За пореден път в кратък период от време българският избирател е изправен пред избори. И за да бъде задачата му съвсем усложнена, пада се така, че изборите да са „две в едно” – за президент и за парламент. Но, казват оптимистите, не е страшно да се гласува през три месеца, щом се налага – това е демокрацията. Важното е електоратът да става все по-информиран за действителното състояние на нещата, защото само информираният избор дава качествен резултат.
Така да е.
Нека тогава направим бърз преглед на основната информация, която по всички канали достига до човека, който в неделя ще застане пред машината и ще упражни своето право на глас.
Първо, той е чул, че самото машинно гласуване вече е стъпка напред към по-прозрачна и честна изборна процедура. Чул е също, че с машините най-много се лъже и затова в развитите европейски страни тази практика не се прилага. Станало му е известно, че кодирането предотвратява всеки опит за злоупотреби, но пък ключовете се държат от двама братя, свързани по роднинско-приятелска линия със силовия министър в служебното правителство. IT специалистите на една от коалициите твърдят, че фалшифицирането на резултата е невъзможно, други настояват, че с флашките лесно се подменя реалният вот.
Броенето на контролните разписки отново отваря вратата за неправомерна намеса, но защо тогава се наричат контролни разписки, питат отнякъде, ако не за да се контролират електронните данни с ръчно броене на хартиени отрязъци. Междувременно започват да се появяват стотици машини, които никой официално не е поръчвал. Плъзва съмнение, че промяната пак ще се окаже буквално подмяна.
Бившите управляващи обвиняват настоящите, че са избрали да се гласува само с машини, за да подменят народната воля, настоящите обвиняват бившите, че макар сигналите за нередности да идват от тяхна страна, те самите нарочно създават хаоса, от който твърдят, че са по-силни.
Пандемията е темата на темите и да си информиран по нея е от огромно значение. Знае се, че ваксинирането е единственото спасение и най-голямата опасност – то дарява и отнема свобода, то запазва и погубва живот. С изключение на партията, осигурила ваксините, всички останали внимават с проваксърската пропаганда, за да не губят антиваксърски гласове, а тия, дето са осигурили ваксините и парадират с този факт, го правят користно, защото само с това могат горе-долу да се похвалят. Служебният здравен министър, преди да стане такъв, твърдеше, че Covid 19 не е кой знае какво, но като зае поста си, запя друга песен, обаче я пее фалшиво и затова хората мрат. Президентът, отговорен за неговото назначение, също не се отнесе към пандемията сериозно, а сега обвинява за високата смъртност предишните управляващи.
Те, разбира се, са виновни, защото оставиха здравната система в окаяно положение, но и той не е цвете – даже не се знае ваксинирал ли се е или не, другите държавни глави го направиха публично, за да дадат пример, за разлика от него. Истерията със сертификатите извади наяве крайната безпомощност на настоящата власт, но пък наивно е да се смята, че проблемите са от днес – причините са заровени в миналото и отговорност трябва да понесат не новите некадърници, а старите.
Така или иначе президентът Радев е подставено лице – на руснаци и на американци, на КГБ и на ЦРУ едновременно, той е кукла на конци, той е буфосинхронист – само си отваря устата, а гласът, който чуваме, е нечий чужд глас, оттам идва и забавянето при изговарянето на последователни думи и изречения. Претендентът Герджиков говори по-гладко и като че ли изразява собствени мисли, но това не трябва да ни заблуждава – той също е подставено лице, но не на външни сили, а на нашенската си мафия, която се мъчи да заблуди избирателя, изправяйки пред очите му една интелигентна физиономия. Мафиотите са комплексари на тема интелект и си мислят, че щом те се респектират от академични титли, значи и народът ще ахне пред ректора на ректорите.
Бъркат, но и не, защото ректорът, с неговото уравновесено поведение и бистра мисъл, печели много привърженици. Да, ама Радев разполага с повече, понеже гони мутрите. Лозан Панов го апострофира – гониш едни мутри, за да осигуриш предимство на други мутри. Лозан Панов е подкрепен от най-софистицираната електорална прослойка, защото е олицетворение на нейния идеал за независимост и върховенство на правовия ред. Беше олицетворение, докато не се обърна с критики към своите, а те са съвършени и да ги критикуваш е кощунство.
Той вече не е техният кандидат, явно е купен от врага, затова те няма защо повече да крият симпатията си към Радев – и без това на втори тур гласовете им щяха да отидат за него, а защо не още на първи. Но вторият тур изглежда неизбежен и тогава картите ще раздава Карадайъ. Информацията за него и движението, което представлява, е подобна на тази за ваксините – меко казано противоречива, за едни рай, за други ад.
