"Съобщаваме на православните християни и на българската общественост, че на 25 март 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС), г.к., ІІІ-то отделение, с председател съдия Симеон Чаначев и членове съдия Александър Цонев и съдия Филип Владимиров, постанови своето Определение № 221 във връзка със заведеното от сектата „Шри Чинмой Център“ (ШЧЦ) съдебно дело срещу светата ни Църква (и срещу една православна християнка, която разобличи вредността на учението им). Делото бе за „дискриминация“ по признак „убеждения“. С Определението си ВКС остави без разглеждане касационната жалба на сектантското нео-индуистко сдружение, което в хода на цялото съдопроизводство от 2008 г. насам бе представлявано пред всички съдебни инстанции от юристи на Българския Хелзинкски комитет. По този начин влезе в сила второинстанционното решение по делото на Софийския градски съд, с което всички искове на сектата и на двама от членовете й бяха отхвърлени. Тази съдебна битка продължи 12 години и безусловно можем да направим закономерния извод, че това беше битка между платените отвън наемни „защитници на човешки права“ и майката на същинската човешка свобода – светата Христова Църква. Тук е уместно да подчертаем, че първият адвокат на ШЧЦ в производството на първа инстанция бе Маргарита Илиева, един от авторите на Закона за защита от дискриминация и тогавашен директор на Правната програма на Българския Хелзинкски комитет. БХК избърза да ликува за своето съдебно надделяване на първа инстанция и в сайта си през 2017 г. отбеляза, че „за първи път е осъден функционер на Българската православна църква за дискриминация поради пропагандата на църковни активисти срещу нехристиянски организации.“ И още: „Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество…“" Това се казва в съобщение, публикувано на сайта на Центъра за религиозни изследвания и консултации към храм "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Публикуваме пълния текст.
В този сблъсък за правдата и за действителната свобода на съвестта и словото българската съдебна система показа удивителна смелост, правдивост и зрялост като защити истината и присъщото на всяко вероизповедание и неговите представители право открито да изповядват своята вяра.
В случая българските съдии неподкупно отстояват неотнимаемото право на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и нейните членове да изразяват своята богословска позиция и загриженост за духовното здраве на подрастващите поколения и обществото ни като цяло, които са обект на псевдодуховни атаки от страна на мимикриращи религиозни общности като „Шри Чинмой Център“.
Такива съвременни култове некоректно и непрозрачно се опитват да пропагандират своите религиозни убеждения и практики зад маската на концерти, семинари, спортни „походи на мира“ и други събития, по време на които всъщност извършват нерегламентирана от държавата религиозна пропаганда, тъй като не са регистрирани по Закона за вероизповеданията, а по други закони (или пък нямат никаква съдебна регистрация у нас).
Така например „Шри Чинмой Център“ често организира концерти в София и в други населени места в България, на които хората биват канени да чуят екзотични индийски инструменти и лекции, а всъщност стават съпричастни на молитви, мантри и химни, в които се възхваляват езически индуистки божества. ШЧЦ подобно на много други секти, предлага минути за „тишина, медитация, релаксация и себепознание“, а фактически пропагандира култ към своя основател – гуруто Шри Чинмой. С това се отнема правото за информиран избор на посетителите на подобни прояви, тъй като повечето от тях не подозират в какво им предстои да бъдат въвлечени.
Именно тази некоректна страна в религиозната дейност на сектите и техните лъжеучения са обект на осветляване от действащия при храм „Св. св. Кирил и Методий” (ул. „Г. Вашингтон“ № 47, гр. София) Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий”. Точно заради тази дейност на ЦРИК и неговия директор д-р Десислава Панайотова сектантите, подкрепени от Хелзинкския комитет, предприеха посочените съдебни действия с цел да стопират превантивната и духовно-просветна мисия на Българската Православна Църква сред нашия народ.
История на съдебния процес
„Шри Чинмой Център” в цял свят е считан от експертите в областта на религиознанието и сектознанието за опасен култ, а редица международни конференции са го включили в списъците с религиозни общности, които притежават признаци на секти от тоталитарен и деструктивен тип.
През 2008 г. искът на нео-индуистката секта ШЧЦ бе първоначално насочен срещу Софийска св. митрополия с изрично посочване името на приснопаметния Български патриарх Максим (като ответник в качеството му на Софийски митрополит). После това отпадна и искът се насочи срещу храм „Св. св. Кирил и Методий” и срещу действащия при него Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий” (ЦРИК). Най-накрая делото на ШЧЦ се трансформира в персонална атака срещу д-р Десислава Панайотова, директор на ЦРИК – звено на БПЦ-БП, което има за предмет на дейност превенция спрямо деструктивното сектантско влияние у нас, разпространяване на общественополезна информация и консултиране на институциите, медиите и гражданите по въпросите на сектите.
Съдебният иск пред СРС на ШЧЦ от 2008 г. беше свързан с разпространяваната от страна на ЦРИК информация за същността на лъжеучението на гуруто Шри Чинмой и за опасностите, които животът в сектата крие за нейните членове. Д-р Десислава Панайотова бе обвинена от ищците в извършване на подбудителни актове на дискриминация по признак „убеждения“ на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр.
