Медиите я заклеймиха. Социалните мрежи я подложиха на виртуален линч. Феминистки излязоха с контрадекларация, в която наричаха нея и поддръжничките й "рецидивисти по отношение на защитата на педофили".
"Катрин Деньов не представлява моята Франция" - така някои млади французойки реагираха на новините, посветени на декларацията на 100-те жени, които се обявиха в подкрепа на свободата на флирта и разкритикуваха кампании като #MeToo заради превръщането им в осъвременена версия на средновековния лов на вещици.
"Да, обичам свободата. Не обичам тази характеристика на нашето време, в която всеки се чувства упълномощен да обвинява, да съди, да издава присъди. Време, в което най-обикновените доноси в социалните мрежи водят до наказания, оставки, а понякога дори до медийно линчуване", пише Катрин Деньов.
Сега обаче звездата на френското кино реши да се обърне към аудиторията си от първо лице, единствено число - с лично писмо, публикувано в понеделник във в. "Liberation".
Деньов поднася своите извинения на жените-жертви на сексуално насилие, които може да са се почувствали засегнати от декларацията й, но подчертава, че се извинява "на тях и само на тях".
Въпреки че нейната декларация получи подкрепа от спорни личности като Силвио Берлускони, известен с yвлеченията си към млади момичета и разследван за връзка с непълнолетна проститутка, Катрин Деньов подчертава, че не може да бъде заблудена от "консерватори, расисти и традиционалисти" и не им дължи нито благодарност, нито приятелство.
"Аз съм свободна жена и ще продължавам да бъда такава", пише Деньов.
Тя се обръща и към всички, които я критикуват, че не е "феминистка", като напомня, че през 1971 г. е една от 343-те жени, подписали историческия манифест "Аз направих аборт", с който се излага на наказателно преследване в името на кампанията за декриминализиране на абортите.
"Да, обичам свободата. Не обичам тази характеристика на нашето време, в която всеки се чувства упълномощен да обвинява, да съди, да издава присъди. Време, в което най-обикновените доноси в социалните мрежи водят до наказания, оставки, а понякога дори до медийно линчуване.
Един актьор беше изтрит от филм, ръководителят на една от големите институции в Ню Йорк беше накаран да подаде оставка за това, че си е поставил ръцете на нечии задни части преди 30 години - без каквато и да е друга форма на разследване.
Не оправдавам никого. Не заемам позиция по въпроса за вината на тези мъже, защото не съм квалифицирана да го правя. А и малко хора са.
Не, не обичам този ефект на глутницата, който е твърде масов напоследък.
Затова и изразих резерви през октомври спрямо кампанията с хаштаг Balance ton porc (френският вариант на #MeToo).
Кой може да гарантира, че в тази кампания няма да има манипулации и мръсни номера? Че няма да се стигне до самоубийства на невинни хора? Трябва да живеем заедно, без "свине" и "кучки", и затова, признавам, прецених декларацията "Защитаваме свободата..." за ценна, въпреки че не е перфектна", пише френската актриса.
Катрин Деньов подчертава, че се разграничава от начина, по който някои от 100-те жени в подписката са си присвоили правото да "интерпретират" общия дух на текста. Една от тях дори си позволи да коментира, че жената може да изпита сексуално удоволствие по време на изнасилване.
"Да кажеш по телевизията, че може да се наслаждаваш от изнасилването е по-зле от това да се изплюеш в лицето на всички онези жени, които са преживели подобно престъпление. Това е възмутително. Нито ред в тази декларация не претендира, че в тормоза има нещо добро - иначе не бих го подписала никога", пише още Деньов.
"Аз съм актриса от 17-годишна възраст. Очевидно бих могла да кажа, че ми се е случвало да ставам свидетел на изключително неделикатни ситуации, или че знам от други актриси, че мъжете в киното злоупотребяват с властта си. Просто не смятам, че съм в позицията да говоря от името на моите посестрими. Това, което създава травматизиращи и непоносими ситуации, винаги е властта, йерархичната позиция или друга форма на контрол.
Капанът се затваря, когато стане невъзможно да кажеш "НЕ", без да рискуваш работата си и без да се превърнеш в жертва на унижение и грозен сарказъм.
Затова вярвам, че решението може да дойде от образованието - както на момчетата, така и на момичетата ни. Но и чрез кодекси за етично поведение във фирмите, които гарантират, че ако има насилие, ще се извърши незабавно разследване. Вярвам в справедливостта.
На последно място - подписах този текст заради една причина, която по мое мнение е най-важната: опасността от чистка в сферата на изкуствата. И сега какво?
Ще изгорим ли произведенията на маркиз дьо Сад? Ще наречем ли Леонардо да Винчи педофил, ще изтрием ли шедьоврите му? Ще свалим ли Гоген от музеите? Ще унищожим ли картините на Егон Шиле? Ще забраним ли дисковете на Фил Спектър? Този климат на цензура ме оставя безмълвна и разтревожена за бъдещето на обществата ни.
Понякога ме обвиняват, че не съм феминистка. А трябва ли да напомням, че бях една от 343-те "кучки" редом до Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста "Аз направих аборт", чийто автор бе Симон дьо Бовоар?
По това време абортът се преследваше като криминално престъпление и се наказваше със затвор.
Затова искам да кажа на всички консерватори, расисти и традиционалисти, които намериха за стратегически изгодно да ме подкрепят, че не могат да ме заблудят.
Те не заслужават нито благодарността ми, нито приятелството ми, напротив. Аз съм свободна жена и ще продължавам да бъда такава.
Изпращам своя искрен поздрав на всички жертви на отвратителни престъпления, които може да са се почувствали обидени от декларацията, публикувана в Le Monde. На тях и само на тях поднасям своите извинения", завършва декларацията на Катрин Деньов.
