След най-масовия разстрел в новата американска история, в който бяха убити 58 души, а други 489 ранени, президентът и лидерите на мнозинството в Конгреса се стремяха да сведат до минимум разговорите за нови оръжейни закони. Във Вегас този вид сдържаност се нарича "тел" (поведенчески знаци, по които се разчитат картите и намеренията на играчите на покер). Ако Стивън Падок бе използвал нова технология (например въоръжен дрон), за да убива от 32-рия етаж на хотел "Манделей Бей", или ако беше имигрант от Близкия изток, конгресмените щяха да се разбързат със законодателни промени или да затегнат границите. Но той бе пенсиониран бял мъж, който използва част от 49-те оръжия, които притежава, така че това е цената на свободата.
Налице е умора от американския оръжеен дебат и познатия ритуал след масови стрелби, които са по-чести, отколкото в която и да е друга богата страна. Едно проучване изброи 166 такива случая в 14 държави през периода 2000 – 2014 г . 133 от тях бяха в Америка. Нищо не се променя отчасти защото Националната оръжейна асоциация (NRA), която се е развила от въоръжената версия на движението "Бой скаут" в най-важния говорител на Америка, в която всеки трябва да бъде въоръжен за собствена защита, има вето във Вашингтон – включително върху забраната на приставките, които правят полуавтоматичните оръжия по-смъртоносни.
След като Америка не успя да промени законите за оръжията след Санди Хук, когато 20 деца на възраст 6 – 7 г. бяха застреляни в училище, тогава какъв е шансът сега? И ако утре бъдат въведени по-строги закони за нови оръжия, все още в ръцете на американците ще има запас от 300 милиона огнестрелни оръжия, които трябва да се вземат предвид.
Подобна безнадеждност е обидна за жертвите от миналата седмица. Съществуват много аргументи, свързани с оръжията, но стрелбата в Лас Вегас, освен че е най-смъртоносната, показа старата линия на поведение на NRA, че единственото нещо, което спира лошия човек с оръжие, е добър човек с пушка в ръка, което е измамно твърдение.
Америка е избрала да гарантира правото на притежание на лично оръжие. Но не е задължително броят на смъртните случаи да е толкова голям, колкото е днес. Изследванията на убийствата и самоубийствата предполагат, че ако се затрудни придобиването на оръжие, броят на убийствата ще се намали, защото много от тях са спонтанни и непланирани.
Възможно е да се напишат закони, които уважават правото на лично оръжие, но които забраняват модификации, които правят удивително лесно убиването на много хора за кратко време. Повечето американци предпочитат такива промени и биха искали универсални проверки на покупките на оръжие (въпреки че подкрепата за контрола на оръжията е по-малко шумна, отколкото тази за оръжейните права). Такъв режим все още ще остави Америка с необичайно голям брой убийства, самоубийства и смъртоносни инциденти, включващи оръжия, но различията с другите държави няма да бъдат толкова очевидни.
Пътят след „Манделей"
Уморени от чакането на Конгреса, някои градове въведоха свои собствени закони. В северната част на щата Ню Йорк, където много хора ловуват, законите за огнестрелните оръжия са позволителни. Но в Голямата ябълка те не се прилагат. Всеки, който иска да носи оръжие на Пето авеню, трябва първо да получи разрешение от градската полиция на Ню Йорк. Щатът затегна законите след Санди Хук, като всъщност забрани нападателните оръжия. Още четири щата направиха същото, въпреки че други 16 отговориха, като направиха оръжията по-лесни за купуване или пренасяне.
Лас Вегас, който се намира в щат с едни от най-свободните оръжейни правила, трябва да пренапише законите си. Разбира се, това не би решило напълно проблема. Градовете като Чикаго, където действат разрешителни закони, ще останат наводнени от оръжия. Но в страна с 30 000 смъртни случая от оръжие годишно дори малки подобрения биха спестили живота на много хора.