Енергоструктура на човека и материята

Цитати от книгата “Енергоструктура на човека и материята” Тя касае невидимото в структурата на човека и формите на материята одухотворени от Висшите Същности и от Бога Отец. Темите изискват известно абстрахиране от придобитите в живота на всеки човек представи и понятия. Но тези знания касаят духовния свят и няма как да са ни познати и понятни докато сме в човешка форма..

 

«Ако на хората се говори по-малко, отколкото те са способни да разберат, то те започват да те считат за глупак. Ако пък им се говори повече отколкото могат да разберат, то те започват да те считат за луд, макар причината за неразбирането им да не е в говорещия, а в тях самите.»

                                                                                                                                                                         ( Л.Л. Стрелникова )

 

 

Въведение

 

Материалите в тази книга включват информация, получена от Авторите в резултат на контактите им с Духовния свят.
В нашите книги читателят ще получи отговори на онези въпроси, които си е задавало човечеството през вековете. За произхода му на Земята, за мястото му в Космоса, за смисъла на живота и пътищата му за развитие, за тайните на Мирозданието и особеностите на строежа на световете. Ще научи и за много други необичайни и сензационни неща.

 


Пътят на познанието е безкраен, но само в случай, че ти съумееш навреме да се отклониш от релсите, които водят до път без изход, да тръгнеш по новия път, водещ към прекрасното бъдеще във Високите светове. Но не бива да се забравя, че по този път има много капани, поставени там от отрицателните Системи на Космоса. Затова трябва да бъдеш знаещ капитан на своя кораб – живота, за да съумееш навреме да заобиколиш безизходните отклонения и капаните.
Мощни спирачки в прогреса на личността се явяват консерватизма и страхът да не се попадне в Системата на Дявола. Но именно те водят към Него, защото човек така е устроен, че ако се е спрял в развитието си и е започнал да тъпче на едно място, в душата му започват да се развиват такива процеси, които водят именно по пътя към Дявола. А невежеството – това вече е прекият път към Него. За да се ориентира във всичките тези тънкости, човек трябва да познава новото, да се научи да отделя положителното от отрицателното.


На добро трябва дълго да се учим, за да се възвисим над злото. И нашите книги ще помогнат на читателя да разбере – колко са сложни и разнообразни пътищата на едното и на другото, колко завоалирани тънкости има в тях, които са като паяжина плетяща мрежа за глупавия и страхливия човек. Те ще помогнат да се прояви илюзията за много мними ценности, които възвишавайки човека в материалния живот, същевременно го спускат в духовен план, а следователно създават почвата, на която израстват отрицателните качества, водещи отново в лоното на Дявола.
Само познанието за врага ни, може да ни спаси от него. Затова, отхвърляйки примитивните представи на миналото за окръжаващия ни свят, ще се потопим в светлия свят на новите познания, които Бог открива на човека. На нас ни е поръчано да донесем на човечеството новата информация за строежа на самия човек, за процесите ставащи около него, за наличието на положителните и отрицателните Системи в Мирозданието и пътищата водещи към тях.
Всяка книга от серията „Диалогови контакти” е самостоятелна и едновременно допълваща се една с друга. Да бъдем достойни за тези Висши знания, които се дават на човека, и да се постараем да оправдаем надеждите на Бога и правилно, с открито сърце да възприемем това, което Той изпраща на целия свят и всеки живущ за истината на Земята.

 

ЗА КАМЪНИТЕ

 

