България и Газпром: този театър на руски крепостни вече сме го играли

България и Газпром: този театър на руски крепостни вече сме го играли
  • Written by:  Емилия Милчева DW
  • Date:  
    06.08.2022
  • Share:

Ще почука ли отново София на вратата на Газпром? Този театър на руски крепостни България вече го е играла. Време е да защити националните си интереси, пише в коментара си Емилия Милчева.

 

 

 

Кой знае каква щеше да е съдбата на България, ако през 1998 г. правителството на Иван Костов беше позволило на единствения доставчик на природен газ - руската компания “Газпром”, да стане собственик на транзитните газопроводи през територията на България или дори да ги придобие на концесия за 30 години. “Нерадостна” би било най-краткото и твърде слабо определение за пълната загуба на политическа независимост, в т.ч. и за Северна Македония, до която руският газ стига по същите тези тръби. България щеше да има участта на руски крепостен, на когото от време на време милостивият “господар-батюшка” позволява да поиграе в театър. Руски театър.

И тогава, и сега никой няма илюзии какво точно изнася Газпром - външнополитическо влияние, инструмент за награда за “послушни” и дресировка и наказание за “непослушни” европейски правителства.         

Пети месец война в Украйна, седми пакет санкции на ЕС срещу Русия и отговорът дойде (и) чрез газа - рязко съкращаване на руските доставки и предупреждение от Брюксел към европейските правителства да се готвят за пълното им спиране. Днес газът е повече от всякога политика и все по-малко бизнес с борсова стока. В България за газов армагедон през зимата подгряват анализатори, политици, експерти и политикоексперти, като коментарите им могат да се обобщят така: 1. Газ за зимата няма, бизнесът ще съкращава хора, софиянци ще стоят на студено. 2. Руският газ е евтин, следователно - да се обърнем към Газпром.

Къде е България?

Четвъртият служебен кабинет на президента Румен Радев, поел властта за следващите няколко месеца, до момента извърши две действия, претендирайки, че ще реши проблема с недостига на газ за идващите студени месеци. Създаде кризисен щаб, който щял да работи без почивен ден, и смята да обяви търг за краткосрочни доставки на втечнен газ до края на отоплителния сезон. Първото изглежда повече като пиар акция - доставките и инфраструктурата са предмет на контакти и преговори, не на щабно мислене, а второто бе разкритикувано от газовици - краткосрочните доставки за малки количества означават по-висока цена, най-добре договарянето да е за година.

Журналистите така и не успяха да запитат премиера Гълъб Донев смята ли да потвърди до 19 август шестте танкера с американски втечнен газ, договорени в рамките на общите доставки на ЕС - по един за месеците от октомври до март, и да осигури регазификацията и преноса на суровината до България. За тях съобщи бившият премиер Кирил Петков. В действителност са седем, но за първия през септември е договорен слот. Бившият енергиен министър Александър Николов се усъмни дали "Булгаргаз" ще го потвърди. Ако служебният кабинет намери доводи, с които да отхвърли тези доставки и по някаква причина се провалят търговете, тогава неизбежно ще трябва да се обърне към “спасителя” Газпром. Такава хипотеза е възможна.

В действителност намирането на газ не е проблем, проблемът е на каква цена, кой ще го достави и как. Преди четвърт век годишната консумация на природен газ в България беше малко над 6,1 млрд. куб. м, днес е паднала наполовина. Доставките на газ от Азербайджан покриват една трета от необходимите количества, трябва да се намерят останалите 2 милиарда куб. м. след прекъснатите през април доставки от Газпром.

Решенията за газа обвързани с коалиция

Говорейки за “хаос и разруха” в енергетиката, Гълъб Донев не споменава като приоритет интерконектора с Гърция, който очаква акт 15 и акт 16, за да бъде пуснат наесен в търговска експлоатация и да доставя азерския газ в пълен обем. Преговорите за намиране на слотове на терминалите за втечнен газ в Турция и Гърция са динамични и зависят от политически контакти на високо ниво. А Турция, която няма проблем с доставките на руски газ, също би могла да помогне.

И ето че веднага се намериха предлагачите на такива услуги - и от ГЕРБ, и от ДПС. Лидерът на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов изтъкна наскоро добрите си връзки с турския президент Ердоган: “На мен Ердоган ми вика брат Бойко, а аз му викам брат Тайпи. Само за няколко дни щях да се разбера с него и да приключим темата”. От ДПС най-напред депутатът Рамадан Аталай даде да се разбере, че Анкара може да помогне. А вече и лидерът Мустафа Карадайъ, който се срещна преди дни с Ердоган, заяви по bTV, че са говорили и за газовата криза, а грешните ходове в енергетиката на кабинета “Петков” принуждават “служебното правителство и следващ парламент да се търси изход и Турция е една от държавите, чрез която тези кризи могат да бъдат решени”. Дори депутатът от “Дeмократична България” Иво Мирчев заяви наскоро по bTV, че “за да има газ за зимата, някой трябва да отиде при Ердоган и да се разбере с него, че определено количество газ от Иран или Турция може да мине през България”.

Карадайъ обаче обвързва помощта с “ценностно хомогенно, евроатлантическо управление” след изборите на 2 октомври, за каквото намеква и Борисов. Така газът се залага в темелите на бъдеща управленска коалиция - освен че стана инструмент в предизборната реторика. Не се говори за най-естествената крайна цел от разрешаването на проблема - да се получи газов микс на възможно най-добра цена.

В чий отбор играе "Булгаргаз"?

Президентското правителство ще провери и финансовото състояние на "Булгаргаз", за чиито ликвидни проблеми признаха от ръководството му още при изслушването си от парламентарна комисия през юли. Задължения от над 500 милиона лева, от които 328 милиона се дължат на Столична топлофикация, затрудняват работата на обществения доставчик на газ, който доскоро осигуряваше синьо гориво единствено от Газпром.

Но загубите на компанията не са причина, а резултат - от умишлени или неумишлени действия. "Булгаргаз" например така и не прояви стратегическо мислене с цел диверсификация - например да преговаря с Азербайджан, за да се осигурят доставките на азерски газ в пълен обем в друга точка, докато интерконекторът бъде готов. Вместо това бившият вече изпълнителен директор Николай Павлов подписа анекси, с които отказа част от договорените количества азерски газ. На чия страна играе "Булгаргаз" - от отбора на Газпром или на българския национален интерес е важно да се знае, за да е наясно обществото дали последващите решения за газовата криза са резултат от саботаж или са действителен изход.  

Факт: "Булгаргаз" е купувал руски газ от търговци след спирането на доставките от Газпром, правят го и други европейски страни. Но по-добре да се разчита на пазара, отколкото на руската компания, която във всеки един момент може да спре доставките - ако Кремъл нареди и правителството е от “непослушните”. Този театър на руски крепостни България вече го е играла, време е да защити националните си интереси.

Емилия Милчева DW

 

Станете почитател на Класа