Получено от читатели:
«Вчера си поговорих по скайпа с мой съученик, който живее в САЩ.
Поговорихме си за пандемията. Той живее в Сиатъл, щата Вашингтон, който по брой заболели е в средата, паниката била сериозна. Но сега е по-спокойно.
Той работи в сферата на услугите. Не е спирал работа, но мениджърите веднага започнали да работят дистанционно.
Компанията му плащала част от медицинската застраховка.
Съпругата му работи в кафене. Собственикът на закусвалнята веднага уволнил всички служители, без всякакви обещания и пари. Тя се регистрирала като безработка и получила помощ. Според техните мерки — помощта не била голяма.
За санитарните условия и за качеството на продуктите в тази неголяма «закусвалня» той казва, че е престанал да яде храна от подобни заведения. Смеехме се, че по време на «комунизма» в България никой не се е тревожил за качеството на продуктите.
Дъщеря му неотдавна завършила университет, още дълго ще плаща кредит за обучението си.
Опитала се да живее сама, но не успяла да плаща кредита и наема за жилището си. Заради пандемията я изпратили в неплатен отпуск. Тогава се прибрала при родителите си.
От цялото семейство само той все още работи. Но има кредит за жилището и за автомобила, жена му имала още един кредит за автомобил. Там е невъзможно да живееш без автомобил, общественият транспорт е развит слабо.
Комуналните услуги и храната не били скъпи.
Къщата му била в зелената зона, недалеко от Сиатъл, семейството има още една малка дъщеря. Тя учи в училище. До края на живота си ще плаща за къщата с две спални и две бани.
Жена му и по-голямата му дъщеря нямат медицинска застраховка. Парите не стигат. Самият той е застрахован, но при всяко посещение при лекар плаща, въпреки застраховката.
Всички пари, които получават жена му и дъщеря му от помощта за безработни, веднага отиват в банката за погасяване на кредита. Най-вече са изплашени, че ако се разболеят, то няма да има кой да плаща кредита за къщата. Защото всяко посещение при лекар, това била сериозно натоварване на бюджета.
Когато си дошъл в България преди години веднага отишъл при зъболекар.
Ето така живеело семейството му по време на карантината.
«Няма рай на Земята», някак си печално добави той.
«Дори не можете да си представите какво означава да се страхуваш да останеш без покрив и медицинска помощ», допълни още той.
«Едва ли сега бих заминал за Щатите. Но вече нищо не мога да направя, а и децата вече са американци», с това съученикът ми завърши разказа си.
Петя Паликрушева
