Крайните разпределения на медицинските и лекарствените разходи за 2017 г. в България се очертават в съотношение 3.8 млрд. лв. към 4.8 млрд. лв. в полза на лекарствата или около 44% финансови средства за медицина срещу 56% за лекарства и медицински изделия. Няма такава държава в света! Известно е, че страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар поддържат неговия дял в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България, обаче, приходите на фармацевтичния сектор са достигнали 56% от общите разходи за здраве през 2017 г., което се нуждае не просто от анализ, а от категорични мерки, от лекарствена политика каквато нито от МЗ, нито от ИАЛ предлагат.
В последният си анализ на частните доплащания в българското здравеопазване, базиран на данните в доклада на ЕК от 2019 г. валиден здравните финанси през 2017 г., направих достояние на заинтересованите от тази материя процентните съотношения в сравнителен план с ЕС.
Оказа се, че в Европа нашият фарма-сектор е класиран на първо място по доплащания за лекарства в размер почти 6 пъти по-висок от средния за целия ЕС.
Видяхме също така, че от общо 46.6% частни доплащания директно от джоба на потребителите в българското здравеопазване едва 4.1% са за болнична помощ, за извънболнична помощ – 5%, за дентална помощ – 1.6%, други - 3.1%, а останалите 32.7% са за лекарства (при средно 5.5% в ЕС). Още 1.3% частни плащания са организирани като 0.5% от тях са медицински застраховки.
Нека сега излезем от темата за частните доплащания и разгледаме структурата на публичните финанси за същата 2017 г. – по отчетни данни на МФ за „Функция здравеопазване“ държавният бюджет е разходвал 701 млн. лв., средствата разходвани от НЗОК са 3.581 млрд. лв. или общо 4.282 млрд. лв.
Към тях следва да се добави и делегирания бюджет към общините за здравеопазване, които за 2017 г. са в размер на 177 млн. лв. или общо от данъци и здравни вноски за здравеопазване сме разходвали 4.495 млрд. лв.
При условие, че тези публични средства съставляват само 52.1% от общите разходи за здравеопазване (8.629 млрд. лв. са публичните и частни разходи общо), делът на частните лекарствени разходи (32.7%) в абсолютно число представлява 2.821 млрд. лв., но това далеч не изчерпва разходите за лекарства защото в публичния бюджет за здравеопазване са включени още 985.8 млн. лв. от НЗОК за лекарства, 98.1 млн. лв. за медицински изделия прилагани в болничната помощ, 307.8 млн. лв. инкорпорирани в клиничните пътеки за болнично лечение, както и 26 млн. лв. в бюджета на МЗ за централна доставка на лекарства – общо още 1.417 млрд. лв. публични средства.
Добавени към частните разходи, общия бюджет за лекарства през 2017 г. нараства на 4.238 млрд. лв. като в това число не са включени лекарствените разходи на ведомствените болници и на общинските болници от делегирания чрез общините бюджет.
Изваждайки от публичните разходи за здравеопазване публичния лекарствен дял излиза, че за медицина България е похарчила 3.078 млрд. лв., а за лекарства и медицински изделия – 4.238 млрд. лв. В останалите 1.3 млрд. лв. доплащания се разполагат извънболнична, болнична, дентална помощ и отново лекарства, и медицински изделия в размер поне от 500 млн. лв. (макар, че както видяхме по-горе разпределението е 58% в полза на лекарствата).
Така крайните разпределения на медицинските и лекарствените разходи за 2017 г. се очертават в съотношение 3.8 млрд. лв. към 4.8 млрд. лв. в полза на лекарствата или около 44% финансови средства за медицина срещу 56% за лекарства и медицински изделия. Няма такава държава в света!
Известно е, че страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар поддържат неговия дял в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България, обаче, приходите на фармацевтичния сектор са достигнали 56% от общите разходи за здраве през 2017 г., което се нуждае не просто от анализ, а от категорични мерки, от лекарствена политика каквато нито от МЗ, нито от ИАЛ предлагат.
