"Един от трима млади мъже никога не е имал приятелка. От тях ли сте? Не се обръщайте към порнографията, не гласувайте за Зелените, а излезте на въздух, бъдете уверени, погледнете напред и най-вече - не позволявайте на никого да ви казва, че трябва да бъдете сладки, нежни, слаби и с леви убеждения. Истинските мъже са от десницата, имат идеали и са патриоти. Тогава ще ви се получат нещата и ще имате и приятелка."

Това казва членът на "Алтернатива за Германия" и евродепутат от "Идентичност и демокрация" Максимилиан Крах в един от клиповете си в платформата ТикТок, използвана предимно от младите хора.

Наскоро „Файненшъл Таймс“ и „Икономист“ цитираха в свои статии данни според които политическият мироглед на младите мъже и жени все повече са различава – младите мъже са все по-консервативни, а младите жени – все по-либерални. Заместник-главният редактор на „Икономист“ и автор на статията Робърт Гест:

„Това не е само американски проблем, това се вижда навсякъде в богатите и развитите страни. На различни места като Полша, САЩ, Франция, Южна Корея, Китай. Статистиката показва, че мъжете се справят по-зле в образователната система, което оказва влияние на достъпа им до работни места и оттам – привлекателността им за жените. Една част от тях винят жените за това. В добавка социалните мрежи поставят хората в т.нар. „ехо-камери“. Ако сте жена и прочетете история за оплакване от сексуално посегателство, алгоритъмът ще ви показва още и още от тях. Ако сте мъж и прочетете статия за мъж, неоснователно обвинен в изнасилване, ще ви се появяват повече такива. Така се добива една пресилена, преувеличена представа за рисковете, пред които лично сте изправени. А това поляризира обществото.“

И докато е трудно, и вероятно нередно, политическите нагласи на младото поколение да бъдат генерализирани, а и данните далеч не са еднозначни, според експерти все пак се наблюдава криза в отношенията, „нагнетявана“ от т.нар. инфлуенсъри, или лидери на мнение, в това число – и политиците, макар и не толкова рязко.

„Жените са програмирани да удовлетворяват потребностите си чрез мъжете.“

„Жените в Америка и Лондон са неотстъпчиви и трудно се подчиняват.“

„Мисля, че сестра ми е собственост на нейния съпруг.“

Последното изказване е на инфлуенсъра и бивш професионален кикбоксьор с американско и британско гражданство Андрю Тейт, който, заедно с брат си, беше арестуван в Румъния в края на декември 2022 г. по обвинения в трафик на хора, изнасилване и организиране на престъпна група за сексуална експлоатация на жени. Тейт, който има над 9 милиона последователи в Екс, отрича всички обвинения. „Ройтерс“ писа, че докато е бил в ареста той е имал намерение да се свърже с крайнодесни политици, от които да поиска да се застъпят за него.

Ричард Рийвс, председател на първия и вероятно единствения мозъчен тръст, посветен на проблемите на мъжете и момчетата, обяснява, че все повече млади мъже отхвърлят идеята, че равенството между половете и феминизмът са равнопоставени.

"Момчетата и мъжете изостават в образователната система на всяко ниво от 5 до 25-годишна възраст във всяка страна с развита икономика по всеки предмет. Това е световен феномен, а не нещо свързано с американската, германската или испанската образователна система. Всъщност най-голямата пропаст е в Скандинавските страни. Мъжете изостават най-много в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия, където обществата са равноправни. Основна причина за това е, че момичетата обикновено съзряват по-рано от момчетата. Мозъците им се развиват по-бързо. Не са по-умни от момчетата, интелигентността няма пол, но когато говорим за оценки и среден успех, младите жени и момичетата са с по-високи резултати. Те навлизат в пубертета по-рано и челният дял на мозъка им се развива по-бързо. Те стават организирани по-бързо и образователната система ги стимулира заради това.“

Алис Еванс, учен в Станфордския университет, която пътува по света, за да изучава разделението между половете и подготвя книга по темата, набляга на социо-икономическите фактори, играещи роля в това разделение:

