Тези дни набра скорост една история, която заплашва да изкара едни пари от общия ни джоб.  Снимките на едно полуразрушено читалище трогнаха населението. Репортери и водещи неспирно се упражняват върху носталгията към минали идилични времена.  Местни активисти начело с кметицата енергично настояват държавата да помогне. И, логично,  властта започна да смята  парите, с които ще си купи народната любов като възстанови въпросното читалище „Светлина“ в гр. Шипка. В по-долните редове ще се опитаме да разсъждаваме по темата без емоции. Ще си зададем въпроси за да разберем колко ни струва носталгията и дали искаме да ги платим.

За начало, като пример, ще се пренесем в 60-те години на миналия век в едно средно-статистическо градче като Бяла русенско. То малко прилича на въпросната Шипка макар и по-голямо. Там се е родил авторът на тези редове.

През 60-те години на миналия век в беленското читалище „Трудолюбие“ кипи живот. Има чудесна червена сграда с два шадравана отпред. Залата е с 350-400 скърцащи леко дървени седалки, има и балкон, сцена, библиотека, няколко стаи, в които има школа по музика (акордеон) и др. занимания. Има танцов състав от всички възрастови групи и редовно изнася концерти. Има група на местните художници, ръководена от учителя Александър Петров, които правят изложби.

Красивата изоставена сграда на читалището в с. Шипка може да се ремонтира, но едва ли ще стане пак читалище, хората вече са малко, не могат да го напълнят, а и повечето работят на 12 км в Казанлък. Снимка: Казанлък.ком

Самият Сашо Петров преподава рисуване и трудово в училище „П. Р. Славейков“. Има самодеен театър. Пишещият тези редове редовно тропа хорца и ръченици и мъкне на гърба си акордеон „Велтмастер“ с 60 баса и редовно взема книги от библиотеката – като се почне от „Винету“ и „Синовете на Великата мечка“, мине се през „Клетниците“ и се стигне до книгите на Жак Ив Кусто за неговите плавания насам-натам.  Доста често в читалището има концерти на софийски звезди от различни жанрове и на русенските културни хора. Представят се театрални постановки. 

Има събрания по всякакви поводи, които завършват с концерт на самодейците на читалището или на гостуващи артисти. Има и всякакви други активности, както сега е прието да се наричат дейностите – надпявания, надигравания, конкурси за едно или друго нещо, в т. ч. и Трифон Зарезан и пенсионерски клуб.  Така е било в стотици селски и градски читалища в милата ни татковина. В някои сигурно още е така. Например в гр. Трън, както ми докладваха едни софиянци с вила в района.

Читалището в подобни градчета и села е всичко. То е единственото място в градчето ми, където населението прави култура и получава култура. Телевизията едва прохожда, един приемник се пада на 20-30 къщи. Няма кабелна телевизия с 250 програми, няма смартфони, няма много леки коли, няма реалити формати за пеене, свирене, танцуване, готвене, ядене, пиене и др. активности. Няма частни школи по езици, танци, музика, рисуване, пеене. Няма я даже Кобилкина  да ни учи как се прави любов и др. Населението на град Бяла и по други места строи къщи, в които ще живеят поне 2 поколения под един покрив, строят се заводи и фабрики и бъдещето изглежда предвидимо като настоящето. Народът на Бяла изхранва първо един („Янтра“), а после два ресторанта („Луната“) с по 150-200 места. Моето поколение на сегашните 60 и отгоре чичовци има жив спомен за всичко това. И носталгия има… малко. Сега „Луната“ я няма, съборена е.  „Янтра“ съществува в една заличка, има даже обедно меню.

Да се пренесем в настоящето

Читалище „Трудолюбие“ си е на мястото.  Двата шадравана отпред не работят от години. Вътре е направен ремонт. Ремонтирана е библиотеката и салонът. Старите скърцащи дървени седалки са сменени. Има само 100-ина места, но столовете са по-хубави от зала 1 на НДК. Има ново озвучаване. В библиотеката има два компютъра. В интернет пише, че има и самодейност. Спечелен е и проект за ново озвучаване, за подвижна сцена и др. необходими неща. Това е добро дело. Дано да има и хора, които да пълнят читалището ни.

Сега да идем в град Шипка.

Има ли Шипка нужда от читалище? Ако има нужда, що не си направи читалище? Кощунствени ли ви се виждат въпросите? И защо да е недопустимо да задаваме подобни въпроси?

И важният въпрос – какво искат хората от репортажа по телевизора (НОВА ТВ) начело с кметицата? Искат да имат ремонтирана сграда, в която някога е имало читалище. Или искат читалище? Защото читалището не е сграда. Читалището са хората, които са се събрали заедно за да направят нещо заедно – да четат, да пеят, да играят хоро, да си учат децата на нещо, да решават някакви обществени дела за своята си общност. И, както стана дума, читалището се е изнесло от въпросната сграда (защо ли?) и функционира в сградата на училището.

