Има ли гнили ябълки в двора на съдебната система и къде са те? Този брадясал въпрос отново стана актуален след пресните оправдателни присъди срещу обвинените за кървавия взрив в завод „Миджур" през 2014 г., на бивши министри, шеф на НДК, бивши съдии и пр. Оневиняването по знакови дела и на знакови фигури, което напоследък придоби сериозни размери, отново стана повод да се говори за качеството на правораздавателния процес. В случая повечето камъни са в градината на държавното обвинение, което демонстрира шумна активност в борбата с корупцията по висшите етажи на властта, включително и с показни арести, но обвиненията невинаги завършват с присъди.
Във вторник Видинският окръжен съд оневини четиримата обвинени за взрива в завода за боеприпаси край село Горни Лом, което отне живота на 15 души. Обвиняемите бяха четирима, един от които собственикът на завода Валери Митков, загубил сина си при взрива. Прокурорът по делото обяви, че ще обжалва присъдата, но че се е надявал „по някои от повдигнатите обвинения да има осъдителни присъди". Което означава, че и той не е бил напълно сигурен в обвинението.
Софийският градски съд (СГС) прекрати в началото на тази седмица делото срещу изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош. Според съдията, който е бивш прокурор, от обвинителния акт не може да се разбере в какво точно е обвинен Боршош – дали за безстопанственост, или за сключване на неизгодни сделки. В този случай прокуратурата не беше ясна дали ще обжалва пред втора инстанция.
В началото на седмицата бе оправдан на първа инстанция и бившият здравен министър Илко Семерджиев, който бе обвинен, че е заплашвал с уволнение директорката на Изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова и е оказвал натиск тя да си назначи заместник, посочен от него. Мотивите, с които е издадено решението на СГС, още не са известни, но прокуратурата каза, че ще го обжалва. Семерджиев пък написа в социалните мрежи, че ще успее и там да докаже, че е прав.
Специализираният съд, който не може да бъде заподозрян във враждебност към прокуратурата, също прекрати през последните месеци редица знакови дела, като това срещу пловдивския кмет Иван Тотев, срещу бившата съдийка Румяна Ченалова, причислена от бившия посланик на Франция у нас Ксавие дьо Кабан към „гнилите ябълки в съдебната система". Делото „Дянков, Трайков, Прокопиев" за ЕВН също завърши с оправдание, както и делото срещу Румен Овчаров. Шумният процес срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров, който изтърпя през 2016 г. показен арест, също завърши с оправдателна присъда. Върховният касационен съд оправда бившия военен министър Николай Ненчев, който бе привлечен под отговорност заради обвинение, че е сключил неизгоден договор за ушиването на военни униформи. Когато става дума за публични личности у нас, това е много.
Срещу тези факти, разбира се, могат да бъдат противопоставени присъдите, които се издадоха. Като например тази на военния съд, който осъди на първа инстанция бившия шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, обвинен в присвояване и безстопанственост за 5 млн. лв. За миналата година пък спецсъдът отчете осъдителни присъди за близо 306 лица, като половината от тях са получили условни или пробация. Оправданите са 67 и те най-вероятно ще заведат дела за обезщетения. Същото ще направят и знаковите фигури от висшите етажи на властта, които бяха оправдани, а данъкоплатците ще платят сметката, защото правосъдието не е безплатно.
В такава ситуация генерални обобщения от сорта „ние ги ловим, а те ги пускат" или пък „цялата прокуратура е виновна" не вършат много работа. Те може да служат за някакви вътрешни битки в системата или между политици, но не носят полза на гражданите и бизнеса, които издържат с данъците си тази система. Те очакват от нея върховенство на закона и повече професионализъм. В тези очаквания не се вписва сцената, в която в съдебна зала се оправдават лица с мотива, че обвинителните актове срещу тях са написани неграмотно. Нито пък практиката на съдилищата да се произнасят по един и същи казус с различни присъди, което отблъсква чуждите инвеститори у нас.