След като преди месец в София започна демонтирането на паметника на съветската армия (МОЧА) най-яростните български русофили – днес по определение и путинофили – бяха обзети сякаш от същинска лудост. В тази тяхна лудост обаче лично аз забелязвам, както се казва, определен „метод“, на който струва ми се трябва да се обърне внимание.
В какво се състои „методът“ в „лудостта“ на русофилите?
Дайте си сметка, че ако до неотдавна те клеймяха своите противници с обобщаващото определение „либерали“ (или – с по-обидна конотация „либерасти“), западо-поклонници и разбира се „грантоеди“ на „посолството“ и на митическия Сорос, то в последния месец-месец и половина те все по-открито и масивно започнаха да ги наричат „нацисти“. „Нацистки“ – тутакси, след като „посегнаха“ на МОЧА, станаха областната управа на София и столичният кмет; „нацистко“ поведение бе приписано на настоящото правителство на България (и особено на определени министри в него), на управляващата коалиция като цяло, а – според най-гласовитата напоследък путинофилка Дарина Григорова – и на „определени български интелектуалци“. И още нещо много важно: за този почти овладял настоящия български политически и интелектуален елит „нацизъм“ нашенските путинофили започнаха да говорят все по-често по… руски (и рускоезични) медии и канали – някои направо на „русском языке“, като все по-интензивно бяха търсени и от техни журналисти и „международни анализатори“. Тоест това, че в България все повече се разраствал и вече направо се укрепил на най-високи властови позиции „нацизъм“ започна да се свидетелства в медийното пространство на Путинова Русия от неговите „жертви“ у нас.
Да, немалко от демократичните български журналисти – според мен наивно и недалновидно – отдадоха тази промяна в русофилската реторика след началото на демонтирането на МОЧА на старата комунистическа закваска на изпадналите в истерия „шпагинозащитници“. Помним наистина, че до самата 1989 г. комунистическата власт в България продължаваше да вижда „фашисти“ и „нацисти“ в потомците дори на дребни и средни търговци отпреди 09.09.44 г., в собственици на стари, по-обширни апартаменти в центъра на София, в обличащите се по „западната“ мода „зози и суинги“, а впоследствие и в дългокосите младежи, любители на рокмузиката. Само че в днешната ситуация говоренето за „нацисти“ и „фашисти“, определянето като „нацистки“ на действията на общински и централни власти в страната ни – и то, както отбелязах, в руското медийно пространство – съвсем не е просто инерционен остатък от старото комунистическо малоумие.
Трябва да си дадем сметка, че официалното основание за Путиновото нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. за стартирането на тази т.нар. „специална военна операция“ – основание, което се поддържа и до днес от Русия – е, че в тази страна от времето на Майдана се е установил „нацистки“ („бандеровски“) режим, чиито „чудовищни репресии“, най-вече спрямо рускоезичното население на Донецката и Луганската област, „принудили“ Русия да навлезе в тази „неотделима част от Русский мир“ и да започне да я „денацифицира“. Тоест да продължи (или възобнови) след осем десетилетия своята „изконно предопределена свещена война“ с нацизма, която ѝ е съдено (и именно на нея ѝ е съдено) да води до края на времената.
И ето: след като стана ясно, че като съюзник на украинския „нацизъм“ се разобличи и „целокупният Запад“, всички противопоставящи се по един или друг начин на Русия сили, където и от какъвто и характер да биха били, бяха обявени като също така „нацистки“. А щом са „нацистки“, то „свещената война“ на Путинова Русия с „нацистите“, започнала в Украйна, няма как да приключи докато не бъдат победени и „нацистите“ извън нея. Именно „нацисти“, а не някакви други се оказват и политическите сили в България, изпращащи оръжейна помощ на украинците, и общинските власти в нея, демонтиращи съветските паметници, и даже онези „определени интелектуалци“, които воюват със слово с Путиновите мистико-милитаристични идеологеми. Да, точно както в Украйна – внушава променената от месец-два реторика на путинофилите у нас – и в България се е установил „нацистки“ режим и ако до този момент той прикриваше тази своя същност, в последно време напълно се е дезавуирал като такъв.