Или Пеевски, или Прокопиев е задкулисието, но в никакъв случай и двамата заедно – поне така твърдят почитателите на единия и на другия в своите плътно аргументирани обвинителни речи. Пеевски е ДПС, но и ГЕРБ, но и Гешев, а Прокопиев е бил ГЕРБ, после ДБ, но май вече е ПП, и дори политическата гротеска Манолова. Държавните институции и съдебната система са пропити от зависимости, обществените поръчки и дори едрият частен бизнес са подчинени на пръстена и неговия властелин, но описанието му според различните свидетели е различно – кой е той, Кой ли е или Той? На всичкото отгоре традиционните силуети се менят – доскоро познатата топчеста фигура отслабва, а нейните опоненти се угояват и така публичните образи, базирани до голяма степен на външен вид, разменят местата си, което се отразява и на убедеността къде е проблемът – по-дебелите рядко получават положителна оценка.
Всъщност заклулисието е не друго, а ДС. В инициативния комитет на Радев е пълно с негови служители, защото точно в редиците на бившата тоталитарна власт се спотайват лицата, които все още държат лостовете и могат да повлияват върху хода на събитията – например могат да изчегъртат този, когото си набележат. Има партии, които обявяват като свой приоритет борбата срещу това отровно наследство, но не може да се отрече, че то разполага с кадри, които се борят с мафията като никой друг.
Настоящият силов служебен министър е ярък пример за продукт на стария репресивен апарат, който ефективно разчиства сметки с политическия враг, наречен корумпирана мафиотска мутра. Мутрата има пълни с подкупи шкафчета, подслушва и малтретира протестиращи, яде хора, строи незаконни магистрали, изнася в чували милиони – проверки, разследвания, уволнения, въобще такъв бой по мутрата не е виждан от много време и, нека не се лъжем, способен да свърши тази работа може да бъде само представител с идеологическа закалка, която не знае ни прошка, ни милост, ни срам. Демократите, както споменахме, уж се борят с този тип джедаи, минали на тъмната страна, но в безсилието да изпълнят собствените си задачи им ръкопляскат, защото мракобесниците наказват този, на когото те са се заканвали. Той, от своя страна, също уж ни е бранил от комунистите, но сам е произлязъл или заприличал на тях, така че, естествено, сега клин клин избива.
За алтернатива на порочното статукво се представят негови основни елементи, новите лица имат компрометирани биографии, ако не лично те, то техните родители и родителите на техните родители. Разбра се, че единствено Слави, Кирил и Асен могат да претендират за неопетненост от предишни заигравания с властта, защото просто не са били част от нейните структури до този момент.
После Слави предложи състав на министерски съвет, който скандализира всички и отблъсна потенциалните си политически партньори в „Мисия 121”. Те му казаха, че е маша на ДПС, той им отвърна (на Христо Иванов, Манолова и Дончева), че са жалки предатели и в крайна сметка долна червена номенклатура, пребоядисана или преименувана, по-млада или по-стара, но все едно, долна червена номенклатура. Кирил и Асен обявиха, че ще постигнат леви цели с десни решения, Кирил се оказа, че е нарушил конституцията, но е чист пред собствената си съвест, Асен има проблем с кухите фирми, но не и с тази на назначения от него шеф на НАП, някои ги наричат спасители, за други са шмекери, но социологическите прогнози показват, че те са надеждата за промяна на тези, които се надяват на промяна, те са и опасението за подмяна на тези, които се опасяват от подмяна. Социологическите прогнози показват и друго – след толкова години на власт и понесени толкова удари ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила, въпреки твърденията на протестиращите партии, че целият народ иска смяна на управлението, оставка и затвор.
И сега нека се запитаме:
Ако обрисуваната картина дава известна представа за информацията, заливаща човека, който в неделя ще отиде да гласува, можем ли да твърдим, че той ще направи информиран избор? Защото, казвайки „информиран избор”, ние сякаш имаме предвид избор, направен съзнателно, с оглед обективна оценка на фактите. Само че какво от изброеното по-горе може да се определи като факт и кой може да претендира за обективна оценка. Изправен пред информацията, която се изнася, честният човек би направил своя информиран избор, като се откаже от гласуване, той би се въздържал. Нещо повече – би се ужасил.
За щастие пристрастията и лековерността помагат на гражданската активност, напук на фактическата обективност, която дори да съществува, е трудно установима и още по-трудно произвежда или мотивира действие. И това не е цинична констатация, а окуражаване да се върви напред. Шега ли е, че знанието е тъга, а постистината – двигател на прогреса?
