Наши експерти правят наивни лабораторни експерименти
Нова телевизия направи репортаж за сравнение на уиски купено от Германия и същото, купено от България. Изводът на експерти беше, че има разлика, вероятно германското е по-отлежало.
Разлики в уискито има, показват и мои проучвания от минали години. Един експерт в Центъра по хигиена преди години често сравняваше бутилка уиски внесена от Западна Европа със същата марка от българския пазар и намираше разлики.
Но в сегашния репортаж на Нова тв имаше някои наивни твърдения и заблуди.
Уискито, което са изследвали, по стара телевизионна традиция беше скрито, да не се види марката. Но потребителят да се сеща кое струва 24 лева в магазина (същото при промоции се намалява на 17-18 лв., от което може да се направи извод колко е надута цената и какъв е делът на рекламата в нея).
В Германия това уиски било по-скъпо с 3 лв., казаха. Заблуда е, че от цените на една и съща марка зависи качеството. Това е политика на търговци и размер на данъци и акциз.
По-важно е друго. Експертка обясни пред камерата, че купеното от Германия е малко по-тъмно и вероятно по-отлежало.
Тя не знае, че
цветът на уискито се прави с оцветител карамел
И дали ще е по-тъмно няма значение. За оцветяването на уискито с карамел вече ставало (виж тук).
Второ – има практика в алкохолното производство да се използва т. нар. чипс – дъбови стърготини. Те се поставят в метален танк с алкохол и в питието се отделят същите вещества, които дават ефект на отлежаване, особено при лабораторни изследвания.
Първият важен въпрос е – защо у нас не проверяват производители и търговци не ги задължават да изписват на етикети, че уискито е оцветено с Е150а – един от четирите вида оцветител карамел, най-светлият. Другите – Е 150b, Е 150c и Е 150d са по-тъмни, с тях оцветяват някои бири и кока кола. По европейските нормативи това трябва да е задължително, включително у нас.
На бутилките уиски в Германия по правило пише оцветител Е150а (виж снимките). В България аз лично само на един вид уиски – Dewar’s съм виждал изписан на етикета оцветител карамел Е150, при това на допълнителния етикет на български от вносителя. За мен това е „най-честното” уиски на българския пазар.
При репортажа за лабораторното изследване имаше
разлики и в съдържанието
Но по тях не може да се направят точни изводи дали и колко е отлежало. Защото бяха замерени показателите по стария БДС за спиртни напитки. А БДС за уиски няма. Трябва отделно замерване на стойностите на поне няколко вида т. нар. висши алкохоли, от което може да се направи извод дали в едно уиски има повече или по-малко продукти на дестилация. Тоест дали има повече или по-малко чист спирт. Защото нашите експерти, които са правили изследването, не знаят и технологията на уискито и не знаят какво да търсят и сравняват.
Това, което наричаха уиски през цялото време, е „blended“ уиски – тоест смес от различни дестилати. Такива са масовите уискита. Съдържанието им е малко малцови дестилати (обикновено 15-30%). А останалото е зърнен спирт, което производителите наричат зърнено уиски. И обясняват, че „блендед“ уиски е смес от малцови и зърнени дестилати. А оцветителя го използват за „стабилизация на цвета“, както казват производителите. Защото не се оцветява еднакво от бъчви всяка година. Наивна е представата у потребителя (и някои специалисти), че питието лежи в бъчва, оцветява се от нея и после се бутилира.
Единственото уиски в супермаркетите, на което пише, че е оцветено с карамел. При това написано от българския вносител. Това е „най-честното“ уиски на българския пазар. Снимка: e-vestnik
И масовите вина също се правят като се смесва малко вино от бъчви с повече вино от метални контейнери. И така във вкуса се усеща отлежаване. Или се бутилира вино въобще без отлежаване в бъчви, или се използва дъбов чипс. Само скъпите вина са от бъчва.
