Когато България е пристъпвала да решава националния ни въпрос и е идвал моментът за Македония, всички наши съседи са се обединявали срещу нас. Нещо повече Великите сили победителки в световните войни винаги са били против нашите интереси по темата Македон

Македония, Македония… Ах тази кървяща българска рана…

Дали българските политици, които говорят смело по тази тема, осъзнават сложността на проблема свързан с отношенията ни с бившата югославска република?

Ние допуснахме много грешки по отношение на братята ни, които днес се наричат македонци.

По-лошото е, че продължаваме да правим такива и да не се поучаваме от миналото. А то, миналото ни, е достатъчно красноречиво.

Когато България е пристъпвала да решава националния ни въпрос и е идвал моментът за Македония, всички наши съседи са се обединявали срещу нас. Нещо повече,

Великите сили победителки в световните войни винаги са били против нашите интереси по темата Македония.

Да смятаме, че съседите ни или Великите сили са променили своите позиции по този въпрос, е проява на наивност.

Какво днес трябва да съобразят онези български политици, които ще трябва да решават казуса Северна Македония и ЕС?

Трябва да погледнат как би изглеждала Северна Македония след 25 години.

Ами ако в тази държава преобладаващото население вече е албанско?

Ако това се случи, то ще имаме трета държава на албанците на Балканите. А какво ще предпочетат тогава братята ни, които днес се наричат македонци?

Дали тогава Северна Македония ще остане единна държава или ще бъде разделена на две?

Дали тогава няма да има една мирна раздяла по примера на бившата Чехословакия?

И най-важното е свързано с това как другите съседи и Велики сили ще гледат на този въпрос.

Да мислим, че в други столици не разглеждат такъв развой, значи не познаваме историята.

Ето защо по темата Северна Македония и ЕС в България трябва да осъзнаем, че не бива да говори всеки и по всяко време.

Ако трябва нека известно време никой от българска страна не говори по тази тема.

И след това да говорят само тези, които са упълномощени от държавата ни и ще вземат решения по казуса, но нека това направят след задълбочен стратегически анализ на минало, настояще и бъдеще.

И този анализ трябва да започне от Ематия.

Защо от Ематия ли? Защото това е първото наименование на тези земи. И тъй като те са били обитавани от траки, то те наричали тази земя Ематия.

Задължително трябва анализът да премине през Юстиниана Прима, която е известна още и като Българската Архиескопия.

Не бива да пропускаме и покръстването на българите през 703 г., извършено по времето на Свети Крал Тривелий край река Брегалница и т.н.

Но тук става въпрос все за проблеми, които смятаната за „официална“ българска историография умишлено не коментира.

Ето защо като начало на анализа е необходимо ние, българите, да погледнем нашата история извън историческите и църковните канони. Т.е. българите първо трябва да премахнем манипулациите на родната ни история и тогава да размишляваме на тема Македония и ЕС.

С други думи, трябва веднъж завинаги да счупим оковите на гръцкия проект на Евгений Булгарис, които вече повече от 250 години задушават българската историография.

И след премахване на манипулациите в българската история, да се пристъпи към анализ.

Защото без да познаваме миналото няма как да обясним настоящето, няма как да погледнем и в бъдещето.

И този анализ трябва да завърши с прогноза за Северна Македония за времето след 2050 година.

Македония не бива да продължава да бъде тема за патриотарски упражнения на български политици и историци.

Говоренето на тема Македония трябва да бъде тема за прецизна проверка от службите за сигурност, защото не бива да се изключва чуждо влияние и дори принуда върху български политици и историци на тази тема.

И все пак как да започнем промяната на статуквото?

Българската власт трябва да прочете от начало до край История славянобългарска на Паисий Хилендарски. Защото тази история е различна от „официалната“ ни историография.

Едновременно с това да бъде изследван изключително прецизно гръцкия проект на Евгений Булгарис, неговото развитие и влияние до наши дни. Наложително е българските специални служби да проверят щателно всеки един изразил мнение по въпроса за нашата позиция спрямо членството на Северна Македония в ЕС за зависимости от чужди държави и служби.

И не на последно място като значение е поставянето на въпроса как ще изглежда Северна Македония след 2050 г.

Убеден съм, че ако и от двете страни на границата държавниците разглеждат въпроса за Северна Македония след 2025 г, то много по-лесно биха намерили отговор на днешните проблеми, които някои смятат за неразрешими.