Българският пациент прекалено много разчита на лекаря – не само за лечение, но и за всякаква информация за здравословния начин на живот. Това показват данните от световно социологическо проучване на отношенията между лекари и пациенти, проведено от изследователската верига WIN-Галъп интернешънъл, в 23 страни по света. Извадките във всяка от наблюдаваните държави са национално-представителни, интервюирането е проведено в периода май – август 2010 г.
Изследването проследява степента на активност на пациентите по отношение на собственото им лечение – интересуват ли се да избират между различни възможни начини на лечение, алтернативни лекарства, както и в по-общ план: доколко изобщо си задават въпроси за здравето си и търсят самостоятелно техните отговори. Информационните кампании, свързани със здравето в световен мащаб, като правило се опитват да популяризират идеята, че всеки трябва да полага грижи за здравето си всекидневно, за да не стига изобщо до необходимостта от лекарска намеса.
.jpg)
Средно над две трети от жителите по света продължават обаче да разчитат основно на лекарска намеса, за да са здрави. У нас – още повече, цели 71% свеждат грижите за здравето си главно до посещение на лекар, когато това се налага, и следване на това, което той/тя предписва. Всъщност най-самостоятелни в грижите за здравето си са жителите на Швейцария, Обединеното кралство и Исландия. Под 50% от анкетираните там посочват ползването на здравни услуги/ лекарите като основен начин да се поддържаш здрав. Съответно, здравословният начин на живот се посочва най-вече в тези държави като алтернатива на медицината и приема на лекарства.По-нататък, 75% от българските пациенти пък признават, че не чувстват потребност от това лекарят да им предоставя възможности за избор какво лечение да следват, а предпочитат той/тя да реши вместо тях и да им даде ясни инструкции. Едва 18% от българите биха искали лекарят да ги запознае с всички възможни алтернативи и самият пациент да участва във взимането на решение за здравето си. Средният процент на тези „активни пациенти” за всички страни, участвали в изследването, е 38% - над два пъти по-висок от процента за България.
Най-голям е делът на активните пациенти в Австрия, Канада, САЩ, Австралия и Обединеното кралство. Над половината от населението на тези държави би искало лекарите да посочват алтернативни възможности за лечение, от които те да избират.
.jpg)
Търсенето на информация в интернет вече е всекидневие за значителна част от населението на света. Въпреки това, когато става въпрос за здравето, хората са по-предпазливи – около 42% от участниците в изследването по целия свят биха потърсили информация по здравен въпрос в интернет, а други 43% заявяват, че не биха се доверили на световната мрежа за това. България очаквано е още по-резервирана – ние сме на последно място по този показател. 15% от българите заявяват, че биха потърсили информация по въпрос, касаещ тяхното здраве, в интернет. Това отчасти е следствие, разбира се, и на по-ограничения достъп до интернет на значителни демографски групи у нас. Като цяло, българите разчитаме на лекарите да ни поддържат здрави, така, както разчитаме училището да възпита децата ни. Това за съжаление не се дължи на високо доверие в лекарите и учителите, а на инерция и навик, наследени от миналото: очакването институциите да се грижат за нас изцяло, вместо ние самите.
Изследването „Отношения между лекари и пациенти” е проведено от WIN (Световна независима мрежа за маркетингови проучвания) и асоциация «Галъп интернешънъл» сред жителите на 23 страни по целия свят. Проучването обхваща над 22 000 души от различни континенти. «Галъп интернешънъл» е изследователска верига, която обхваща повече от 100 страни в света. Изследването в България е проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” и обхваща национално-представителна извадка от 1000 пълнолетни българи, посещавали лекар в последните 12 месеца.
