Едно такова време е дошло, човек да не знае кое време е. Едно време беше ясно – времето е наше – и точка. Това – добре, наше, само че като човек не знае какво да прави със собствеността си, обикновено идва едно ЧСИ, което ще рече Човек, който прибира Собственостите на Изпадналите, като отгоре на всичко ги кара и да си плащат за тая услуга.
Сега нашето време е отишло някъде другаде и някакви други решават как да си играят с него. Докато се обърнеш – те хванали времето и го обърнали. И нас заедно с него, защото знаем, че ние може и да обръщаме времето, но и то нас обръща.
Твърдят, че тая шашма с лятното часово време я бил измислил Франклин – не костенурката от филмчето, а онзи, от стодоларовата банкнота – пинтия, на когото се свидели свещите, затова ставал сутрин по светло да си пише, каквото има за писане, а вечер заспивал с кокошките, за да не хаби и кибрита.
Има нещо сбъркано в цялата тая работа. Обясняват ни, че през лятото било добре да се става с час по-рано, за да можем да си поръчаме едно бързо за отскок по-раничко и така да стимулираме родната икономика.
Това – добре, само че никой не се сеща, че тогава барчето ще затвори също с час по-рано и така икономиката ще загуби цели шейсет минути вечерна консумация, което в масовия случай са две кебапчета и три бири.
И после се чудим защо месопроизводителите фалират!
През зимата – обратно, ставаме с час по-късно, поради което все закъсняваме и се нахендряме на отдавна извитата опашка пред Онзи лифт, вече толкова голяма, че на човек му се отщяват и ските, и снега, и вековните мури, и всичкото, и се набутва в първата механичка наоколо, за да стимулира поне така икономическия растеж и разцвета на родината. А там – заради късното ставане печката още не е разпалена и пуши, келнерът е гурелив и сънен, покривките са ония, от снощи, и по тях може да се прецени какво са си поръчвали снощните и колко време са го яли и пили, изобщо – туристическата услуга отива на кино и никаква втора кабинка не може да я спаси.
Плешиви чичковци ни обясняват как ако навием будилника с час по-рано, сме щели да икономисваме ток от крушката в кухнята. Е, много хубаво! Това си е жив енергиен апокалипсис – ако всичките ние, седем милиона и нещо, икономисваме по една крушка – поне една електроцентрала ще ти стане излишна. И какво? Разкарваме работниците, уволняваме директора, удряме ключа, а на сутринта откриваме, че ранобудни сънародници са успели да отнесат де-що желязо е имало в нея и вече ѝ свалят керемидите.
А когато сняг забръска? А?
Като стана дума за сняг – станете сега и погледнете през прозореца. Сняг виждате ли? Не виждате.
Погледнете сега календара. Месеца виждате ли? Виждате.
Какво следва от това? Ами – че не само ние се объркахме във времето, ами и времето се сбърка. Февруари е, а мечките вече се събудиха! Както е тръгнало, през юли ще има виелици. И всичко това – от непрекъснатото превъртане на часовниците напред-назад.
За да спасим планетата от глобалното затопляне през зимата и застудяване през лятото, има само едно решение – извадете батерийката от часовника, ако толкова ви е жал да го строшите. Ако е с пружинка – не го навивайте. Прадедите чудесно са се оправяли и без тия уреди за изтезание.
Представете си свят, в който сутрин не звънят будилници, а вечер не ви показват с пръст в колко сте се прибрали. Няма ли да е по-щастлив от сегашния?
Няма смисъл да си играем с времето – направо да вземем да го отменим!
Румен Белчев