Асоциацията на европейските журналисти – България призовава медийната гилдия да се солидаризира с колегата от Нова телевизия Виктор Николаев. Към него бяха отправени заплахи от представители на управляващите в ефира на предаването „Здравей, България” в петък.
„Считаме, че е редно българските медии да бойкотират силните на деня, които открито подлагат журналисти на натиск и демонстрират пренебрежение към свободата на словото, което е основен гарант за съществуването на едно демократично общество“, пише в обръщението на АЕЖ.
Призивът изглежда справедлив. Но не е. Какво означава да бойкотираме силните на деня? Да не отразяваме техните официални посещения, изказвания в парламента, на различни форуми и други подобни изяви? Официалната информация отдавна не представлява интерес за зрителя, читателя и слушателя. Както казва Ноам Чомски:
„Това, което хората искат да научат, няма да го намерят в медиите“.
Вместо да бойкотираме силните на деня, нека започнем да пишем истината за тях. За далаверите и задкулисните договорки, за манипулираните статистически данни, за фалшивия напредък на икономиката, фалшивия бюджетен излишък, повсеместната корупция, контрола над институциите от мафиотизирани олигархични кръгове, свързани с властта, за използването на прокуратурата, данъчните, МВР и службите за разчистване на сметки с опоненти, журналисти и цели медии.
Освен това, струва ни се, че АЕЖ подхожда малко дискриминационно. Депутатът Антон Тодоров и вице.-премиерът Валери Симеонов наистина се държаха отвратително с водещия от Нова телевизия Виктор Николаев. Но подобни неща, че и много по-неприятни се случват с журналисти и от други медии.
Повдигат се абсурдни обвинения на журналисти, преследва ги НАП, подслушва ги ДАНС и служби на МВР. Каза го лично директорът на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства Бойко Рашков. За медии, които критикуват правителството и съдебната система в изданията се пише, че „участват в заговори“, „готвят преврати“ и пр. Журналисти са уволнявани, включително от Нова телевизия - случаите със Сашо Диков и Люба Кулезич – без да е се казва защо. Говори се, че и с Миролюба Бенатова се е случило нещо подобно.
В „Стандарт“ и други от медии заплатите се бавят с месеци. Журналисти от тези издания са принудени да пишат срещу свои колеги и лица, които са неудобни на собствениците. Не е нужно да го споделят – то се вижда.
Голяма част от рекламният пазар е под контрола на мафиотският кръг, известен като модела #Кой. Разпространението на книжните издания е в ръцете на същите хора. Това убива всеки опит за нормализиране на медината среда. По свобода на словото сме пропаднали до 109 място – в групата с установен постоянен натиск върху медиите.
АЕЖ обаче мълчи за тези безобразия. И се активира за водещ от Нова телевизия, което е правилно, но недостатъчно. Дори обидно, защото поражда съмнения, че медиите и работещите в тях не са равнопоставени.
Според последното проучване за свободата на словото на АЕЖ-България от 2017 г., 59,1% от отговорилите журналисти смятат, че външният натиск е сред най-големите заплахи за свободата на словото в страната, а 65% твърдят същото за вътрешния натиск. Проучването ще бъде представено на 17 октомври. И какво от това?
Констатации. И парламентът е с най-нисък рейтинг от десетилетия, но продължава да бълва некачествени и дори вредни закони. Прокуратурата е с 8% доверие, но е недосегаема за критики и реформи. Чуждите инвестиции спадат драстично, но премиерът твърди, че има възход. Подобно е положението със свободата на словото.
В момента управляващите неглижират всяка скандална информация за тях, пренебрегват изнесени факти и доказателства за корупция и тежки престъпления. Тези, които дръзват да ги оповестят са преследвани и репресирани брутално. Но никой не ги защитава. Затова големият въпрос е не дали да мълчим за политиците и силните на деня, а как да изобличаваме техните противозаконни действия и да браним истината.
