Великата събота последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.
Според българските обичай това е вторият ден, в който е разрешено боядисването на яйца и разточването на козунаци. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. Църквата позволява и ходенето на гробища, където жените поливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца и обредни хлябове. Традицията идва от Библията, където майката на Иисус Христос Св. Богородица оплаква тялото на Сина си именно на този ден.
Тленните останки са свалени от кръста и пренесени далеч от Голгота в Йосифовата градина, където са положени в каменна пещера, пред която е поставена стража. Фарисеите се страхували от предсказанието на Иисус, според което Той ще възкръсне на третия ден. Църковното богослужение на Велика събота започва рано през деня и продължава до самия му край. Така съботните песнопения се сливат с тези за Възкресение. Храмът се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком в къщи, като се внимава да не угасне. Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано.
Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб. За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва след човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства. След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. След това арабските младежи на висок глас обявяват на всички в храма, че няма друга вяра, освен православната, и че месията Христос е единствеият Бог. Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса.
Всички са в напрегнато очакване, тъй като според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие. Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх - според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.
От там свещеният огън тръгва по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специален полет. Малко преди полунощ във всички храмове по света свещенникът отслужва песнопение, което завършва с думите: „Христос Възкресе!" и възвестяването на светлия празник. Миряните отговарят на поздрава: „Воистина Воскресе!". По традиция Възкресението се обявява три пъти и е последвано от трикратно обикаляне на храма със запалена свещ в ръка. Следва разменяне на боядисани яйца и козунаци.
