Окрадената жена е българка от САЩ, банката дори нахално се опитва да я съди

През 2015 година Илиана Панайотова, тогава 68-годишна, пристига в София от Ню Йорк, където живее, проверява банковата си сметка в „Сосиете женерал Експресбанк” и открива, че е празна. А в нея би трябвало да има над 150 хил. евро. И вече трета година жената съди банката. Защото банката отказва да й върне парите… Въпреки че Панайотова, която е титуляр на сметката, не е теглила пари от нея, нито е упълномощавала някого.

През 2010 години Панайотова и съпругът й, с когото са емигранти в Щатите отпреди 1989 година, решават, че вече като пенсионери искат да се върнат да живеят в София. За целта вкарали в сметка тук пари достатъчни, за да се купи приличен апартамент. Избрали „Сосиете Женерал Експресбанк”, предполага се, защото имали по-голямо доверие на чужда банка.

Но за нещастие съпругът на Панайотова се разболява и семейството отлага завръщането в София, поради невъзможност точно в този момент да се местят и поради по-добри условия за лечение там.

Сметката със 153 хил. евро не е проверявана в продължение на пет години. Но и жената не се е притеснявала, все пак оставила е парите си в голяма световна банка.

Да, ама не… Когато става ясно, че парите й в сметката ги няма, тя се обръща към адвокат, с който отправят искане в съответствие със закона банката да й върне парите. Според Закона за платежните услуги и платежните системи, когато със сметка на клиент или кредитна карта е извършена подобна операция от друг човек, а не от титуляра, и са му източени пари, банката трябва да ги възстанови в 30-дневен срок (такива са законите в целия ЕС, има и европейска директива за това).

И тогава става ясно, че „Сосиете женерал Експресбанк” е уж клон на

френска банка, но с български нрав

От банката отказват да възстановят парите. Започва спор, от банката твърдят, че жената била упълномощила някого, той теглил от парите й. Впрочем, по правило така правят банките у нас, когато трябва да връщат откраднати от сметка на клиент пари – оспорват, че имат някаква вина.

Панайотова и адвокатът й установили, че от сметката й за тия пет години има 119 превода, които тя не е извършвала. Разпореждал се служител на банката – теглил, прехвърлял, превеждал, откривал и закривал депозити с парите на Панайотова. Включително на свое име, на името на баща си и на още един човек. Използвал е пълномощно на негово име, уж дадено му от Панайотова.

Въпросният служител по някакъв начин тихомълком е освободен и вече не работи в „Сосиете женерал Експресбанк”. Но банката не връща парите, нито е подала сигнал до прокуратурата за действията на своя служител.

Върхът на нахалството е, че от банката дори завеждат две граждански дела срещу клиентката, с които оспорват пълномощното и преводите от сметката. Те са прекратени, но са направени с най-вероятна цел да протакат и отлагат, смята адвокатът на емигрантката Николай Хаджигенов. Защото съдът рано или късно ще накара банката да върне парите – няма нито една причина това да не стане, нито документ, според който с тях да се е разпореждала Панайотова. Пълномощното, което е използвано, е с несъмнено фалшив подпис. Имитацията е груба, защото подписът е на кирилица, а жената се подписва на латиница, твърде отдавна живее в Америка.

Всички тия подробности бяха приготвени като въпроси към „Сосиете женерал Експресбанк” за тази публикация. Но любезна служителка от банката обясни по телефона, че има банкова тайна и вървят съдебни дела, поради което не могат да разкриват нищо за този случай. Това са обичайните мотиви на всички банки, като отказват да дадат информация при случаи на откраднати пари от сметки на клиенти.

Както и при други подобни престъпления в банките, прокуратурата, до която е изпратен сигнал от пострадалата,

не е свършила нищо вече трета година

Все едно не става дума за кражба на около 300 000 лева в български пари, а за поредна досадна маловажна жалба. Този тип престъпления са с голяма обществена опасност – когато измамниците останат ненаказани, те продължават да вършат още по-нагли престъпления. Например след описания случай с кражбата на 1 млн. лева от сметка на фирма в Първа инвестиционна банка (виж тук), в e-vestnik се обади жена да съобщи, че измамникът адвокат, който е използвал фалшиво пълномощно в банката, отново с фалшиви документи се опитва да й открадне апартамента в София.

Кражбата в „Сосиете женерал” поставя още веднъж въпроса – къде е многостепенната система за контрол в банките? Правилата във всички изискват, когато се представя пълномощно, то да се проверява при издалия го нотариус и дори да се търси титулярът, който го е дал. В случая пълномощното е издадено на името на банков служител. И защо тогава банката хем не връща парите, хем оспорва пълномощното и преводите? И къде е многостепенната система за контрол?

Случаят със „Сосиете женерал” напомня друг случай, който подробно описахме в e-vestnik през 2010 г. (виж тук). Емил Попчев оставил 14 000 долара на депозит в клон на “Евробанк” (сега банка “Пиреос”) в Сливен и те изчезнали от сметката му. Той ги депозира през 1998 г., а открива липсата им през 2001 г., след като се връща от чужбина и очаква да ги вземе с лихвите. Но по-интересното е в следващите 10 години. Банката два пъти сменя собствеността си, а не му връща парите. Още е била “Евробанк”, когато признала липсата, оказало се, че ги е откраднал шефът на клона, той е осъден, всичко е ясно, но парите на Попчев никой не ще да върне.

И новият собственик също не връща парите. Попчев ходил и писал  жалби в „Банков надзор” на БНБ, в Комисията за защита на потребителите, писал на министъра на финансите, на министър-председателя и на президента, ходил и при новия (тогава) защитник - омбудсмана Гиньо Ганев, и… нищо. Върнали му ги 12 години, след като ги е депозирал, и почти 5 години, откакто банката се казва „Пиреос” – пиарите използвали случая да си направят рекламна акция с върнатите пари с лихвите, и това влезе влезе в някои тв новини и вестници.

В случая със „Сосиете женерал” служителят им, извършил операциите по сметката, не е осъден, не е дори арестуван. Не се знае въобще дали е разпитан.

А банката чака съдебно решение от най-горна инстанция, за да ги върне …с лихвите.  Адвокат Николай Хаджигенов, който защитава окрадената жена, припомня друг свой случай, когато на друга жена откраднали 800 лева от кредитната карта, издадена от КТБ. Банката отказала да ги възстанови. След три години съдебни дела банката ги върнала, но сумата вече набъбнала до 7000 лева (лихви, такси, съдия изпълнител и т. н.). И то точно в момента, в който фалирала…

Според адвокат Хаджигенов такива случаи има много, но само около 1% от пострадалите съдят банките. Защото не могат да си го позволят – делата са тежки, сложни и бавни, проточват се по 5 години и стигат до Върховен съд, тъй като банките обжалват и правят всевъзможни пречки.

Разбира се, окрадената клиентка на „Сосиете женерал” е писала жалба и до БНБ, но от управление „Банков надзор” дежурният отговор е, че това е частно-правен спор и те не могат да се месят. Въпреки че имат големи правомощия да се намесят.
Дали емигрантката Панайотова и много други емигранти ще се осмелят да се върнат в България с парите си при такива банки, прокурори и институции като БНБ?