На 100 души напускащи пазара на труда постъпват на работа 63 млади. Това е коефицент на демографско заместване. Тук се полагат усилия от правителството, като учене през целия живот, налага се да се пригаждат работните места

От 1986 г. насам сме с отрицателен естествен прираст - минус 6 на 1000. "През 1989 сме били 9 милиона, сега сме около 7 милиона души", посочи бившият социален министър Хриистина Христова.

2/3 е тежестта на естествения прираст за състоянието на демографията, 1/3 - на миграцията.

"И двата фактора са в тревожен тренд, но по отношения на раждаемостта страната ни е на нивото на държави като Гърция, Швейцария, Малта, Кипър, а Германия например е по-зле от нас", обясни Христова. Тя посочи, че средната раждаемост за Европа е 1.53 докато у нас тя е 1.50. 

Сред най-големите проблеми, освен отрицателният прираст е структурата на миграцията. Страната ни напускат жени в детеродна възраст, като те са половината от младите българи, избрали да живеят навън.

Най-обезпокоителното е, че на мястото на 100 души, които излизат от пазара на труда, влизат едва 63-ма. За сравнение през 2001 г. 124 нови работници са заменяли 100 пенсионери.

„Застаряването е ключов фактор на пазара на труда. В същото време има тенденция на намаляване на смъртността“. „27 г. е средната възраст за раждане на първо дете. 539 000 по-малко жени във фертилна възраст до 2030 г.“, отбеляза тя друга негативна тенденция. 

„В София, Варна и Пловдив живеят 1/3 от населението на България. Имаме вътрешна миграция. Трябва да се работи в посока да станат по-привлекателни селата. Те се съживяват чрез европейската програмата за развитие на селските райони“, каза още Христова.