Фирмата за онлайн залози 888 бе глобена през август с рекордните 7,8 милиона паунда, след като над 7000 клиенти, които бяха решили да се откажат от акаунтите си за залагане, получиха разрешение да запазят достъпа си. Далеч от взора на регулатора обаче букмейкърите често са обвинявани в друга крайност: твърде бързо отхвърлят печелещи клиенти. Те се оплакват, че акаунтите им понякога биват затваряни заради бизнес решения. Други казват, че облозите им за една нощ биват ограничавани до минимални суми. Това може да не е популярно сред комарджиите, но в повечето страни е законно.
Операторите твърдят, че проучването на победителите е необходимо за предотвратяване на измами. Конкуренцията в хазарта нарасна с появата на онлайн залозите, което накара букмейкърите да предлагат залагания на непокрити дотогава от тях пазари. В някои, като източноевропейските футболни първенства, ниските заплати и закъсняващите плащания са плодотворна почва за уреждане на мачове. Печеливша серия може да сигнализира нечестна игра. Най-често обаче усилията да бъдат открити хитри клиенти не се коренят в желанието да се разкрият подобни схеми, а са част от т.нар. в сектора управление на риска: за да останат на печалба, букмейкърите се стремят да ограничат потенциалните загуби. Заложните фирми опознават клиентите си, като ровят онлайн информацията, проследяват уебнавиците и проверяват дали комарджиите посещават сайтове за сравняване на залози. Профилирането се улесни и от затягането на регулацията срещу прането на пари, която изисква от онлайн играчите да предоставят подробна информация при отварянето на акаунт.
Букмейкърите твърдят, че подобно пресяване е необходимо, за да ограничи замесването на професионални комарджии. Това пък им позволява да предлагат по-добри залози на обикновените играчи. Критиците отговарят, че те хвърлят мрежите си твърде нашироко. Букитата могат да похарчат значителни средства, опитвайки се да открият тези, които залагат, за да преживяват, много от които наемат количествени анализатори за оценка на резултатите и разработват стратегии на хеджиране (в някои случаи опитвайки се да експлоатират различията между залозите на неколцина букмейкъри, за да си гарантират печалба). Онлайн букмейкърите отговарят със сложни алгоритми, които маркират клиенти със странни парични залози – примерно 13,04 лири, тъй като обикновените играчи залагат кръгли суми. Проучват и поведението на потребителите. Обикновените играчи е по-вероятно да правят залози минути преди началото на дадено събитие, докато професионалните често търсят най-добрите възможности, като залагат дни преди това (тъй като колкото повече време се чака преди залагане, толкова повече информация за събитието изтича и за букитата е по-лесно да го оценят).
Това обяснява защо професионалните комарджии рядко въртят бизнес с водещи букмейкъри. Те често правят залози при фирми като Betfair или Smarkets, които не ограничават печелившите си клиенти. Като алтернатива те работят с тези букита, които използват успешни комарджии, за да повишат ефективността на заложните си пазари, и правят повечето от парите си от комисиони. Тези фирми обещават да не ограничават печелившите акаунти и приемат далеч по-високи залози (влиятелният букмейкър Pinnacle често предлага таван от $1 милион за големи събития). Професионалистите освен това влизат в големите сделки чрез брокери, като британската фирма Gambit Research, която използва технология за пласиране на множество по-малки залози сред повече букита. По-специално азиатските агенти си създадоха име в тази търговия: мнозина са способни да прехвърлят значителни залози анонимно до местни букмейкъри. За разлика от спортовете, които обичат, играните от професионалните играчи и букмейкъри игри са извън светлината на прожекторите.