Д-р Александър Ангелов: Който понася по-леко алкохола, е в по-голям риск за здравето си

Парадоксалното, но онези, които се напиват от малко и се чувстват като болни на сутринта, по не са застрашени от пиенето

 

 

 

 

 

 

 

Д-р Александър Ангелов е психиатър. Работи от дълги години с пациенти, които имат проблеми с алкохол и наркотични вещества. Работил е в Националния център по наркомании, различни клиники, програми, а сега е в клиничен център „Възраждане”.

 

– Вярно ли е, пушенето на цигара марихуана е по-малко вредно от пиенето на 300 грама ракия?

 

– Особено ако е некачествена ракия, недобре дестилирана. Излиза, че пропагандираме пушенето на марихуана. Искам да кажа, че всъщност много повече хора са засегнати здравно от алкохола, отколкото от наркотиците. Здравните щети са много по-големи. В социален мащаб алкохолът допринася за много по-значителни обществени и здравни увреждания, отколкото каквото и да е друго – тютюн, хероин, кокаин.

– Алкохолът е официално разрешеният наркотик?

 

– Може да се каже така. Психотропно вещество е. Ако трябва да сме точни, наркотици са веществата от опиевия ред – синтетични, полусинтетични. А алкохолът се включва към групата на психотропните дроги. Има ефект върху емоционалното и психично състояние.

 

– Наричат го най-лекият антидепресант?

 

– Не бих казал, че е най-лекият, по-точно най-достъпият. Има антидепресивен ефект. Тук е тънкият момент, че за някои хора, които системно пият, това редуване между напиване и изтрезняване може да засили депресията.

 

– У нас в България май се пие страшно много, статистиката не разкрива всичко?

 

– Ние сме много толерантна култура към пиенето. Толерантни към възможните вреди от алкохола. У нас бирата не се приема за алкохол. Но като изпиеш 5-6 бири… А някои пият по 10.


У нас има и много некачествен, нелегален алкохол – все вреден.


По прицип средиземноморската култура толерира употребата на алкохол. Но за разлика от Франция, Италия и Испания, у нас има по-масивна консумация на концентрати.

 

– Средния българин май си пие по 200-300 грама ракия дневно?

 

– До 200 грама с храна, но само ако не е всеки ден, и е сигурен алкохол, а не лошо сварена ракия, не носи голем рискове. Но над това количество и всеки ден е рисково за здравето. Хора, които имат висока поносимост към алкохол и могат да пият големи количества, в един етап от живота, се оказва, че тази висока поносимост е маскирала някакво увреждане на организма – например на черния дроб, панкреаса, съдово. Парадоксалното е, че хора, които се напиват от малко, или пък след напиване се чувстват като болни, възстановяват се бавно – тези хора са по-малко застрашени. Онези, които понасят по-леко алкохола, имат по-голям риск за здравето си.

– А алкохолизмът? Какво количесвто дневно издава алкохолика?

 

– Алкохолика първо го издава не количеството, а поведението. Това, което се нарича ситуативен контрол – това, че ти предстои дежурство, работа, и въпреки това не можеш да се въздържиш да не пийнеш.


Може да не е алкохолик,  а проблемен пияч. Но и в двата случая не може да прецени ситуацията.

 

– Тоест, може да не е алкохолик, но все пак зависим от алкохола?

 

– До тук говорим за поведенчески знак – че няма контрол върху ситуацията. А зависимостта вече води и до сериозни биологични проблеми. Да кажем класика за алкохолизъм е приказката „Без едно мога, но с едно не мога”. Може да не пие седмица, седмици наред, но изпие ли едно, не може да се спре – това е така наречената загуба на количествен контрол.

– Някои казват, че ако издържиш една седмица без алкохол, това е тест дали си алкохолик или не?

 

– Не, в никакъв случай не е тест. Има истински алкохолици, които могат  месеци наред да не пият въобще. Това е ниво на контрол върху пиенето, но какво става след тези месеци или след една седмица въздържание? Има запойни пиячи, които също са опасни – може да не пият седмици, но после влизат в запой – неспирно пиене. Може да влязат в инциденти, да разрушат семейни отношения, пропадат служебни неща.

