Днес е Циганската Нова година – един най-големите и най-почитаните празници от всички цигански групи у нас. Васильовден или Банго Васили (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички цигани в България. Празникът е известен като „Циганската Нова Година“

Празник

Дните са свързани с няколко цигански легенди. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на циганите. Той възстановява моста, по който преминават циганите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се цигани. Според втората легенда Банго Васил е „историческа“ личност, куц овчар, който спасява давещо се циганско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.

Подготовка

Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13 януари. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи цигани сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.

Вечеря

Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички цигански групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички цигански групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които циганите категорично отказват традиционното си гостоприемство.

Върху масата се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сърми, често с късмети – дрянови пъпки, баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият, обикновено това е жената отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите вземат богато украсената питка или кулака и я счупват на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това майката начупва парчета от питката за всички деца. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещане на Нова година

Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли – „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво“ при бургуджиите, „Акулсъ – бакулсун иере саулсун!“ – „Сурва Весела Година – догодина пак жив и здрав“ при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари.

По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: „Васили авалъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.