Междувременно от корпоративната фарма-индустрия правят усилия решително да опровергаят подобни аналитични подходи и то в своя вреда, защото в стремежа си да изтъкнат как държат една от най-високите „палми на първенството“ в бизнеса, декларират, че приходите им далеч надхвърлят горепоказаните 4.8 млрд. лв.
Така например, в годишното специално приложение „ЗНАНИЕ“ на списание „Икономист“ с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ“ за 2017 г. само 30-те най-големи фирми от сектор „фармация“ декларират 5.432 млрд. лв. оборот – приложената таблица е публикувана в споменатото приложение на сп. „Икономист“.
Това самопредставяне се нуждае от друг анализ, който аз не съм в състояние да направя, но със сигурност числото е по-голямо от тези 5.432 млрд. лв. защото то представя само 30 от всички фирми в сектора. Отделно от това следва да се вземат предвид оборотите от легалния и от криминалния паралелен износ.
Накрая ще се спра на един от механизмите на този драстичен растеж на средствата за лекарства в публичния сектор, защото поне там разходите могат да бъдат със сигурност проследени в по-голямата си част.
Например, през 2011 г. действащият министър на здравеопазването реши да децентрализира доставките на онколекарства от МЗ в болниците, с което разходите за покупката им рязко нарастнаха.
Рязко нарастнаха и административните разходи защото не е едно и също всички онкомедикаменти да бъдат едноактно закупени от МЗ в съответните количества и мащаб, и това над 80 болници да правят отделни търгове за лекарства.
Освен всичко друго имаше и неуспешни процедури, което постави много онкоболни в критична ситуация, и в риск да останат без лекарстволечение. През 2012 г. бе направена нова рецентрализация този път към НЗОК, но с повишени вече цени и по един напълно нелогичен начин.
И досега НЗОК плаща по фактурирани на болниците цени от доставчиците, а не вследствие на тръжна процедура от финансиращия орган (видяхме наскоро над 700% по-висока цена платена за Pemetrexed).
Резултатът от тази нелепа операция бе общо повишение на цените на онколекарствата, така че от около 100 млн. лв. разходи за тях в МЗ през 2011 г., при НЗОК се увеличиха в пъти, като през 2020 г. тези разходи вече достигат 498.5 млн. лв. по план, което представлява близо 500% увеличение. Но... „не е луд, който яде зелника...“.
Въпросът който остава е – има ли кой да вземе някакви мерки, или на всички нас ще продължават да ни изтичат парите в неизвестни посоки, а на други ще продължи да им се взема здравето.
В заключение – готов съм да приема всякакви обяснения само не и отговорите на представителя на индустрията (и то за 2019 г.), както и на председателя на БФС:
„Общият пазар на лекарства в България – това което плаща държавата и това, което идва от джоба на хората, е около 3.7 млрд. лева.“ и „Това е пореден случай на претопляне на една и съща информация.“
Манипулации не са ни необходими. Истината трябва да се знае, най-малкото, за да не повтаряме непрекъснато грешките си и да не търсим проблемите там, където те не са.
В крайна сметка истината ще ни направи свободни, някой ден, надявам се!
Апропо, г-н министър Ананиев, ако тази лекарствена "политика" ви харесва, със сигурност трябва да благодарите и на съветничката си от политическия ви кабинет - бивша изпълнителен директор на ИАЛ и настояща кандидат за председател на БФС, маг.-фармацевт Асена Стоименова. Тя направи необходимото, така че през 2017 г. да осуети опитът ми да сложа под наблюдение и ефективен контрол вакханалията на играчите с лекарства. Резултатите от собственото си нехайство и разпънатия над нея "чадър" ще видите, когато представя анализите на лекарствения сектор за 2018 и 2019 г.
А на делегатите на VI-ти редовен отчетно-изборен конгрес на БФС пожелавам да си изберат колега за председател, а не представител на "корпоративната и/или академичната аристокрация". Съсловните организации са за редовите фармацевти, а не за корпоративните или академичните структури - те си имат свои организации и интереси, но вие там не сте допуснати. Вертикалната интеграция започва от овладяването ви чрез овладяването на вашата организация, чак след това продължава през триадата производител - търговец на едро - верига от аптеки.
Искрено ви пожелавам успех!