Какво е това, което човек нарича камък?
Това е твърд къс материя, която се създава от Земята, от нейните недра. Камъните са различни по качество, a то се определя от техния химичен състав и физически строеж. Това, което различните видове камъни имат в своята структура, го показват спектралния анализ и всевъзможните физически изследвания.
Основно, камъните са били използвани от древността като строителен материал. Обаче, в определен период от развитието си, човекът е открил, че камъните оказват определено въздействие върху хората. И колкото повече той ги е изучавал, толкова повече те са му разкривали удивителни неща в своята структура и в полевите им въздействия.
Разширявали са се познанията на човека за камъните, а заедно с това са се разширявали и областите на тяхното приложение. Започнали да ги използват в ювелирната дейност, в медицината, в електрониката, тъй като някои от тях проявяват свойства на свръхпроводимост, и поради лечебните им свойства. Например кремъка има лечебно и бактерицидно въздействие. Това разбира се са енциклопедични, т.е. много кратки сведения под общото понятие „камък” макар, че за него може да се говори безкрайно дълго. Но няма да се спираме на старото. Нашата задача е да открием в обикновеното и отдавна известното, нови непознати страни за тази материя.
С вековете човека се е повдигнал на по-висша степен в своето развитие и небесните Учители му разкриват нови знания за старите неща. Сам той едва ли би могъл да дойде до тези необичайни понятия за добре познатите му предмети. Но всичко ново, което той открива за себе си и за другите, го открива не лично той, а всичко му се дава пак от Висшите Учители. И към това, той отдавна би трябвало да е привикнал. Ние го напомняме, защото поради своето невежество, човек строи пиедестал на своето щастие от откритията, които му се дават във вид на идеи от много по-Висшестоящите от него Същества.
Заслугата на всеки, получаващ новото е само в това, че той се е доразвил до нивото на знанията, които му се дават, осъзнал ги е, и затова е способен да ги предаде разбрано и на другите.
Така и ние благодарим на Бога за това, че Той ни довери своите тайни и споделяме това, което сме осмислили с всички, които желаят да вървят по пътя на безкрайното познание.
В диалозите с Бога, задавайки някакъв най-обикновен и на пръв поглед нищо не значещ въпрос, неочаквано достигахме до удивителни неща. А трябва да се каже, че само зрялата душа е способна да приеме без доказателства необикновените открития, тъй като в нейната матрица вече е натрупана част от подобни знания получени в предишни въплъщения, и нашата информация само допълва тяхното съдържание. Но да преминем към диалозите и да узнаем, какво ново ни разказа за камъните Бог.

Въпрос:
– С каква цел са създадени камъните? Нали повърхността на нашата планета може да бъде всякаква. И пясъчна, и глинеста, и желеобразна дори.

 

Отговаря Бог:

 

