна.

 

- Водещ: Въпросът е, че от 3 месеца друга тема не се задава, г-н Харизанов.

 

- Георги Харизанов: Съгласен съм с вас. То и дебатите в социалните мрежи показват, че общо взето протестът е първа и най-важна тема, всичко друго са някакви дреболии, които се случват успоредно на него. Много хора подкрепят протеста без да присъстват на него, много хора подкрепят исканията на протеста без да ходя да развяват плакати и да маршируват, много хора искат оставката на правителството и на главния прокурор без да спят по палатки по кръстовищата, така че да, темата е голяма и е важна. Въпросът е, че между другото и събитията го показват, че без оставка на правителството този протест може да постигне много повече отколкото с оставка на правителството, и това, че правителството отказва да разговоря и въобще да обмисля първото и най-основно искане за оставката, е по-скоро добра новина за протеста, тъй като се свършеха немалко неща в последните месеци, които бяха излишни искания на хората на площада.

- Водещ: Г-н Харизанов, току-що казахте, че от протеста могат да постигнат повече, ако спрат да искат оставката на правителството. В какво ще се изрази това повече?

 

- Георги Харизанов: Ще се изрази първо, в плюсове за цялото общество, които в режим на служебно правителство ще доведе до невъзможност на парламента да взима решения по актуализация на бюджета и по приемане на нов бюджет – такива биха били невъзможни. Ще се изрази в това, че партийните лидери и техните парламенти групи няма да подкрепят предложения, с които приключва драмата със студения резерв, която силно изостряше обществените настроения. Ще се изрази в това парламентът да гласува поредица от закони, които да допринесат за по-лекото преодоляване на икономическата криза, която вече настъпи, тя не предстои, а настъпи. Ще се изрази в това парламентът да продължи тепърва по линия на международното сътрудничество. Виждате каква ситуация имаме в момента с поредната криза, със Северна Македония и отказа на историческата комисия да довърши своята работа и да изясни всички спорни моменти. Не ми казвайте, че при един властови вакуум всички тези въпроси биха намерели по-добро решение. Аз категорично не мога да се съглася с това. И другото, с което не мога да се съглася също така, категорично е, че ако Борисов спре да се занимава с политика и ГЕРБ загуби следващите избори, ни чака по-добро управление, при положение, че втората политическа сила продължава да е БСП и неин лидер продължава да е Корнелия Нинова.

 

- Водещ: Смята ли г-н Борисов да се оттегли от политиката след изборите? Тоест, да не оглавява правителство независимо от резултатите на ГЕРБ, дори те да са много добри.

 

- Георги Харизанов: И в началото на този мандат, и преди месец-два, няколкократно премиерът заяви, че това е последният му мандат като премиер, и оттук нататък той се прибира да си гледа партията – цитирам го дословно. Така че ако за някога това е новина, честито, разбрал я е. Мисля, че за мен и за вас отдавна не е.

 

- Водещ: Кои са вариантите за бъдещ премиер? Обмислят ли се в ГЕРБ?

 

- Георги Харизанов: Те зависят изцяло от избирателите. Първо, избирателите трябва да конструират следващия парламент, след което следващият парламент и политическите сили, които биха намерили съгласие за съставяне на правителство, да седнат и да преговарят коя да е фигурата на премиера. Обичайните заподозрени са ясни, няма смисъл да им изброяваме имената, можем да изпуснем някой, да се обиди, но си мисля, че този разговор е твърде далеч във времето и пред него има твърде много неизвестни.

Водещ: Кое е най-непосредствено пред ГЕРБ?

 

- Георги Харизанов: Най-непосредственото пред ГЕРБ е, говорейки в тясно партиен интерес, излизане от политическата криза с минимум щети и страшно много работа вътре в партията.