В Парламента пропиляха цял ден в разправии, дали да се влиза в сградата със зелени сертификати

След последните две дописки – „Защо се разпадаме“ и „Рием дъното – и надграждаме“ – отново проявихте завидна активност.

Имаше много истина, гняв, също и остроумие в коментарите ви.

Тук-там и по някое озадачаващо твърдение.

Например, според Дони Попова, страницата се посещава от много „носталгици“.

Носталгия? Едва ли.

По-скоро срещаме една жажда за справедливост -

нещо, което Прехода напълно загърби и зачерта, той няма време за подобни излишества.

Във всеки случай, ако има нещо, което е сигурно за Настоящето, то е, че няма да има носталгия по него – няма да му бъде оказана подобна милост.

Асен Асенов защитава приватизацията – според него, най-общо казано, тя „компенсирала“ национализацията след 9 септември 1944 година.

Оспорването на подобна теза е занимание от раздела „губи време“.

Изглежда, соц зомбирането ще се окаже нищо, в сравнение с днешното.

Иначе, Властта съща харчи неразумно Времето – общото ни време, тя изобщо не си дава сметка, че то не е нейна собственост.

В Парламента пропиляха цял ден в разправии, дали да се влиза в сградата със зелени сертификати.

И нищо реално не са свършили досега за Народа – дори с пенсиите се оплетоха.

Вероятно си спомняте, че в предновогодишния си текст ви зададох следния въпрос: Как ни поздравява Миналото?
Ето един хубав отговор - той е на Дима Станкова: „Миналото ни казва -Майната ви бездушници страхливи!“

Бездушници страхливи!

И други клетви ще ни сполетят - само чакайте.

Властниците здраво се стараят.

Все се каня да ви питам нещо, и все отлагам.

Дали имам право да споделя „звездни“ или просто любопитни моменти от историята на „Всяка неделя“, както и някои оценки за постиженията й?

Какво пък – ще го направя, а вие ще прецените, дали това е нужно.

Един пример.

В текста „Защо се разпадаме“ стана дума, че повечето от първенците ни са мълчали – и „тогава“, и сега.

По този повод една дама ме упреква в същия грях.

Само дето моята „Всяка неделя“ е единственото предаване, спряно от тоталитарната власт.

И една идея.

След като се изприказваха толкова неща около една „Инвентарна книга на социализма“, хайде да направим една „Инвентарна книга на Прехода“.

Какво трябва да включва тя, според вас?

Моето предложение е: фотос на банкнота от 1 долар – няма да е точно онази, която държавата получи за комбината „Кремиковци“, но все ще ни подсеща как се разпродаваха общите ни ценности.

Предлагайте идеи за книгата.