Мерките срещу коронавируса донесоха редица изпитания за психиката на всички и това започва все по-тревожно (и комично) да ни личи.

Докато сме затворени вкъщи и в невъзможност да разпуснем с приятели и близки или дори да се прекръстим в църква (не че не може, не трябва), отвсякъде ни залива информация за наближаващата финансова криза и стремглавото завладяване на всяка сфера на живота от "чудовището коронавирус".

Сякаш не ни стига ежедневното отчитане на броя заразени и починали, както и страховете за здравето и личните ни финанси, но и сме принудени да стоим вкъщи я с неприятна половинка, я сами или с шумни деца.

Неприятното усещане за прецакалите се да спазват мерките се подсилва и от онази част от хората, за които сякаш случващото се в света и сериозността на ситуацията са останали неразбрани и мерките не са за тях, а само за няколкостотин "проправителствени послушници".

Отделно ежедневният поток разпоредби обърква дори добросъвестните и става трудно да се ориентираме защо едни магазини работят, докато други фалират.

Неразбирането на ситуацията или точно обратното - предрусването с информация за последствията с негативен знак, съчетани с изолация, водят до все повече колкото комични, толкова тревожни и странни прояви на различни индивиди.

Ако довчера съветите на психолозите бяха далечни спорадични предупреждения по телевизията и интернет, които не ни касаят, днес вече се убеждаваме, че те са имали своето основание и че хората наистина "изтрещяват" от целия този гнет.

Пресен пример за това е мъжът с COVID-19, заради който всичките му съселяни от Паничерево са под карантина, след като той избяга от инфекциозното в Стара Загора и си хвана такси до вкъщи. Злощастният таксиметров шофьор пък се покри в пристройка зад къщата си, за да не се окаже и той в карантина.

Полицията вече разказва за поне няколко случаи на хора, нарушили задължителната си изолация, просто за да отидат да пийнат в кръчмата, бягайки по-скоро от "жената с точилката", отколкото от полицията.

А селски кметове обикалят да гонят групичките скупчили се тийнейджъри или роми, но охотно приемат поканите за приятелски трапези. Логика не търсим, просто защото явно рационалното мислене все по-категорично отстъпва пред други емоции.

Изолацията роди и тонове народно творчество, но и от там няма изглед, че нещата са в по-друга посока.

Коронавирусът се превърна в главен герой на успешни и не толкова успешни песни, записани на телефон и съпроводени с подрънкване на китара; стихове на самозвани поети, в които ритъмът и римите видимо не са пръв стремеж за автора; и безброй статуси в социалните мрежи, кои от кои по-остроумни и станали повод за раздор сред приятели.

А вицовете от типа как карантината, изкарана с жената, трябва да се приема за трудов стаж и да се плащат "вредни" на мъжа, се намножиха значително. Ако това успокоява хората, ние им даваме поощрително "да". 

Бликащите емоции по време на изолация напънаха и родните творци. Солидна естрадна формация в лицето на Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Петя Буюклиева, Христо Кидиков, Искрен Пецов и др. опита да ни даде "Кураж" с текст и видео, предизвикващи по-скоро суицидни мисли, отколкото надежда. 

И тук липсва логика как се вдъхва кураж с мрачните кадри на носилки и кръвни банки и текст "Невидим убиец е тръгнал в обход, изпълва със страх душите човешки, отчупва парчета от този живот. Светът ни се срути тази година с начало прокобно, ще има ли край? Невинни жертви болестта не подмина..." или още по-страшните откъси "последната своя зима издъхват и чезнат в земята с черно лице", "уплахата сее навсякъде глад".

Слава Богу, капка здрав разум все пак е останал дотолкова, че обществото да се надигне срещу това творение.

Междувременно Папи Ханс вече май ни показа всичките си потници и анцузи, както и не толкова богатия асортимент от танцувални и певчески умения със "Стой си вкъщи".

А плеймейтка (Гергана Стаменова, за протокола) възпя строгия, но справедлив господар Мутафчийски и му отправи закачливи предложения да се потъркат заедно със сапун.

На този фон призивът на Наталия Кобилкина да отворим чакрите си с правене на френска любов изглежда някак позитивен.

И ако картината става все по-тревожна и изглежда сякаш повсеместна лудост е обзела всички ни, не трябва да забравяме все пак, че и това ще мине. Дори по-бързо отколкото очакваме - още преди до нас да е достигнал поредният творчески напън или съсед да е нахлул в дома ни за обир на домашната ракия.

А психолозите са предостатъчно за всички ни и дори и да нямаме пари да си ги позволим, все ще се намери някой доброволец да ни изслуша безплатно и да ни избави от целия този brain damage.