– Това беше експеримент. Камъните бяха частици от огромната земна конструкция и бяха предназначени за натрупване в себе си на определени видове енергия.
Диалогът продължава :
– Водата натрупва едни видове енергия, а камъните други ?
– Разликата е в качествата на натрупваните енергии.
– Качествата на енергиите се различават навярно по същия начин, както енергиите във Вашата Йерархия и тези в Йерархията на Дявола?
– Да, подобно.
– Защо започнаха да се използват камъните и в ювелирната дейност?
– Това, че камъкът е красив, човек го е забелязал едва след определен етап от своето развитие. Естетическото му възпитание, това е усвояване на определена програма за усъвършенстване. Първите хора не са имали понятие за прекрасното. Но за по многообразното и качествено усвояване на енергията на определено Ниво, което за човека съответства на астралния план, се е наложило да се внедрят в структурата на поведението на индивида нови маниери тоест, на човека са вменили чувство за прекрасното. Това чувство се развива не от самосебе си, а затова е нужна специална програма. Отгоре започнали да изпращат на човека съответните импулси и той започнал да използва камъни в качеството им на украшение.
Вземете такива земни същества например като рибите, птиците, насекомите, животните. При тях отсъства чувството за прекрасното, защото те още не са достигнали до нужния стадий на развитие и в съответствие с внедряването на естетическата програма.
– Камъните имат способността да въздействат на човека. На какво се основава тяхната магия?
– Вие наричате това магия? – замислено запита Бог, защото в неговите понятия това са съвършено други процеси – и физико-химични, и енергетични от „финия” план.
– Да, потвърдих аз ( Л.Л. ), и се опитах да изясня същността на моя въпрос. – По непонятни за хората причини, те са способни да усилват темперамента на човека, влияят на желанията, на емоционалното състояние при някои хора.
– Това е обикновеното въздействие на енергетиката. Няма никаква магия при тях. Големият потенциал влияе на по-малкия. Но тъй като човек астрологически е свързан с производството на енергия от определено качество, то всеки индивид има в своята матрица натрупвания от едно или друго такова качество. Настъпва резониращо взаимодействие между енергиите, които има камъка, с тези които са натрупани от човека. Това е обикновено физическо въздействие. С магия могат да работят Висшите Същества, човека, а и някои животни. А това, което най-често приписват на камъните е легенда.
– Но камъните все пак въздействат на човека?
– Въздействат тези камъни, които разполагат с по-голяма енергия от самия човек.
– Получава се, че камъните са по-стари по възраст от душата на човека, щом като имат по-силна енергия?
– Да, камъните са много по-стари. Земята е създадена по-рано от човека.
– Камъните поглъщат енергия от хората. По нататък къде я трансформит?
– В собствената си матрица.
– Предават ли я и в някоя космическа Система?
– Кръговратът съществува обезателно. Нищо не се спира в себе си.
– Защо един вид камъни са подходящи за едни хора, а друг вид за други?
– Всичко зависи от съответствието на потенциала и мощността на човека, и на камъка. Но ако се говори за матриците, то значение имат допълнително нарастващите клетки както на единия, така и на другия.
– Информацията към човека постъпва чрез енергията и числата или по друг начин?
– Да, чрез енергията и цифрите. Всичко се изчислява. Енергията, която се изпраща за всички е една, един тип е за Земята.
– Камъните, като форма се създават от Земята. Но в същото време те постоянно се изменят. За сметка на какви процеси стават измененията в камъните? Това не са само процеси на разрушаване?
– Камъните също са одухотворени форми. Материалните обвивки се създават от планетата според зададената и програма. Земята създава физическите обвивки на всички форми, които се намират на нея. Но формите на камъните са свързани с определени точки от планетата, с тези процеси, които съществуват в даденото място.
– Всеки камък има ли своя душа ?
– Да.
– Но те са толкова много !
– Хората също са много.
– Но кой създава души за камъните?
– Душата – това е матрица, а всички матрици създавам Аз – Бог. А с вселяването на душите се занимават съответните Системи.
– Душите на камъните също ли се развиват по програма?
– Да. Развитието на душата има своя програма, а материалната обвивка своя.
– Човешката душа има матрична структура, а какво лежи в основата на строежа на душата на камъка ?
– Също матрица.
– Душата на човека и на другите същества е триединна. Човек може да има и положително, и отрицателно направление. В какво направление може да се развива душата на камъка?
– Триединството е във всички души, но всяка форма преминава своето развитие чрез съответните процеси. Камъните също натрупват и положителни, и отрицателни енергии. С това се обяснява негативното или позитивно въздействие на камъните върху човека.
– Вие казвахте, че във всяка душа присъства частица, която определя индивидуалността на човека. При камъка, тази частица ли определя неговия вид ?
– Не, тя не определя вида. Това няма отношение към вида. Работата е там, че в камъните също се извършва процес на преминаване на душата от камък в камък, както при вас от тяло в тяло, което е аналогично на смяната на физическата обвивка при превъплътяването. Затова тази частица не влияе на вида на камъка, но обезпечава неговата индивидуалност.
– Как става прехода на душата от камък в камък? Приключва ли този преход при раздробяването на камъка, при неговото физическо разрушаване?
– Интересен въпрос… Не, тук е съвсем друго. Ако се раздроби камъка, тогава се образуват множество ситни камъни и процеса на разрушаване продължава чак до единични състояния-песъчинки. Но всеки отделен камък има индивидуална основа и свое развитие. Основната първична матрица остава в един камък, а във всички останали, в момента на тяхното откъсване от основната маса се извършва вселяване на други души на камъни. Камъните и песъчинките могат да съществуват много дълго и загиват само в случай на топене, или когато на Земята настъпват някакви катаклизми, в процеса на които камъните и всичко друго се унищожава и душите на камъните се освобождават.
– Ако камъка съществува твърде дълго време, душата постоянно ли е в него?
– Не, могат да му сменят душата.
– По какъв начин става това?
– Механизмът на замяната се осъществява много бързо. Когато камъка се доразвие до определено Ниво, старата душа се отнема от него, а новата веднага се вмъква в същата форма. Замяната се извършва моментално и затова, материалната обвивка на камъка никога не остава без душа.
– Чрез какви процеси става запълването на матрицата при камъните?
– Естествено, че развитието им става на своя план на битие чрез съответстващите на
това процеси и механизми. По отношение на оперирането с енергиите, камъка може да се постави наравно даже с човека. Енергетично камъните са твърде мощни. При тях реакциите на мисълобразуване са аналогични с мисловните процеси при човека, но, разбира се, всичко се намира на своите нива или екологични ниши.


