Българските пациенти дават най-много лични средства за здраве в сравнение с другите граждани на ЕС. Това сочат данните от проучване на Световната здравна организация (СЗО) за 2009 г., оповестени вчера от д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Според данните на СЗО другите европейци плащат средно 25% от цената на медицинските услуги с лични средства, а останалото се покрива с публични пари. През 2009 г. българите са давали от джоба си около 50% от цената на услугите.
Българите са и най-недоволни от здравната си система в ЕС. Най-удовлетворени от здравеопазването си са холандците, а преди нас се нареждат страни като Албания, Румъния и Хърватска.
По този повод неправителствени пациентски организации отново настояха парламентът да приеме закон, който ясно да регламентира правата на пациентите. Депутатът от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков, който е и член на комисията по здравеопазване, припомни, че в парламента залежават няколко проектозакона за правата на пациентите. До дни Федерация "Български пациентски форум" също ще внесе в парламента свой законопроект за защита правата на пациента, съобщи председателят на организацията Теодора Захариева.

---

Искат фонд за обезщетение на пациенти

---

Да бъде създаден фонд за обезщетение на хората, пострадали от лекарски грешки, поискаха вчера от Българската асоциация за защита на пациентите. Според шефа на асоциацията Пламен Таушанов всяка година у нас стават около 1000 лекарски грешки, а една такава структура би облекчила пациентите, когато това е необходимо. Таушанов каза, че фондът би могъл да се финансира по два начина. Първият е от по-високите застраховки „Професионална отговорност" на лекари и специалисти, а вторият – от държавата. Според Таушанов нямало да е проблем да се намерят 10-15 млн. лева за функционирането на такъв фонд.

---

Подписват споразумение за лекарските грешки

---

Прокуратурата и Изпълнителната агенция "Медицински одит" ще подпишат споразумение, според което прокуратурата ще изпраща сигналите за лекарски грешки в медицинския одит, съобщи вчера заместник главният прокурор Галина Тонева пред БНР.
По този начин проверката ще се извършва от лекари, а не от МВР.
Високорисковият характер на медицинската професия налага въвеждането в Наказателния кодекс на понятието "оправдан медицински риск", каза още Галина Тонева.
Това е гаранция, че няма да има ненужно образуване на наказателни дела срещу лекари при оправдани медицински инциденти, смята Тонева.