Отново за имитираната реформа на БАН

доц. д-р Любима Йорданова

"Днес, 8 септември 2010 г. се проведе заседание на Управителния съвет на БАН. На него бяха избрани четирима директори на новосформирани научни институти.

Чл.кор. Стефан  Воденичаров бе избран за директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с Център по хидро- и аеродинамика – Варна, проф. Николай Милошев - за генерален директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география, доц. Георги Корчев - за генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология и доц. Вълко Бисерков -  директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания".

Член-кореспондент Стефан Воденичаров е и председател на Общото събрание на БАН, макар че е надхвърлил пенсионната възраст от 65 години, до която би могъл да заема държавна длъжност подобно на другите учени в Европейския съюз. Впрочем в европейската, а и в световната наука член-кореспонденти няма. Израстването е до професор, но това са подробности.

Ако се вгледаме във възрастовия състав на член-кореспондентите и академиците на Българската академия на науките, ще открием интересни подробности. Колкото до възрастта на новия директор на "новия" институт, то тя е 66 години, т.е. надпенсионна. Роден е през 1944 г., връстник на  "свободата", както се казваше в една идеология. Надежден номенклатурен кадър. Или – преоблякъл се Алия, погледнал се – пак в тия.

Ето така изглежда функционирането на комунистическата номенклатура в науката, все едно дали сега ще я наречете социалистическа или по друг, по-омекотен, начин. Заемане на две длъжности, вземане на заплата от няколко места, може и повече от две.
Преди 1989 г. ситуацията в българската наука беше същата, но тогава науката ни беше "социалистическа". А сега сигурно?! "не е".

В БАН – нищо ново. Всичко си е по старому. Имитация – на промяна, на реформа… Далеч от изискванията за включване в Европейското изследователско пространство.

И един малък щрих за финансирането на науката в Европейския съюз, но България не участва в този процес. Публичните инвестиции за иновационна и развойна дейност в областта на информационните и комуникационните технологии са удвоени на 11 милиарда евро в разпространената на 19 май 2010 г. "Дигитална адженда за Европа". Само ще припомня, че през 2006 г. приключи програмата по eLearning на Европейската комисия, а с нея и реформирането на обучението и научните изследвания в университетите от развитата част на Европа.

/ВС/

Източник: Информационна агенция КРОСС

Станете почитател на Класа