Младен Червеняков: Трябва да профилираме съдебната си система


Младен Червеняков е роден през 1954 г. Завършил е “Право” в Софийски университет. Работи в Главна прокуратура. От 1995 до 1997 г. е министър на правосъдието, а от 2001-ва досега е депутат от БСП. В момента е председател на Комисия по европейските въпроси в Народното събрание
.
Станислав Славов

- Г-н Червеняков, от дълго време се говори за промени в Наказателния кодекс (НК), преди дни имаше и дискусия. Тогава от министъра на правосъдието Миглена Тачева дойде предложението пробацията да бъде въведена като алтернатива на сега съществуващи наказания. Как може да стане това?


- Основният въпрос, който стои пред нас, е свързан с цялостната реформа на наказателното законодателство. През годините доста се работеше на парче, като поотделно се променяше Наказателният кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или Законът за изпълнение на наказанията (ЗИН) без обща философия или стратегия за промяната на тези закони. Това доведе до редица парадокси. Така се стигна до положението, че добри институции и институти, които работят в някои страни, механично пренесени в нашето законодателство, се оказаха неефективни. Такъв е институтът на пробацията, тъй като нашето законодателство не познава делението на деянията на престъпления и административно-наказателни простъпки. Това, което трябва да направи законодателят, а и групата, която работи по новата концепция за наказателна политика, е да изгради единна концепция от съвкупност от норми и действия по тяхното прилагане.
Грубо казано – в основата на тази стратегия трябва да лежи първо категоризирането и профилирането на престъпленията и деянията. Трябва да имаме 5 или 6 категории престъпления – в това число и наказателно-правни простъпки, които да бъдат обявени за деяния, преследвани от наказателното законодателство. На второ място трябва да имаме отделни видове наказания за всеки вид деяние. Такова разделение ще позволи по-отчетливо да се формира наказателната политика на държавата. На трето място се нуждаем от отделни процедури за налагане на всеки вид наказание. В това число може да се стигне и до най-тежките като доживотен затвори или доживотен затвор без право на помилване от съдебно жури. Където разследването се извършва от специализирани служители, каквито са следователите към прокуратурата. И съответно се регламентират действията, които могат да бъдат извършени в досъдебната и съдебната фаза. На последно място всяко едно наложено наказание трябва да бъде изтърпявано по съответен начин. Като се започне от режима в местата за лишаване от свобода до съответните различни места за лишаване от свобода. Само когато имаме този цялостен скелет за реформа в наказателното законодателство можем да пристъпим към разработване на отделните текстове – НК, НПК или ЗИН.

- Какво би се случило, ако се пристъпи към поредната промяна на НК, без да се приеме концепцията, за която говорите?

- В противен случай непрекъснато ще имаме изменения – трудно ми е да си спомня и изброя колко промени имат отделните материално-правни и процесуални закони за изпълнение на наказанията, но те са многобройни. И това, което се наблюдава в условията на една увеличаваща се престъпност, е увеличаване на репресията. Това е един метод, който редица правни теории изключват и издигат на преден план стремежа на лицето да се замисли, преди да извърши дадено нарушение като същност на наказателната политика. А не да вървим към ожесточаване на санкцията чрез криминализиране на нови деяния или пък увеличаване на санкциите за съществуващите. Така че от тази гледна точка пробацията трябва да се извади от кръга на наказанията за престъпление и да съответства на административно-наказателните простъпки, само тогава ще се получи логическата завършеност между деяние и наказание.

- Част от предлаганите от министъра на правосъдието Миглена Тачева промени предвиждат и премахване на наказанието „доживотен затвор без право на замяна“. Какво е вашето виждане?

- Имали сме редица абсурди в нашето наказателно законодателство – до преди години бяхме единствената наказателна система, която допускаше успоредното съществуване на две наказания като „смърт“ и „доживотен затвор“. Очевидно е, че тази отживелица като налагане на смъртно наказание беше премахната. Остана доживотният затвор без право на обжалване. Това се получи като една компенсация на премахнатото смъртно наказание. Развитието ни оттук нататък трябва да отговори на въпроса може ли тези две мерки да съществуват в системата от санкции. Има редица съображения „за“ и „против“. В момента ми е трудно да дам еднозначен отговор.

