Навлизането на руски войски в Украйна е началото на края на Путин. Той няма полезен ход. Какво ще прави като превземе Украйна? Ще назначи губернатор? Ще убие Зеленски? Ще го съди? Ще сложи марионетно проруско правителство? С нито едно подобно начинание няма да има перспектива за дълго управление и траен мир. Путин сам влезе в капан, който си изработи и към който го подтикваха и от Запад, и среди около него.
Създават се антивоенни настроения и в Русия, заради загубите на руски войници, изолацията на страната и на руснаците по света. Подобно беше с Милошевич и сърбите.
В самата Русия интелектуалци, бизнесмени и елити, които довчера са подкрепяли Путин явно или негласно, занапред ще се дистанцират от него. Декларациите на музиканти, артисти и спортисти против войната не вещаят светло бъдеще и единна Русия. Надписите против войната в магазините „Берьозка“ не са само търговски трик.
Гранатометен обстрел в Източна Украйна в първия ден на войната. Снимка: АП
С нахлуването на Русия в Украйна се създават трайни враждебни настроения у украинците. Това не се забравя и след век, и не се прощава. Може отделни части от Украйна с руско и проруско настроено население да се присъединят към Русия или да получат независим статут (Донецк и Луганск например според Минското споразумение трябваше да получат специален статут от Украйна, но тя не го изпълни).
Възможно е западна Украйна да се обособи като независима или да се присъедини към Полша. Там са земи, минали към Украйна, когато Хитлер и Сталин си поделят Полша. Руското нахлуване сега избягва западна Украйна, което подсказва, че може и да не влиза в плановете на Путин.
Единственият възможен изход е,
когато Путин се оттегли от властта и хвърлят цялата вина върху него (той и без друго носи тази отговорност). Или по стари съветски традиции го свалят заговорници по върховете на властта.
Ако довчера Русия е приемана със съчувствие или с разбиране в различни среди по света заради политиката на Запада срещу нея, сега кръгът на подкрепящи се стеснява. Онзи генерал, командир на военноморския флот на Германия, който подаде оставка и заяви, че към Путин политиката е неправилна и той заслужава уважение, сега вече е с етикета жалък путинист.
Путин изгуби уважение и се прояви като лъжец. Вдигна авторитета на американския президент, който съобщаваше неколкократно, че Русия ще нахлуе в Украйна. Путин отричаше и дори се шегуваше да му докладват кога Русия е влязла в Украйна. Ако преди е приеман от мнозина като прагматик и търпелив лидер на една от суперсилите, сега си създаде образ на непредвидим авантюрист или на човек с психически проблеми. Изравни се с Ким Чен Ир.
С това нападение Путин демонстрира, че е непримирим към възможността Украйна да влезе в НАТО и да разполагат ракети до неговите граници. Но така окуражава всички онези страни по света, които имат неуредени исторически и териториални спорове, да ги решават със сила. Те и досега често са решавани с военна сила, но по-далеч от Европа. Сега военни действия в Източна Европа са много лош пример. През 1999 г. НАТО бомбардира Сърбия, но не влезе да воюва с войски там.
НАТО благоразумно се въздържа за Украйна (засега), защото пряка намеса означава Трета световна война и вероятен край на цивилизацията, разрушени държави и цели континенти.
Сега под заплаха да бъдат
заклеймени като привърженици на Путин
са всички западни политици, бизнесмени, които имат нещо общо с руски компании. И те бързо се спасяват, без да кажат и дума.
Няма как да се прояви разбиране за превземане на чужда държава (ама не била чужда?!). Дори да са били някога едно, няма оправдание. Все едно България да превземе Македония заради извършеното заличаване на българското население там.
Путин злепоставя всички онези политически среди, политици или държави по света, които разчитаха на него като контрапункт на САЩ и опитите им да бъдат господар на света. Сега как да оправдаят нахлуването му в друга държава? Който се опитва да прояви някакво разбиране към Русия или да сочи мотиви за нападението, автоматично си печели квалификацията путинист, защитник на луд диктатор и т. н.
В България и без друго имаше слепи поклоници на Путин, а срещу тях истерични русофоби, които с повод и без повод наричат всеки втори българин путинист, русофил, мурзилка и национален предател. Ходът на Путин им даде основания да нападат с нова сила всеки у нас, който се опитва да е критичен с нещо към политиката на НАТО, ЕС или САЩ, дори и да не одобрява Путин. Онези, които го наричаха Путлер, тържествуват и назидават гръмогласно колко са били прави.
У нас много хора подкрепят на инат Путин, дори след това нахлуване. Но ще отслабне влиянието на проруски партии, например партията „Възраждане“ в България. Тя събра и неутрален протестен вот, който сега ще изгуби. Поражения ще понесе и БСП, която традиционно работи да се махнат санкциите и размразят отношенията с Русия. В защитниците на паметника на Съветската армия например занапред ще виждат само путинисти и войнолюбци.
