Мине не мине някакво време и отново се развява знамето на обединението. В исторически план това е мечтата за обединението на всички български земи (Мизия, Тракия, Македония и Добруджа) в една държава. И не случайно девизът на Народното събрание е „Съединението прави силата“, т.е. съединяването (обединяването) на всички български земи в една държава. Сега обединението се представя като някакво сплотяване на обществото около една личност. Пръв такъв „обединител“ бе Фердинанд, не случайно определян като българоубиецът от XX век. След това бе фашистът-кръволок Ал. Цанков, който бе за обединението на всичко дясно и забрана и унищожение на всичко ляво и против класовите и съсловни противоречия и спояване, сговор на народа около националните интереси (Ал. Цанков. Народенъ сговоръ. – в-к „Слово“, бр.41, 1922 г.). Голям „обединител“ бе и монархът-фашист Борис III, който така обедини България, че тя бе на подсъдимата скамейка на Парижката мирна конференция (1947 г.).

            Под давление на ГЕРБ през последните 2 години се развява медийният байрак за това, че президентът трябва да е обединител на нацията, а Радев бил разединител. Мантрата „обединител“ се приписва на Конституцията. В нея обаче пише нещо малко по различно: Чл. 92. (1) „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“. В този текст няма термина „обединява“ и респективно „обединител“. Ясно е посочено, че той само „олицетворява“ и „представлява“. Президентът не създава единството на нацията. В речниците пише, че думата „олицетворявам“ означава „изразявам, представям нещо в образа на живо същество“, а като синоними са посочени символизирам, изразявам и т.н. Следователно президентът е лицето на България, на нацията пред света.

            Съвсем не е случайно, че „безпартийният“ Герджиков като кандидат-президент се произнесе: "Моята главна цел е да обединим всички български партии и всички български граждани".Явно герберското „обединител“, което той възприе като своя теза или не му е съвсем ясна или с нея участва (волно или неволно) в манипулацията на наивното българско гражданство от олигархическия кръг около партия ГЕРБ. Тази партия и най-вече Борисов и приближената му кохорта от дейци използва термина „обединител“ извън контекста на присъщото му съдържание, а като контрапункт на епитета, който се опитват да пришиват като оценка на Радев – „разединител“.

Изкуствената логическа конструкция, че щом президентът „олицетворява единството на нацията“, той не може да я разделя, е несъстоятелна. Той не притежава необходимите политически и законови лостове за да формира или разделя „единството на нацията“. Тези лостове са в ръцете на изпълнителната власт. И тази изпълнителна власт, оглавявана от 12 години от Борисов, Доган, Пеевски и др. политици, бизнесмени-олигарси и мутри доведе България до огромното разделение на свръхбогати и свръхбедни – на четвърто място в света по неравенство, на последно място в ЕС по доходи на населението, на първо място в ЕС по бедност и по смъртност.

Сега действителните разединители на нацията, по правилото „крадецът вика дръжте крадеца“, прехвърлят своята разединителна дейност на президента Радев, който няма реална власт.

Защо президентът да е „разединител“? Защото застана на страната на хората от протестите и в редиците на борещите се срещу срастването на държавната власт с олигархията и мутрите ли? Тече процес на целево манипулиране на част от българските избиратели чрез използване и внушаване на избирателите ключови думи с оценъчен характер, с тенденциозна насоченост Герджиков – обединител, Радев – разединител. Терминът обединител се възприема много по-добре, той е с положителна конотация (съпътстващо значение на термина, изразяваща емоционални или оценъчни съждения), докато разединител е с обратната – отрицателно възприемане. И се получава, че положителен герой е обединителят (Герджиков), а отрицателен (Радев). И се разчита някои избиратели-лапнишарани да клъвнат на тази въдица.

Първоначално Герджиков ясно и категорично каза, че целта му е да обедини „всички български партии“, т.е. да създаде нещо подобно на Отечествен фронт на почтените хора. Но малко по-късно се отрече от думите си: „Аз не казвам, че трябва да се обединяват партии, а трябва да се обединят всички български граждани зад каузи“. Но не е ясна главната или поне няколкото по-главни каузи, за които той ще обединява българите. Не ни информира и как, с какви средства ще ни обединява за някакви каузи.

А главната кауза на всички българи би трябвало да е всички в обществото да имат право на достоен живот, на високо жизнено равнище, а не само богатите бизнесмени.

Освен това той се произнесе и че ще е „изразител на интересите на всички“, т.е. на никой. Но интересите най-често са противоположни, те не са еднопосочен булевард с движение в една посока. Проблемът е не в изразяване на интересите на всички и не само в търсенето на баланс на интересите "така че всички да се почувстват удовлетворени от някакъв справедлив резултат". Проблемът е, че с общи фрази се замъглява истината.

За част от избирателите се налага да поясним нещо. Това е, че интересът е проява на човешка потребност. Вероятно като учен проф. Герджиков възприема интереса като познавателна потребност на човека, който иска да знае повече, да научи нещо ново, да види нови забележителности и т.н. Но в обществото има значими интереси, които са причина за политически, социални, икономически, културно-просветни и др. действия и събития. Интересите са проява на желанието на хората за удовлетворяване на техните потребности и то предимно за по-добър живот, за материални и духовни блага.

