Знаете ли при нужда какъв ортопедичен или друг вид животоспасяващ имплант ще сложат на вас или ваш близък в българските болници? Не съвсем, но затова пък най-вероятно ще си го платите, защото НЗОК не поема финансирането на всички импланти.
Така ще е, докато кабинетът спешно не въведе ред във вноса на медицински изделия, в тяхното ценообразуване и предхождащ, настоящ и бъдещ контрол. Липсата на ясни норми е причината пациенти да водят десетки дела срещу болници и лекари заради съмнения, че са им слагали импланти втора употреба или недостатъчно качествени такива, въпреки че често плащат от джоба си за тях. Има и дела срещу лекари, които поставят импланти без нужда, за да вземат болниците пари по клинични пътеки. Не е рядкост да чуем как медици обвиняват шефовете си в злоупотреби с консумативи и импланти.
Пазарът на медицински изделия в Европа е за 96 млрд. евро годишно. По данни на „Евростат" България е на водещи позиции в Eвросъюза по средства за плащания към търговци на дребно и доставчици на медицински стоки. Този дял у нас е 42,2% от парите за здравеопазване, докато за останалите страни в ЕС е средно 10%. Естественият извод от това е, че състоянието на българската система за здравеопазване е изключително благоприятна за корупция.
У нас има закон за медицинските изделия, но няма орган, който да каже на каква цена се продават на пазара. По данни и на НПО-та става дума средно за 400 млн. лв. годишно – половината от които плаща НЗОК, останалата – гражданите.
Центърът за противодействие на корупцията, известен като БОРКОР, който „си запълва времето" до включването му в бъдещия антикорупционен орган с възложени от МС анализи на различни сектори у нас, изнесе още данни за този сегмент. След преглед на законодателството от Центъра са установили, че фирмите в бранша никнат като гъби. До момента те са 1100. За сравнение, регистрираните търговци на лекарства са 330, което говори, че „кярът" е в търговията в нерегулиран сектор, защото в хаоса се забогатява най-бързо. Какво има до момента?
Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ) поддържа регистър на фирмите, които търгуват с медицински изделия в съответствие с европейските директиви, но пък не поддържа регистър на изделията. Агенцията не се меси в ценообразуването, това не влиза в правомощията ѝ. С цените на лекарствата се занимава нарочна комисия по ценообразуване, но такава липсва за цените на медицинските изделия. Така въпросът за цената е оставен изцяло в ръцете на търговците. И болниците получават импланти, два-три пъти по-скъпи, отколкото в други, далеч по-развити държави.
По данни на докладчици към БОРКОР имплантите у нас си нямат и паспорт, по който може да се проследи номерът им на производство, кога и от кой лекар са поставени, за да има обратна връзка при проблем. НЗОК пък плаща по някакви странни критерии.