Като малка държава, държана зад юздите на комунизма, България бързо възприе консуматорските традиции на Запада. Такива са Денят на влюбените (14 февруари), Хелоуин (31 октомври и практически петте дни преди и след това). Такъв вече е и „Черният петък" – ден за пазаруване, в който по традиция търговците предлагат големи намаления за клиентите си. Дали обаче точно този ден е подходящ и дали наистина е изгодно, е малко спорно.
Една от версиите за възникването на „Черен петък" е, че това е денят, в който търговците правят достатъчно продажби, че да си покрият прогнозираните за цялата година разходи, и минават от червена на черна територия. „Черният петък" възниква в САЩ и винаги е на следващия ден след Деня на благодарността, който се чества от американците в четвъртия четвъртък на ноември. Терминът „Черен петък" за пръв път се появява във Филаделфия в началото на 60-те години на ХХ век. С него служители на местната полиция са наричали петъка след Деня на благодарността заради големите задръствания по пътищата. В България самият празник не се отбелязва, но пък последващият го ден за покупки набра голяма популярност в последните години.
От чисто психологическа гледна точка механичното пренасяне на този ден в българските условия не изглежда удачно, защото у нас това е просто поредният петък. Няма празнично настроение или импулс за харчене, още повече че и се пада непосредствено преди началото на следващия месец, когато е обичайното време за заплати. Много американци си вземат ден отпуск след официалния празник, за да са по-дълго с близките си, докато в България „Черният петък" си е нормален работен ден, което затруднява пазаруването, дори и да разполагате със средства. В известна степен физическото присъствие вече не е толкова възпиращ фактор заради разрастването на онлайн продажбите, но съществуват много групи от стоки, които все още българите не искат да пазаруват по интернет.
Истински ли са намаленията?
В социалните мрежи и в различни форуми все повече зачестяват сигналите за това, че търговци непосредствено преди промоционалната кампания вдигат цените на определени продукти и след това анонсират намаление, което обаче не е действително. В началото на тази седмица Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че е установила 25 – 30 случая на изкуствени намаления от всички 200 проверки по време на тазгодишния „Черен петък". Друг проблем, констатиран от КЗП, е липсата на стоки, които иначе са рекламирани като намалени в съответния магазин.
Кога е изгодно
Практиката показва, че най-изгодно потребителите у нас могат да пазаруват в т.нар. „мъртви периоди". За България те са основно два – след втората половина на юли, когато мнозина са на лятна почивка, и дните след Нова година, когато повечето хора са стопили бюджетите си заради разходния декември. Това обаче са и периодите, в които търговците опитват да се разтоварят от свръхзапасите си, преди да заредят със стока за новия сезон. Което е по-важно – в тези случаи не става дума за моделиране на поведение. Няма намаления, които приканват хората да се избият, а има последен шанс магазините да се освободят от стоката си, преди модата ѝ да отмине и да бъде пратена в аутлет центровете, на дори още по-ниска цена.
Съпоставката при магазините за облекло показва, че намаленията от „Черния петък" варират от 30 до 50% в най-добрите случаи. В контраст, следсезонните отстъпки започват от 50% и стигат до 70%. Това се наблюдава при най-популярните марки и е достъпно в почти всички молове.
В крайна сметка, макар да е използван умело като шанс за популяризиране на няколко онлайн магазина, „Черният петък" все още не облекчава значително портфейла на българина.
Въпреки че опашките от коли пред търговските центрове с всяка година стават все по-големи.