В съвременното българско общество има голяма социална диференциация, водеща до икономическо, социално и политическо противопоставяне, дори до конфронтация.

Обществото ни е разделено по множество „червени линии“ от различните интереси. Основата на съвременната диференциация се дължи на различното място на хората по отношение на труда, на разделението и преразпределението на резултатите от труда, на мястото на хората в трудовия процес, получаваният дял от печалбата, от БВП. Различното място на хората в процеса на труда е в основата на формирането на техните политически интереси. Потребностите и базиращите се на тяхна основа интереси са твърде различни и разнопосочни. Интересите на хората от различните страти, съсловия, класи, групи са понякога коренно противоположни. В обществото изразители на интересите на част от хората са партиите, професионалните съюзи и др. Удовлетворяването на социалните интереси става чрез политическите интереси.

Главното, което се изпуска от новите „обединители“ е целта на обединението на българите.

За какво да се обединяваме? За това богатите да стават все по-богати, а бедните все по-бедни, т.е. запазване на герберско-депесарското статукво? Как да обединиш интересите на богаташа живеещ в палати и невероятен лукс, притежаващ самолет, лимузини, яхти, вили, апартаменти, телохранители и т.н. с човека, който рови по кофите за боклук в големите градове, проси по улиците, който е без работа и доходи, на който децата не могат да бъдат нахранени, облечени и образовани?

Не по-малко важно е да кажат кандидат-обединителите кого ще обединяват.

И можем да се запитаме общи ли са интересите на полицая, прокурора и съдията с престъпника? Какъв да е баланса на техните интереси? Как да обединиш рекетирания търговец с рекетьора? Кого да обединиш – националистите от ВМРО, НФСБ и Атака с ДПС? Та те самите помежду си не могат да се понасят. Кого да обединиш – артистите от опера, балет, театър, изпълнителите на класическа музика, писателите и т.н. с изпълнителите от чалготеките, с чалгарите? Как да обединиш мнозинството с малцинството? Когато те се обединят вече няма да има мнозинство и малцинство, а аморфна народностна маса, която с лекота може да бъде манипулирана от нови месии и купени телевизии.

При демокрацията държавната власт и управление са в ръцете на изборното мнозинство.

Тези, които имат подкрепата на мнозинството от народа, те трябва да управляват в интерес на това мнозинство, но при равни права с малцинството.

Поради огромната икономическа и социална нищета и поради ограничените правомощия, народът не може да бъде обединен от който и да е президент. Има опасност под маската на стремеж за обединение да се прикриват значими диспропорции и разделения в българското общество, крайно неблагоприятната социално-икономическа диференциация. Има нова опасност – левите (бедните) да гласуват за богатите (десните), които пред бедните избиратели се прикриват зад общи фрази за обединение и единство.

Не разбрахме от интервютата на Герджиков кое „обединение на нацията“ е на преден план: политическо, икономическо, социално, духовно-културно. В сегашната обществено-политическа ситуация в България социално-икономическо обединение е невъзможно. Богатите не се отказват от богатството и лукса на живот, а бедните не винаги се примиряват да живеят в нищета. Няма как вълкът да е сит и агнето да е цяло. Политическото обединение ни връща към тезата на Петков и Василев, че всички са едно и също нещо (няма ляво, няма дясно) и са обединени около богатите и „почтените“ бизнесмени, които да управляват в свой интерес. Формалното политическо обединение е възможно, но то би противоречало на съдържателното – интересите на различните социални групи в страната.

Без социално-икономическо издигане на жизненото равнище на всички хора в обществото, на достоен живот за всички, не може да има никакво единство, единение, спояване и обединяване на нацията.

Всеки сам може да се определя като обединител на нацията или да се самопредложи за министър-председател като Борисов и К. Петков. Но без подкрепата на определени вътрешни и външни политически сили, без значима финансова подкрепа от определени кръгове, разпределящи порциите в обществото, без безкрайното манипулирано гастролиране по всички възможни телевизии, никой не може да стане „обединител“ на нацията. Зад гърба на Герджиков прозират политическите интереси на ГЕРБ с Борисов, на ДПС с Доган. Самопредлагането на Карадайъ за кандидат за президент само прикрива истинската ситуация. ГЕРБ и ДПС са кръвно заинтересовани от съхраняването на олигархическата власт на централно и общинско равнище.

Неолибералната демокрация в България иманентно предполага плурализъм не само на мненията и каузите, а и на партии, изразяващи социално-икономически интереси на големи групи хора. За един преводач на „Полития“ на Аристотел (Герджиков), тези неща са известни. Остава съмнението, че се избира нова политическа позиция с позата на „Човек от народа“, загрижен за единството и обединението на нацията и отявлен враг на разединението и конфронтацията.

Пази боже България от подобни обединители, които забравят за живеещите в нищета хора и са обединители само на „почтените“ богаташи. Пази боже България от обединители, които забравят и нехаят за демографската катастрофа на страната. А обединението на „почтените“ богаташи и интелектуалци е по същество обединение срещу потребностите и интересите на „работещите бедни“, които в България са най-много, в сравнение със страните от ЕС. Герджиков, Петков и Василев са нови истински разединители на нацията чрез новото несъществуващо досега разделение на „почтени“ и „непочтени“ граждани, като се забравя, че всички по конституция са равни.

Анко Иванов – д-р по философия, Източник: Политкомент