 

– Все пак има някакво количество, по което човек може да се ориентира дали е силно или по-малко зависим, дали е рисков?

 

– Най-често се посочва като максимално количеството 20-40 мл чист алкохол дневно – тоест до две чаши вино, две бири, две малки ракии, но не всеки ден – до 3-4 пъти седмично. Това се смята за неувреждащо пиене. Това е една от концепциите за ниско ниво на риск, за пиене на алкохол под нивото на риска. Това са усреднени норми на СЗО, те зависят и от ръст, тегло, начин на хранене.

 

– Като пиеш всеки ден, това означава ли, че си зависим?

 

– Ако пиеш в контролирани количества, въобще не значи, че си зависим.

 

– Но ако пиеш по 300-400 мл ракия всеки ден – не си ли зависим?  

 

– Това е висок риск и може би зависимост.

 

– Когато има белези на биологична увреда (чернодробна,  панкреасна и др.) и загуби на социални стандарти – изпадане от професионален кръг, влошаване на семейни отношения, разпадане на семейство, сериозни белези на увреждащо пиене.

 

– А характеропатии? Поведенчески разстройства?

 

– Типични са за такива хора е да излязат от обичайния приятелски кръг, да се събират с хора от по-ниски социални нива, които също пият. Стават лесно избухливи, показват загуба на морални, етични стандарти, изолират се, отдръпват се от обичайното ежедневие, от близките и приятелския си кръг. Темата за алкохола, начинът на пиене и хората, с които пият, стават нещо централно в живота им.


Белези за разстройство са, като тръгваш на купон, предварително да си слагаш нещо за пиене в джоба, защото не знаеш там дали ще стигне пиенето. Или започваш да пиеш тайно. Особено при жените – да криеш алкохол на различни места вкъщи.

 

– Има количества на ден, над които човек е неадекватен?

 

– Може да си абсолютно адекватен като пиеш 10 години подред всеки ден и на 11-тата да се срине здравето ти или да станеш неадекватен в отношенията. Има хора, които си пият и работят всеки ден и не правят впечатление, но след години изведнъж става срив. Индивидуално е.


Колкото повече ритуалът с пиенето измества друго в ежедневието – ценности, приятели, семейство – това е неадекватност.

 

– Да поясним разликата между пиянство и алкохолизъм?

 

– Пиянството е злоупотреба най-вече с количества и със ситуации – не може да се напиеш сутринта в службата. Ако отидеш на вила и пиянстваш 3 дни и никого не закачаш, е различно.


А алкохолизмът е болест. Която си има и психични, и биологични параметри. Психичните са, че има загуба на контрол върху влечението – като започнеш да пиеш, не можеш да се спреш. Това е основно. При липса на алкохол, при принудително прекъсване на пиенето, се явява абстиненция – треперене, потене, синдроми, които могат да доведат до психоза, делириум. Нищо ти няма, известно време ти може да си пиеш всеки ден по половин-един литър алкохол, но един ден, ако по някаква външна причина принудително ти спре пиенето (примерно нямаш пари, разболяваш се, влизаш в болница), може да се окаже, че правиш алкохолна психоза.


Един чисто поведенчески критерий – ако някой се е напил и на другия ден казва: „Ох, не мога да погледна алкохол“, е едно. Но ако някой се е напил с концентрат и на другия ден може да продължи с концентрат, той е рисков. Значи, че той поддържа някакво постоянно ниво на алкохол в кръвта.

 

– Алкохоликът няма ли абстиненция всеки ден от сутринта?

 

– Да, истинският алкохолик, пие всеки ден от сутринта. Някои от тях са така – пият, пият, но вече са неспособни да разграждат алкохола, изчерпва се възможността да поемат повече и спират принудително. Приблизително 3-4 процента от алкохолиците получават психози. Появяват се депресивни състояния, подозрителност, скандали от ревност и др. подобни. Упадък на ценностите. Появява се личностова деградация най-общо. Интелектуален упадък. Това е болест. Болест е като всички други, но хората не разбират, мислят, че едва ли не по своя воля си причиняваш болестта и се отнасят негативно.

 

(Как да познаем дали сме зависими от алкохола и как можем да сведем пиенето до умерено – в следващите дни)

Станете почитател на Класа