Споровете между фамилията Сакскобургготски и българската държава за т.нар. царски имоти са възобновени от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. На осмата година след като Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария-Луиза и техни братовчеди обжалваха мораториума, наложен от парламента върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти до приемането на специален закон, ЕСПЧ стартира процедурата по разглеждане на жалбата.
Освен срещу мораториума адвокатите на Сакскобургготски са подали още две жалби пред съда в Страсбург. Едната е срещу съдебното решение, с което държавата си върна собствеността върху хижите „Ситняково" и „Саръгьол", другата е срещу съдебното решение за резиденция „Кричим". В решението си от миналата седмица ЕСПЧ даде срок на българското правителство до 13 септември да представи възраженията си или да потърси споразумение със Сакскобургготски за мораториума и за собствеността върху „Ситняково" и „Саръгьол", а третата жалба – за „Кричим", съдът намира за неоснователна.
В съобщението на Страсбургския съд се посочва също, че становището не засяга спора за имотите по същество, а само дали жалбите на Сакскобургготски и други членове на фамилията са основателни. Какво следва от тук нататък?
Според адвокати и експерти, с които „Икономист" разговаря, логиката е или да се приеме специален закон за царските имоти, какъвто е обещан през 2009 г. при налагането на мораториума, или да се следва досегашното поведение – да се изчака съдът да се произнесе по всички останали дела, които държавата води, за да си върне собствеността върху имотите. Такива дела в момента се водят в български съдилища за дворците „Врана" и „Царска Бистрица". Според държавата тези имоти не са лична собственост на царя, а на интендантството на Царство България и това ще бъде доказано в съда, както бе доказано за „Ситняково", „Саръгьол" и „Кричим".
„При липсата на извънсъдебно споразумение най-вероятно окончателното решение на ЕСПЧ е да се присъди обезщетение на Сакскобургготски за това, че му е забранено да упражнява правото си на собственост с мораториума, който е наложен", коментира пред „Икономист" адвокат Пламен Ранчев, който беше шеф на временната парламентарна комисия за царските имоти през 2006 г. Според адвоката на Сакскобургготски Михаил Екимджиев е неприемливо повече от осем години да действа мораториум върху царските имоти въпреки решението да бъде приет специален закон за тях. Екимджиев смята, че трябва да има такъв закон.
Вариантът за специален закон за царските имоти обаче е неприемлив от коалиционна гледна точка. „Обединени патриоти" са категорично против такова законодателство. „Няма нужда от специално законодателство, има си закони за собствеността, които са достатъчно ясни, и пътят е държавата да продължи да си връща имотите чрез съда", каза пред „Икономист" Христиан Митев от „Обединени патриоти". През ноември миналата година регионалното и правосъдното министерство създадоха работна група, която да изработи специален закон. Първоначалната идея беше на царя да се върнат „Врана" и „Царска Бистрица", но след силен обществен отзвук идеите бяха пъхнати в чекмеджето, а работната група препоръча на парламента да пише специален закон, с мотива, че именно той е наложил мораториум.
По данни на правосъдното министерство съдебната сага с царските имоти струва на държавата над 2,4 млн. лв. А за единствения си безспорен имот – къщата и винарната в село Баня, Симеон Сакскобургготски не може да си намери купувач вече няколко години.