Новата реторика на путинофилите у нас – повтарям, все по-интензивно изнасяща се в руското медийно пространство – че „в България на власт са дошли нацисти“ – цели следователно именно това да внуши на „руските братя“, че от същата „денацификация“ както Украйна, все по-належаща нужда има и България. Това последното в почти прав текст заяви в прословутото си интервю в рускоезичния канал „Неутрална зона“[1] българската „професорка“ (и „жертва“ на разграничилото се от него „нацистко“ ръководство на Софийския университет) Дарина Григорова. Припомням: в него бързането на българските „нацисти“ (които, за да бъде разбрана по-добре от руските си слушатели, нарече и „бандеровци“) да премахнат паметника на съветската армия, тя „обясни“ с това, че фронтът в Украйна „вече се обръщал“ и значи „нацистите“ у нас си дават сметка, че в скоро време на „денацафикация“ ще бъдат подложени и те.
Питам сега: тази разраснала се напоследък у нас употреба на понятието „нацизъм“ не представлява ли опасност за националната ни сигурност? Внушенията (в руски медии), че от същата като в Украйна „денацификация“ се нуждае и нашата страна, не представляват ли именно „национално предателство“ (за което иначе охотно говорят активистите на „Възраждане“)? Та те направо зоват за руска инвазия в страната!
И за да не си помислят отговорните за опазване на националната ни сигурност служби, че преувеличавам, ще добавя тук и кратък преглед на руските медийни центрове, в които нашенските путинофили от известно време все по-обилно прокарват тези свои внушения.
На първо място ще посоча руското „информационно-аналитично издание на фонда за исторически перспективи“ под заглавие „Столетие“, в което (от 2017 г.) споменатата вече Дарина Григорова е публикувала цели осем свои статии, между които (превеждам заглавията им на български): „Кого заплашва Русия? Нима не само еднополюсната американска хегемония?“[2], „Навални – политическият Питър Пан, който не може да порасне“[3] и особено последната – „Българските бандеровци може да сътворят множество беди“ (от 18.12.2023 г.)[4]. В същото издание „Столетие“ свои статии и интервюта са публикували: Петър Волгин, Валентин Вацев, Велислава Дърева, а също и отец Божидар Главев (яростен зилот и путинофил), като последният шедьовър там е от набедения „писател“ (доскоро автор в блога на друг русофилски свещеник – о. Владимир Дойчев „Аутсайдери“) Николай Фенерски. На писанието на този днешен аналог на следдеветосептемврийския „пролетарски“ бездарник Крум Кюлявков си заслужава да се спра малко по-подробно. В него българските „русофоби“ са определени като „кръпки“ (по името на музиканта Васко Кръпката) и „голубые“ (т. е. гейове), които имали „кокоши мозъци“. Кметът на София Васил Терзиев и министърът на отбраната Тодор Тагарев са наречени направо „мерзавци“, а Кирил Петков и Асен Василев – „лилипути“. Най-важното обвинение към всички тях е, че се радват на разрушаването на паметника на съветската армия в София, защото са се зациклили в „дреболията“, че тази армия била инсталирала комунизма у нас. Не разбирали, че ако не бе съветският войник на върха му (не „комунист“, а… „християнин“), победилият във Втората световна война Хитлер щял да ни превърне в роби (в каквито въобще не са ни превърнали сталинските воини). В обширна бележка след основния текст на статията си (в защита на Дарина Григорова) е казано отново, че умонастроението на българския „елит“ днес „явно има кафяв (нацистки – б. м.) оттенък“.[5]
Ще обърна внимание още, че бележката към статията на въпросния Фенерски – написана, както е отбелязано „специално за Столетие“ – е преведена от… Олга Решетникова, съпругата на ген. Решетников, което ясно свидетелства, че хибридните действия на това кагебистко семейство продължават да остават без противодействие у нас.
