През миналата седмица Корнелия Нинова, лидерката на социалистите, посегна с нож към депутатското кюфте.
За сведение: в световната икономика има индекс „Биг Мак". По името на сандвича от веригата за бърза храна, с него се мери жизненият стандарт – колко време в дадена страна е необходимо да работиш за един такъв сандвич. По този показател България е на 38-о място в света, а пък българинът трябва да работи 247 минути за Биг Мак.
Това е за българина, пък за елита отдавна е в сила друг индекс – „кюфте". Още от първия свободен парламент след промените – Великото народно събрание, се коментира цената на кюфтето в депутатския бюфет. Кулинарите ще ви изредят различни видове кюфтета – нервозни, татарски, по цариградски, по чирпански, по арменски или пък сръбски плескавици (биват с кашкавал или гурмански, с лют пипер). Но депутатското кюфте е за предпочитане пред всичките тях по най-важното, по цената си. В бюфета на парламента тя винаги е по-ниска, отколкото на всяко друго място, даже и от гаровите закусвални.
Депутатското кюфте у нас е по-стабилно от законите, приети в пленарната зала. То е кулинарен мерак за всеки, захванал се с политика. Индексът му е показателен за разликата между човека на власт и обикновения човек. Този индекс се мени и расте през годините – винаги в полза на властта. В началото на прехода, когато заседаваше Великото народно събрание, тогавашните депутати ходеха на работа с градския транспорт, после служебният гараж се обзавеждаше с все по-луксозни возила, а днес паркингът пред народното събрание е като скъп автосалон на открито – там паркират личните возила на народните ни избраници. „Великите" депутати бяха по дънки и пуловери, днес костюмите са „Пиер Карден" и „Версаче". Дамските чанти напомняха соца с „Лада" или „Леда", днес са „Фурла", „Макс Мара", „Макс Пена" и прочие „Гучи"-марки. Първите „свободни" депутати гледаха стенните часовници, поради липса на ръчни, сега народните ни избраници си запрятат ръкавите, за да им се виждат ролексите и картиетата. В залата си разменят филипики, в кулоарите си мерят „патек-филипите". Или пък се перчат със смартфоните, които в повечето случаи са доста по-смарт от притежателите си.
Ако класическото кюфте се прави от кайма, забъркана от свинско и телешко, то депутатското е смес от предмети на лукса – бижута и часовници, автомобили и тоалети, скъпи телефони и таблети.
Ако индексът „Биг Мак" показва колко време трябва да работиш за един сандвич, то от индекса „депутатско кюфте" става ясно, че повече богатееш, без да работиш. Например един депутат отдавна не стъпва в пленарната зала, а пък притежава медийна империя, част от задкулисието и движими собствености (висши чиновници и магистрати в изпълнителната и съдебната власт).
Като истинска социалистка, г-жа Нинова реши, че трябва да има социална справедливост и предложи да се орежат около 600 лева от депутатското кюфте – от заплатите, срещу които месечно се разписват народните избраници.
Идеята й не срещна разбиране в залата – едни депутати изобщо не й обърнаха внимание – какво са за тях 600 лева – колкото едната им обувка! Други вдигнаха рамене, вместо ръка да я подкрепят, а трети я обвиниха в популизъм.