Мисленето, това е определен енергетичен процес, имащ конкретен структурен строеж. Подобни реакции, каквито стават в камъните, са равни по мощност на процеса на мислене при човека. Енергетичната производителност на тяхното мислене е почти еднаква. И тук възниква въпроса – защо мисловната дейност на камъните достига такава мощ? В този случай има значение начина на съществуване. Камъкът е неподвижен, но мисловния процес, по-точно реакциите аналогични на самия процес, се явяват основна форма на движение за самия него. Възниква голяма концентрация при този мисловен процес. А човек участва в много видове движения, и за да заработи мисловния процес при него е нужно съсредоточаване, концентрация върху каквото и да било. В движенията, в работата, в обектите за изучаване и т.н.. Затова човек разсейва голямо количество мисловна енергия, което отсъства при камъка.
– Може ли да се сравняват умствените способности на скъпоценните камъни и на обикновените?
– Да. При тях те значително се различават едни от други. Камъните се делят по степента си на твърдост. И тези качества именно са свързани с тяхната мисловна дейност. Но при хората съществува друга степен на оценка. Всичко се оценява в пари, а това съвсем не е ценностната схема на съществуването.

 

Твърди и течни кристали

 

– Ако се сравнят обикновения камък и кристала, то по какво се различават те?
– Кристалът е много по-високоорганизирана форма на съществуване. Ако се сравнят по Нива, то обикновения камък е на нисше Ниво, а твърдия кристал е по-висш.
– Какво представлява твърдия кристал?
– Това е особена форма на живот, състояща се от материална обвивка и „фини” съставящи. Кристалът се развива с течение на времето както на материалния план, така и на енергетичния, по вашему – на „финия” план.
– Неговата физическа структура от микросхеми ли се състои?
– Ако се приеме това, което вие наричате микросхема за програма, то да. Но по-правилно е да се счита, че физическата обвивка на кристала има особен строеж, зададен по програма и функциониращ по тази програма.
– В какво се състои особеното на твърдата обвивка на кристала?
– Материалната обвивка има определено твърд строеж. Способна е да се развива във времето, изгражда се по определени Закони. Тя има своята програма, а душата – нейната си. Но намиращи се в единна форма, те се обединяват от обща програма за развитие.
– Какво представлява душата на кристала в сравнение с душите на другите камъни?
– Ако тя се характеризира качествено, то може да се каже, че това е силна душа. И по нивото си на развитие тя стои по-високо от душата на камъка.
– Душата специално ли се създава за формата на кристала или до вселяването ѝ в него тя преминава някакъв дълъг път на развитие?
– Душата му се създава и веднага се вселява във физическото тяло, което има собствена защитна обвивка.
– И тя се създава твърде силна?
– Да. В строежа на неговата матрица се използват мощни енергии. Съществува определена категория такива енергии. Но в различните съчетания и количества, те дават различни души на кристали.
– По какъв начин кристала придобива магическа сила? Влияе ли на това неговата „фина” обвивка, строежа му?
– Магичната сила на кристалите се обяснява с наличието в тяхната матрица на много мощни енергии, а те имат особен строеж и той е съвършено различен в сравнение с матрицата на човека. Обвивката няма особено значение, важно е само това, че тя е по-здрава отколкото в обикновения камък, тъй като съдържа в себе си голям потенциал. Но за магическите му свойства, оказва значение и възрастта на кристала. Колкото по-дълго той съществува, толкова повече количествено се натрупват силните енергии в неговата матрица, толкова по-голяма става и неговата енергийна мощност.
– Откъде се взема психичната енергия в кристала?
– От неговите вътрешни резерви. Вие си мислите, че само човекът е способен да притежава този вид енергия? Но и на камъните е свойствен процеса, който изработва психическа енергия. Само, че този процес е изграден различно в сравнение с човека. Тоест, един продукт (вид енергия) се изработва с различна по вид технология, и се програмира. Впрочем, кристалите имат качествата на екстрасенсите и магьосниците, тоест, способността да въздействат по конкретен начин на хората, които са с по-малък от техния енергопотренциал, извиквайки в тях едни или други усещания.