Така е и при уискито – има уискита т. нар. сингъл молт (single malt) – едномалцово – които са само от малцов дестилат (от покълнал ечемик, а не зърнен спирт), правят се само от дестилатите от една изба (спиртоварна), отлежали в бъчви. Има дори бутилирани от една бъчва, те са най-скъпите, обикновено с номерирани бутилки и с градуса на бъчвата (към 54-57% алкохол). И затова е ставало дума на тази страница.
Малцовите дестилати обикновено са до 70% алкохол, наливат се в бъчви за отлежаване и за 10-15 години градусът им пада до 50-57% алкохол. После може да се разреждат до стандартни 40-43 градуса или да се бутилират с градуса на бъчвата. Това за малцовите уискита. Някои не са „сингъл” – едномалцови, а смесен малц от различни спиртоварни или години. Но на етикета пише Malt whisky.
А масовите уискита са блендед, по определение смес от малцови и зърнени дестилати. На практика от зърнен спирт и по-малко малцов дестилат.
Възможно за по-бедни пазари като българския да се произвежда
уиски с повече спирт,
с по-малко малцов дестилат.
Това, което наричам спирт, се води зърнено уиски по шотландските регулации. Според тях дестилатът трябва да е от зърно, произведено в Шотландия, дестилирано до 94,8% алкохол най-много. Това е почти чист спирт. Колкото е по-висок градусът (96 градуса е максимумът при дестилация на спирт) толкова по-малко ароматни и вкусови съставки от суровината има в дестилата. Затова нормативът 94,8 градуса е въведен, за да може почти чист спирт по закон да се води уиски.
Малцовите дестилати са обикновено до около 70 градуса. А този почти чист спирт също се води уиски и се смесва с процент малцов дестилат от бъчва. Така че е много сложно да се анализира лабораторно блендед уиски, особено от хора, които не знаят как се правят различните видове уиски.
Всеки вносител има сертификат от производителя с лабораторно изследване на образец на уискито. Точно по този сертификат трябва да се проверят показателите дали има отклонения. И да се сравни със същото, купено от Западна Европа. Точно това не направиха при експеримента на Нова тв. (А изследването на водка, което направиха, е съвсем безсмислено, проверени са показатели, с които се изследва царкировско менте, съвсем други неща подлежат на сравнение).
Така че трябва да се знае разликата между малцово и блендед уиски и тогава да се правят сравнения и изследвания. Дори и малцовото уиски от години вече се оцветява с карамел, с малки изключения.
За различните пазари, включително българския, производители могат да правят различни по съдържание уискита с една и съща марка. Защото освен нормативи в Шотландия и Щатите (за бърбън уиски) има нормативи в съответната страна вносител. В България няма подробни нормативи за уиски и тук може да се внасят питиета, които не отговарят на регулациите в страната на производителя. И всичко да е законно.
Масовите видове уиски се продават в количества по 30-40 млн. до над 200 млн. бутилки за отделни марки. Нека всеки си прави извода дали това е възможно да идва от бъчва, без да се използва смесване (виж тук).
–
Новото „Джони” – „White Walker” не струва
Новото уиски „Уайт Уокър“ на уиски феста в София се рекламираше като замразено в леден блок. Само че на вкус не струва, в сравнение с черно „Джони“, а е с една четвърт по-скъпо. Снимка: e-vestnik
На пазара у нас се появи и на уиски феста в София беше представено за дегустация ново уиски „Джони Уокър” – White Walker – бутилка обвита цялата в бяло, а дори на щанда стоеше един замразен леден блок с бутилка вътре.
Името White Walker е взето от един герой от филмовага сага „Гейм ъф тронс”. Производителите на алкохол се опитват да използват легенди от киното, за да увеличат продажбите. И интерес има, защото потребителят се лъже по имена и етикети. Но после оценява по вкуса.
Който познавач го е опитал, обаче, едва ли е останал възхитен. На вкус това уиски (лимитирана серия, изглежда приготвена за коледните продажби), е по-безвкусно, по-дървено и по-твърдо от „Джони Уокър” – черен етикет. А цената му е около 60 лв. в магазина, с една четвърт по-висока от черния етикет. Въпреки красивите описания за бленда и вкусови и ароматни нюанси, не може да се сравнява с черно „Джони”.