„До криза се стига, когато мъжете изпитват икономически затруднения, сравнявайки се с останалите мъже. Ако той не може да си позволи дом, добра работа, хубава кола, за да е в синхрон с останалите мъже, се появява конфликт. Неприятна последица от липсата на добър социален статус е, че така може да станеш непривлекателен за жените.“

Подобен гняв може да доведе до по-консервативни виждания, но Ричард Рийвс допълва, че е по-лесно някои от тях да се повтарят като мантра, отколкото да бъдат постигнати:

„Иронията е, че мъжете, които имат традиционни виждания за ролята на своя пол – че мъжете трябва да изкарват парите, са мъже от по-бедни общности, които имат най-малка възможност да изпълняват тази роля. Мъжете от горната средна класа са феминисти и не смятат, че мъжете трябва да издържат семейството, но всъщност изпълняват тази роля, защото могат да си го позволят.“

„Не мислете за нещата, които сте изгубили, а вижте възможностите как можете да спечелите. Мъжете вече не изкарват прехраната на семейството по подразбиране. Това означава, че може да сме нещо друго. Може да обсъдим с партньорите си, семействата си, възможността да работим почасово, да гледаме децата“, казва Нийл Шимински, професор в канадски колеж и инфлуенсър в ТикТок, където публикува за равенството между половете. Той твърди, че в ежедневието си е свидетел на разделение между младите хора: „Имам 15-годишна дъщеря. Присъствах на празненството на класа й по случай завършването на осми клас миналата година. Всеки ученик трябваше да включи вдъхновяващ цитат в клип, който пуснаха преди церемонията. Най-много цитати имаше ог Андрю Тейт.“

А онлайн радикализацията може да намери лесно израз в реалността: „Партии като „Вокс“ в Испания могат да трупат политически или културен капитал или пък да направят много пари, възползвайки се и градейки върху подобни идеи“, отбелязва Алис Еванс.

Подобни примери – политически и социални, могат да се приемат за симптом на съвременното болно общество, в което липса дебат за проблемите на младите мъже и на младите жени. Въпреки това те търсят отговори и нерядко ги припознават в позициите и популярността на личности от типа на Андрю Тейт, защото правителствата и институциите не обръщат внимание на тези въпроси. Как биха изглеждали конкретни решения?

Нийл Шимински смята, че трябва: „Да се говори с родителите за това как те може би допринасят за проблема несъзнателно и неумишлено дори само с начина си на изразяване. Освен децата, и родителите трябва да бъдат обучавани как могат конкретно да повлияят на идеологията, която развиват децата им. Един вид да ги „ваксинират“ срещу подобни идеи.“

Според Ричард Рийвс: „Повече мъже трябва да навлязат в учителската професия и здравеопазването, където са малцинство. Необходимо е повече техническо обучение, технически специалности и стажове, които са подходящи за момчетата. Друго нещо, което според мен трябва да се обмисли, е момчетата да започват училище с една година по-късно, защото, както казах, съзряват по-късно. И нека този проблем бъде отнет от културните стражари, които искат да го използват като оръжие, да го експлоатират и да печелят от него по един или друг начин. Да признаем, че момчетата и мъжете имат проблеми, на които трябва да обърнем внимание и нека те да бъдат чути, без да правим по-малко и за жените и момичетата.“

Алинс Еванс изтъква: „ЕС трябва да е находчив относно регулирането на алгоритмите, които създават изкривена представа за света и хората, които всъщност са умерени във вижданията си и дори скучни. Това, което можем да оценим е, че тази поляризация между младите мъже и жени е отчасти функция на културната либерализация. Когато бях в Узбекистан, Индия, Мароко, Турция – на такива места има силен социален контрол и мъжете и жените нямат право на инакомислие. Хората не трябва да приемат това разделение като пълна катастрофа, защото отчасти то отразява растящите свободи и равенството между половете. Но все пак в този въпрос са вплетени редица структурни причини, като икономическа стагнация, корпоративни алгоритми и културни предприемачи. Тези три неща оказват влияние във всички богати, културно либерални държави.“