Времето ни раздели, времето ни е разделно. Разделени сме. Първото ни разделение е на много богати и на твърде много, прекалено много бедни хора, едни от най-неравните (четвърто място в света)по доходи. Разделени сме здравно – малка богаташка група може да се лекува навсякъде, по всяко време, на всякаква цена и в луксозни условия, а останалите твърде често нямат достъп не само до качествено, но и въобще до лечение.

Разделени сме и по достъп до качествено образование за децата. За богатите деца има скъпи: престижни училища, школи, частни училища, частни уроци и т.н. А бедните деца, дори нямат възможност в условията на пандемия да следят дистанционно уроците. Децата на богатите са привилегировани, а децата на бедните са оставени на функционална неграмотност. Разделени сме и по политически пристрастия, водещи до конфронтация, до групиране на статукво и антистатукво. Гласоподавателите се разделиха на гласуващи свободно по съвест и на манипулирани чрез телевизии, чрез корпоративна намеса за работниците в частните фирми, свързани с обществените поръчки, за държавните служители, както и пряко купен вот от бедняците.

Най-значима е манипулацията и предрешаване на резултатите от изборите чрез телевизиите, чрез които се формират външни приятни образи на млади, енергични, добре образовани, добре говорещи и добре изглеждащи политици. Политическата битка се превърна в битка на образи, а не на идеи. Който има пари, той поръчва на телевизиите създаването на образи. Богаташът Дейвид Рокфелер преди години го каза: „В двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт, достатъчно е да се купят телевизиите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби“.

Ето и сега ни пробутват по телевизиите новите политически образи на Петков и Василев, нов политически проект, който по себе си не би работил, ако го нямаше галопът им по всички телевизии. И те ни пробутват красиви словесни тези и изрази за да прикрият своята дясна покровителствена за българския бизнес политика и за чуждите политически интереси.

Първата им теза е обединението на всички политически формации за преодоляване на кризата – и леви, и десни, и центристки. Няма ляво, няма дясно. Те са по средата, отляво им е ИБГНИ, а отдясно „Демократична България“. