С декларациите, които събират на КПП-та и на летища и граници, има проблем. Те са юридически недоразумения, нарушават закона и могат да бъдат оспорвани в съда. Както и заповедите на министър Ананиев. Това става ясно от коментари на юристи.

Първият по-дребен проблем е нарушението на Закона за личните данни.

На КПП-та накрая на градовете полицаи изискват декларации за целта на пътуването. Формулярът се разпечатва от образец. В него се попълват всички възможни лични данни на човека, който е тръгнал нанякъде – ЕГН, лична карта, постоянен и временен адрес.

На летището връчват на пристигащи българи и чужденци лист от пишеща машина, озаглавен „Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID-19 във връзка с епидемичната ситуация“. Формулярът всъщност е декларация, защото с подписа си под него, с попълнените лични данни, подписалият декларира, че ще спазва 14-дневна карантина.

Тези декларации са

хвърчащи листове

Няма име на институция, която изисква и приема декларацията, тоест ще „оперира“ с личните данни на хората. Законът има строги изисквания за операторите с лични данни, те трябва да информират всеки човек, който им предоставя личните си данни, за своята отговорност и как ще ги съхраняват. Във всеки договор, в който се попълват лични данни, има отделен текст декларация, че лицето ги предоставя и е информирано как другата страна ще се разпорежда с тях. Читателите в интернет досадно се борят с изскачащи прозорци, които искат съгласието им за т. нар. бисквитки, които се смятат за събиране на лични данни. И т. н.

А декларациите по пътищата са един лист, който се дава на полицай, но в изпълнение на заповед на здравния министър. И в раздавания формуляр на пристигащи от чужбина отсъства какъвто и да е субект-институция, която събира твоите данни, които включват ЕГН, паспортни данни, адрес и т. н., имена на други лица, с които пътуваш, имена на роднини, че даже номера на мястото в самолета. Формулярът е от напълно анонимен издател. Не се знае на кого предоставяш данните – МВР, Министерство на здравеопазването, Външно министерство.

По принцип МВР е оператор на лични данни, съответно полицаят е служител на МВР. Но защо не е вписано кой изисква тази декларация, не е ясно. Просто така – хвърчащ лист. Виждаш само, че ги връчваш на униформен полицай, който ги пъха в някакъв кашон на пътя.

Всеки пристигащ от чужбина има пълното право да откаже да подпише такава декларация, с основание, че не иска да предоставя личните си данни.

Какъв е бил проблемът на институциите да напишат един съответстващ на закона формуляр? Толкова ли е ниска правната грамотност на администрацията, че не може да сътвори един елементарен документ?

Има и по-голям проблем

Декларациите, с които пътуваме през КПП-тата в страната, и заповедите на министъра са незаконни, каза известният адвокат и председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ Михаил Екимджиев (виж тук).
Той не е против извънредното положение или предпазните мерки, но обяснява, че декларациите и заповедите са противоконституционни и не са изпипани юридически.

Агрументите на юриста са, че ограничения на права по конституция могат да се извършват само със закон, а не като се делегират права на министър да издава заповеди. Има и решения на Конституционния съд в този смисъл.

Сега например правото на придвижване е ограничено със заповед на министър Ананиев.
Декларациите са нужни, казва Екимджиев, за да се ограничат щетите от пандемията. Но има много дефекти на заповедите с ограниченията, които ги правят невалидни. Те могат да бъдат оспорвани в съда.

Според адвоката е могло да бъдат юридически изпипани.

Декларацията за пътуване извън града също е хвърчащ лист без обяснения кой е получател и разпоредител с лични данни. Поне я връчваш на полицаи, които я пъхат в кашон сложен на пътя.