По-нататък: голяма част от материалите на изредените по-горе путинофили в „Столетие“ са преведени на руски от една госпожа на име Янина Алексиева – тясно свързана с превърналата се в хибридно гнездо Руска църква в София. Въпросната госпожа обаче има и обилно собствено творчество в друго електронно (и хибридно) издание: „Русская народная линия“ с подзаглавие – обърнете внимание: „Православие. Самодержавие. Народность“[6]. Както се казва в представящата я биографична бележка, госпожата е родена в Ленинград „в семейство на офицер от военноморския флот“ и от 1991 г. живее в столицата на България София, ръководейки „православното просветителско общество „Луч“. Православно, православно, но ето какво пише г-жа Алексиева в дописките си от България: „Болгары солидарные с русским Донбассом“ (23.02.2022 г. – т. е. онези, които пък осъждат агресията на Путин там, не са „българи“, а „иноагенти“)[7]; „Шоу продолжается? Итоги выборов в Болгарии и Церковь“ (14.07.2021 г. – изборите в България са „шоу“)[8]; „В Болгарии предлагают переименовать собор Св. Александра Невского. Весеннее обострение“ (25.05.2021 г. – вижте значи какво правят българските фашисти)[9]; „Русофобия как профессия. ФейкторБГ и другие – имя их легион“ (в последната статия като „професионален русофоб“ наред с „легиона“ съм удостоен и аз)[10].
Накрай да припомня, че съвсем наскоро у нас – неясно как проникна руска журналистка (Дарья Григорова), намираща се под санкции в ЕС, и взе обширни интервюта именно за „настъпващия в България нацизъм“ от хора като Румен Петков, проф. Иво Христов, Петър Волгин и др., които бяха излъчени направо по путинисткия „Первый канал“.
Малко ли ви се виждат тези данни за интензивното (и добре организирано и от руски центрове и персони у нас) сътрудничество между българските путинофили и руските медии? Не ви ли прилича то на покана за нова инвазия на „братята“ в страната ни? Не сте ли съгласни, че то не е просто избухнала след началото на демонтажа на МОЧА „лудост“, а лудост, в която има ясно видим и все по-видим „метод“? Ако ви се вижда малко, мога да добавя и още. На първо време само целоседмичната обедна окупация на ефира на БНР от разширеното семейство Волгини, за която вече писах, Явор-Дачковите „Гласове“, редовните (и в най-централни рубрики на БНТ) гастроли на политическия „мъдрец“ Андрей Райчев и семейство. И, да, мога да продължа и още…
____________________________
[1]https://youtu.be/P8wlVOdKJJw
[2] Дарина Григорова: «Кому угрожает Россия? Разве только однополюсной американской гегемонии…», Беседу вела Милена Бойчева, перевод Янины Алексеевой, специально для «Столетия».
[3] Дарина Григорова: «Навальный – политический Питер Пэн, который не может подрасти», Перевод с болгарского специально для «Столетия» Янины Алексеевой.
[4] Дарина Григорова: «Болгарские бандеровцы могут сотворить много бед…».
[5] Замена памяти. Письмо в редакцию, името на Олга Решетникова след бележката вече е изличено, https://www.stoletie.ru/slavyanskoe_pole/zamena_pamati_731.htm
[6]https://ruskline.ru/author/a/alekseeva_yanina
[7]https://ruskline.ru/opp/2022/02/23/bolgary_solidarny_s_russkim_donbassom
[8] https://ruskline.ru/opp/2021/07/14/shou_prodolzhaetsya
[9]https://ruskline.ru/opp/2021/05/20/v_bolgarii_predlagayut_pereimenovat_sobor_sv_aleksandra_nevskogo
[10]https://ruskline.ru/opp/2019/mart/6/rusofobiya_kak_professiya_fejktorbg_i_drugie_imya_im_legion