Тук е уместно да подчертаем, че първият адвокат на ШЧЦ в производството на първа инстанция бе Маргарита Илиева, един от авторите на Закона за защита от дискриминация и тогавашен директор на Правната програма на Българския Хелзинкски комитет. БХК избърза да ликува за своето съдебно надделяване на първа инстанция и в сайта си през 2017 г. отбеляза, че „за първи път е осъден функционер на Българската православна църква за дискриминация поради пропагандата на църковни активисти срещу нехристиянски организации.“ И още: „Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество…“ [http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/20170728-press-sri-chinmoy/]
Втората инстанция СГС обаче не сподели виждането на сектата, на адв. Маргарита Илиева и на съдия Методий Шушков от СРС, че действията на д-р Панайотова са били незаконосъобразни и са довели до посочените в исковата молба вреди за ищците. Затова СГС отмени съдебното решение на СРС № І-50-114 от 03.07.2017 г., оправда д-р Десислава Панайотова и осъди ищците от ШЧЦ да й заплатят съответните съдебно-деловодни разходи.
Затова сектата ШЧЦ и Хелзинкският комитет обжалваха решение № 553 от 24.01.2019 г. по в. гр. дело № 16814/2017 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІІ – В. състав, пред третата и последна инстанция – Върховен касационен съд. Но ВКС остави тяхната жалба без разглеждане и подкрепи решението на СГС, отбелязвайки, че СГС правилно е посочил, че „за да се приеме, че е налице подбуждане към дискриминация, е необходимо да бъде установено от ищците, че е налице нееднакво третиране на всеки от тях поотделно спрямо други трети лица в сходно положение, а такива твърдения липсват в исковата молба“. Според ВКС СГС коректно е приел, че „неравноправно третиране не може да се установи и от изслушаните в първоинстанционното производство свидетели, показанията на част от които – Т. и А. не следва да се кредитират, като дадени от лица, заинтересовани от изхода на спора – членове на ищцовото дружество, които, съдът е счел за силно пристрастни и противоречащи на останалите свидетелски показания, дадени от лица, без родство със страните. Съставът е приел, че цитираната статия на ответницата представлява израз на мнението, вътрешното убеждение и позицията на автора, което е основно право на човека, установено както в Конституцията на Република България, така и в редица международни актове, като в публикацията не се съдържа пропагандиране на омраза, враждебност или унижаване на основата на изповядвани от ищците убеждения.“(Тук се визира статията на д-р Д. Панайотова – „Ледът зад благостта“ относно гуруто Шри Чинмой.)
Д-р Десислава Панайотова с почит и най-топла признателност благодари на Св. Синод на БПЦ-БП, на Софийска св. митрополия, лично на Ловчанския митрополит Гавриил и на Пловдивския митрополит Николай, на предстоятеля на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ ставр. ик. Александър В. Георгиев, на адв. Стефка Спиридонова, адв. Петър Петров и особено на адв. Александър Тодоров (представлявал я пред СГС и ВКС), на експерта на ЦРИК Бисер Божков и на всички спомогнали със становищата, трудовете и молитвите си за извеждане на това 12-годишно принудително дело до успешен и благоприятен за Църквата завършек.
С това свое достойно решение съдийският състав на Върховния касационен съд защити от опитите за посегателство правото на православните християни в България да изразяват свободно и публично своите мнения по компетентност, както и своите лични убеждения и да информират обществото ни за опасностите, които се крият в нездравите духовни учения и в следването на самозвани духовни водачи. Победата на Центъра за религиозни изследвания и консултации срещу неоснователните обвинения на сектата „Шри Чинмой Център“ е шеста за ЦРИК в неговия съдебно-процесуален опит от 2006 г. насам. През изминалия период на своето съществуване дейността на ЦРИК бе възприета като напълно законосъобразна от Комисията за защита от дискриминация към НС, от СРС, СГС, ВАС и ВКС по различни дела, заведени срещу него от „Апостолска реформирана църква“ (протестанския ХЦ „Прелом“), от ШЧЦ и от друга нео-индуистка секта – „Изкуството да живееш“ („The Art of Living“) на гуруто Шри Шри Рави Шанкар. По този начин ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“, наред с претърпените несгоди заради чуждестранния „правозащитнически“ натиск и сектантските атаки, всъщност извоюва положителна съдебна практика, която е от ключово значение за опазване свободата на съвестта, словото и религиозните убеждения на православните християни в България. Без съмнение тези съдебни успехи ще са изключително полезни юридически прецеденти в бъдещи съдебни процеси, в които граждани или църковни институции биха се оказали в положението на обвиняеми заради Истината.
Ние, православните християни, не воюваме против хора, „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“; св. апостол Павел затова ни призовава: „приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство“ (Послание до ефесяни, 6:12-18).
На врага и враговете на Православната Църква и човешкото спасение отговаряме с думите на днес чествания дивен Победоносец и страдалец за православната вяра св. великомъченик Георги: "Истината е сам Христос, гонен от вас… По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията… Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!" Амин.
