- Кой не познава страстната музика на „Зобра гъркът“ и „Серпико“? Под звуците на тия мелодии кръвта закипява, а краката сами започват да танцуват сиртаки. Нейн автор е един достолепен композитор, който неотдавна навърши 92 години – Микис Теодоракис. Нещо повече – той е в отлично здраве, не пропуска да се интересува какво се случва в България. И най-важното – какво правят неговите многобройни български приятели. Сред тях е не кой да е, а прославеният министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов.
- Но нека припомним някои подробности от биографията на Микис Теодоракис. Чистокръвен син на гръцката земя. Щедро надарен от Бога. Орисан да твори прекрасна музика. Редом с музикално творчество, той се занимава и с политика.През 1990 г. става член на парламента с партията „Нова демокрация“. Винаги е имал леви убежденияи никога не ги е крил. . По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение, залавян е и подлаган на разпит от фашистите. В периода на гражданската война (1946-1949) е заточен на остров Икария, а след това изпратен в концлагер. През 1950 г. завършва Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория. Докато живее във френската столица, твори усилено. От този период са множество прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 г. се завръща в Гърция, но поради политическата си дейност музиката му е забранена. Тикнат е в затвора, където лежи 6 месеца, а през 1969 отново попада в концлагер.След застъпването за него на известни личности по света той напуска Гърция и отново живее в Париж до падането на военната хунта през 1974 г.. Тогава се завръща окончателно в Гърция. През 1980-те и 1990-те многократно участва в парламента, дори става министър в правителството на Константинос Мицотакис. В момента е пенсионер.
- Микис Теодоракис е голям приятел на България – споделя бившият министър на културата Георги Йорданов. - Такава е и Мелина Меркури, прекрасната актриса и певица. При всяка наша среща и в присъствието на най-отговорни дейци, тя споменаваше, че най-добрата и сценична роля – на Медея, е била на сцената на Националния театър в София. Тогава знаменитата актриса е била политическа емигрантка.
- Микис Теодоракис открива в лицето на Георги Йорданов сродна душа. Изповядва пред него най-съкровени тайни и преживявания. Разказва му, че при неговите арести и тежки затворнически премеждия заради комунистическите му убеждения него и другарите му ги наричали с обидното „вулгарус“. „Всички арестанти и затворници с леви убеждения бяхме жестоко тероризирани, обявяваха ни за български агенти и затуй ни наричаха с общото наименование „българите“. Така че много бой съм изял и много унижения съм претърпял за моите идеологически пристрастия, които реакционерите свързваха с България“, цитира думи на Теодоракис бившият министър в авторската си книга „Притаени мигове. Срещи“.
- Микис Теодоракис е обичан и изпълняван в България. Концертът му в зала 1 на ДНК се превръща в истински празник на приятелството между България и Гърция. При изпълнението на прочути негови мелодии особено от филма „Зорба гъркът“ зрителите напускат местата си и огромната зала танцува сиртаки. Микис почти се просълзява, наблюдавайки възторга, с който се посрещат неговите песни, създадени на основата на гръцкия фолклор. Силно желае да бъде признат и като автор на класическа музика. „За съжаление ние нямаме нито вашата опера, нито вашите оркестри, нито вашите хорове“, казва той на министър Йорданов. А той му предлага да ни предостави някои от неговите класически произведения. Те са претворени майсторски на българска сцена.. А постановката на „Зорба гъркът“ в Софийската опера и днес продължава да печели аплодисментите на публиката.
- За реакциите на Микис Теодоракис по повод отзвука от неговите композиции министър Георги Йорданов цитира извадки от писмо от 14 декември 1985-та. „Скъпи другарю Йорданов, Вие знаете добре, че моето уважение и обич към българския народ е много голямо. Съжалявам много, че не можах да присъствам в София на изпълнението на моята Седма симфония. Но получих касетата с нейния запис. В Европа с център Люксембург е създадена асоциация за събиране и изучаване на моето творчество, наречена „Филики“. Бих Ви помолил, ак сте съгласни, тази асоциация да разпространява плочата на Балкантон със Седма симфония и Концерта за пиано, която предстои да излезе. Сега съм се посветил на композирането на първата ми опера, чиято тема е гръцкият поет Костас Кариотакис, самоубил се през 1930 година. Надявам се, че ще успея, защото кмпозирането на опера за мен винаги е било голяма цел, но същевременно и голям проблем. Искрено изпитвам липсата на толкова богатия и плодоносен опит, който добивам от всяка среща с Вас. С почит към Вас, съпругата Ви и семейството Ви
- Ваш Микис Теодоракис“
- В кореспонденцията на Теодоракис с Георги Йорданов има и покъртителни разкази за човешки съдби. Като депутат в парламента на Гърция Теодоракис посещава засегнатия от земетресение квартал Никея – Пирея. Потресен е от участта на тежко болния Павлидакис Николаус и от свое име както и от името на кмета на Никея пише до Йорданов: „Другарю Йорданов, пиша това писмо пред палатката, в която една година след земетресението се намира тежко болен човек. Най-гореща лична молба – да поканите него и жена му да изкарат тежката зима в България. Винаги твой – Микис Теодоракис„
- Добрите чувствата между двамата големи мъже не секват и сега. Георги Йорданов и Микис Теодоракис продължават да поддържат кореспонденцията си, защото ги свързват и добросъседските отношения, и любовта към музиката.