Но да вървим по реда си.

Шипка се намира само на 12 км. от голям град – Казанлък е със силно развита промишленост. Има и добра културна инфраструктура – мощното читалище „Искра“, младежки дом, дом на културата „Арсенал“. Населението на

Шипка е само 1333 души (ГРАО 2015г)

Предполагам, че голяма част работи в Казанлък и само спи в Шипка. Предполагам, че културните си потребности и мераци за изява също реализира в Казанлък. Там където работят или учат гражданите на Шипка.  Фактът, че от много години никой не се е погрижил за въпросната окаяна сграда е доказателство, че нейните функции са иззети от друга или са отпаднали. Сигурно има спецове, които могат да преценят дали това читалище като дейност е жизнено. Има и хора, които могат да преценят с какво ще бъде натоварена ремонтираната евентуално сграда. Нека го направят и да ни убедят, че трябва да се вложат пари за нейното възстановяване. Ама с цифри, а не с дайте да дадем.

Град Бяла, например, има над 8831 жители (ГРАО, 2015) и се намира по на 55 километра от Русе и В. Търново. Това значи, че ако някой иска да се занимава със самодейност трябва да го прави на място, а не да пътува по 100-120 км за всяка репетиция. Няма как след работа в близкия голям град да отиде на репетиция и после да се прибере да спи на 10-ина километра, както, вероятно, правят самодейците от град Шипка.  Нека видим каква е структурата на населението – колко са учениците, колко са младите хора, къде се занимават със самодейност тези, които има желания? Има ли кой да организира читалищния живот в Шипка? Няма ли да стане сградата/читалището месторабота за хора от Казанлък, които ще се напънат да внесат културен живот на хората от гр. Шипка? Ще отидат ли националните звезди да пеят и да играят театър в читалището на Шипка или ще го направят в Казанлък в ДК „Арсенал“ (dkarsenal.com), а жителите на Шипка ще идат да ги гледат и слушат? Колко ще струва издръжката? Може ли местната общност да я плаща?

Искат ли хората от Казанлък да плащат издръжката на сградата в Шипка макар, че са в една и съща община? На подобни въпроси нито кметицата дава отговор, нито пък репортерите я питат. Лее се носталгичен шербет и ми вменява чувство на вина.  Да, много е въздействащо да покажем един 90-годишен дядо, който жали за отминалите времена. Колко, обаче, ще ни струва жалбата за младост?

Изобщо останало ли е нещо от това читалище? Ако са останали книги, една от стаите в местното училище сигурно е станала библиотека? Ако там не става, не може ли това да е една или две стаи в кметството? Изобщо няма ли там друга обществена сграда, която може да приюти някакви дейности?

Време е да си задаваме въпроси за смисъла на нещата, които правим. Ако някой много иска да похарчи едни пари – няма проблем. Може да обяви читалището в Шипка за паметник на културата, даже от световно значение. Може на това основание да го събори и да го направи наново, даже два пъти по-голямо, ако иска. Може да му сложи камери и въоръжена охрана. Ще има пари за проектанти, за строители, за доставчици на мебели, озвучаване, осветление, озеленяване и т. н.  Всичко може.

Само не може да вкара хората вътре щото хората ги няма. Или не искат да влязат точно там, щото наблизо има по-хубави места. Имаме ли пари за безсмислено харчене? Тези 3 милиона или 800 000 лева или колкото там трябват може ли да се похарчат за по смислени неща и пак да има култура за хората в Шипка? Каква е гаранцията, че след 20 години пак няма да гледаме сърцераздирателни снимки от опустошеното читалище в гр. Шипка. И пак някой да лее горчиви сълзи за окаяното положение на  „този храм за просвета, култура и традиции на едно малко градче, сгушено в полите на балкана“.  Или просто ще плащаме на една охранителна фирма да пази една заключена, но добре ремонтирана сграда?

Кога ще разберем, че сме в 21-и век, а не в 19-и? Колко са рушащите се читалища в страната? Колко са жизнеспособните? Като оправим читалището в Шипка няма ли да изоставим това в Оризово? Или това в Розово? И колко носталгия можем да калкулираме в бюджета?

И накрая, с риск да си навлека хейта на много хора ще кажа още нещо.

По-добре да спасяваме училищните сгради. Едно училище става за всичко – може да е склад, магазин, може да стане фабрика,  хотел може да стане. Може даже общежитие и жилищен блок да стане.  Когато обаче излезе духът от едно читалище, хората – сградата не става за нищо…  даже да му сложите нови столове, ново пиано и нова завеса на сцената.

Последният да затвори вратата.