- От 1989 г. не е правена единна стратегия за контрол над престъпността, а преди дни излезе доклад на Центъра за изследване на демокрацията, от който става ясно, че заради кризата през летните месеци се очаква бум на престъпността...

- ...Дълги години се правеше ежегоден криминологически анализ на престъпленията и на правонарушенията. Въз основа на него се правеше стратегия за контрол и превенция. Хубаво е, че в днешно време се поставя ударението върху термина „контрол“, а не „борба“ – дълги години ние говорихме за „борба с престъпността“, което е теоретично неправилно. Целта на държавата е да контролира престъпността, така че тя да не се превърне в социално явление, което застрашава устоите й. Когато престъпността съществува в определени допустими размери, тогава считаме, че системата за противодействие си е свършила своята работа. Естествено е, че такава програма не може да съдържа само репресивни мерки от съдебната или правоохранителната система. Престъпността е социално явление и затова изисква различна съвкупност от мерки – и социални, и икономически, и образователни, за да има контролът над нея ефект. До сега органите на МВР и до голяма степен на съдебната система се концентрираха върху пресичане на престъпленията, а не върху тяхната превенция. Лошото е, че нямаме система за превенция – още повече на фона на кризата, в която изпаднахме. Така че, тази програма е абсолютно задължително да бъде направена. Но тя може да се изгради само на базата на цялостен криминологичен анализ, който да даде редица отговори – каква е динамиката, структурата и състоянието на престъпността през последните 20 години. Да се разбере кои са факторите, които я обуславят, и накрая да се даде отговор как е действала системата и какво е необходимо като мерки от страна на държавата за контрол и превенция. Не случайно пак употребявам тази дума, защото добрият законодател ще направи така, че да не се извършват нередности, а не след това да бъде принуден да изгражда системи, които да ги разкриват и наказват.

- Имаше предложения на депутати за въвеждане на по-сурови наказания при отвличания, доколко това може да заложи като една по-ефективна мярка в новите наказателни текстове?

- Винаги съм твърдял, че ожесточаването на санкцията и криминализирането на нови деяния са крайна мярка, която повече говори за безсилието на една държава да се справи с дадено явление. Много по-важно е нещата да бъдат направени така, че санкциите да имат възпитаващ ефект.

- Преди две седмици влезе в сила новият Закон за съдебната власт. Добро място ли беше отредено на следствието, което влезе в прокуратурата?

- Беше му намерено възможното място. Конституцията на прехода съдържа в себе си противоречието, че отделни части са дебалансирани. В някои обществени отношения беше намерена златната среда, що се отнася до основните права и свободи на гражданите, като беше взета Европейската конвенция за защита правата на човека. В други случаи закрепихме положението – що се отнася до дейността на държавните органи. В третата насока, като в съдебната власт, отидохме много напред, очевидно неадекватно на сегашното състояние на страната ни. Винаги съм твърдял, а това беше отразено и в онази стратегия за реформа от 1996 г., че структурни промени са абсолютно необходими и те трябва да водят до определена административна обвързаност на прокуратурата с изпълнителната власт, на следствието с изпълнителната власт и да се утвърдят съдилищата като единствените органи, които могат да вземат отношение по същината на спора. Всъщност това е залегнало и в основата на приемането на Търновската конституция. Но сега е по-важно какви ще са последващите промени в основния закон на страната. В крайна сметка от структурните въпроси ние трябва да отговорим дали ще продължим с изграждането на специализираните съдилища, както постъпихме със създаването на административните. Т.е. дали ще направим отделни институции за фирмени и стопански дела, съд за непълнолетни, място за трудови и осигурителни дела. Така че това тясно профилиране, което е характерно като тенденция за целия свят, да започне и у нас.

Станете почитател на Класа