– Способна ли е психичната енергия на кристала да пороби човека?
– Не, това не е така. Кристалите не поробват, а насочват човека в някаква посока. Те
могат да насочват, но никога не превръщат човека в свой роб. Кристалите не са създадени за потискане на другите. Това е преувеличено.
– По какъв начин те насочват човека?
– С импулси. Те изпращат импулси. И в психически слабите хора възникват халюцинации, видения. В съответствие с тези импулси, човек може да се устреми на някъде, нещо да извърши. Има силни и слаби кристали. Последните не действат на хората. А силните кристали въздействат само на слабите личности и са способни да ги подлудят. На силните хора те никакво влияние не оказват.
– Значи те чувстват, разбират човека и могат да го насочват в посоката му на развитие?
– Те не го разбират така, както човек разбира човека. При тях съществуват не понятия, а процеси, това е механизъм за определена работа със слабите енергии попаднали в тяхното поле на влияние. За човека, всичко това изглежда като някакво чудо. Но това са само процеси на взаимодействие на различните форми на живот, които са изградени от Висшите. Разбира се, кристалите са много разумни, но само за своя свят. Те никога няма да ви разберат, а вие трябва да разберете тях.
– Как са устроени те и какво мислят, ако са разумни?
– Може да се каже, че те се състоят от набор от енергии и имат своеобразна конструкция, но за човека, засега е трудно да я разбере. Отначало човек трябва да усвои света на „фините” енергии, и тогава ще му се разкрият тайните на строежа на много форми. Кристалът, това е особена форма на живо същество, и за да се опознае тя, човек трябва да се повдигне няколко степени в своето развитие.
– Преминава ли душата на кристала в растение, при завършване на еволюцията му в стадия на камък?
– Не, тъй като те имат много силна енергия, то растенията няма да я издържат. Съществуват граници на възможните преходи. Техните души отиват в много по-мощни форми.
– Чувства ли душата на кристала своята индивидуалност, своето „аз” ?
– Не, той не възприема своето „аз”. Кристалът усеща принадлежност към своята група тоест, той усеща себе си не като нещо отделно, единично, а като група от кристали, като себе си, по отношение на група от кристали, като себе си, по отношение на другите камъни, но и като единно цяло. Тоест, всички кристали съществуващи на Земята усещат себе си като едно цяло.
– Той чувства общността на вида кристали, по отношение на другите камъни? Например, той не се съединява с базалта, с гранита?
– Да, именно така. Обособени личности при кристалите няма, както е при човека. Индивидуалността е присъща на всеки кристал според това какъв е техният строеж, обаче те не я усещат.
– Ако например вземем кристала на елмазите, то те чувствуват ли се единно цели по отношение на друга общност например, на кварца?
– Да. Всички кристали, където и да се намират на Земята, ще чувстват своето единно поле. Така е и с другите камъни.
– Какво представлява течния кристал за разлика от твърдия?
– В течния кристал молекулите са в свободно състояние.
– С каква цел е създаден течния кристал?
– Както говорихме преди, всички течности са по-енергоемки отколкото твърдото вещество. Затова течния кристал е бил създаден с цел да поема по-голям обем енергия, отколкото на това, което е способен твърдия. Наложило се е да се разширят хранилищата за мощна енергия на Земята. Това се налага поради растежа и развитието на планетата. Хората са намерили способ за използване на течния кристал в техниката. А за Йерархичните Системи има значение само енергетиката на кристала, нейното качество и количество. В твърдото тяло тя е по малко, а в течното – повече. Ние постоянно видоизменяме формите, ако те еволюират в посока на натрупване на енергиите. Ако те не са способни да се видоизменят в нужното Ни направление, то Ние ги прибираме и ги заменяме с нови.

 

Следва продължение

 

Станете почитател на Класа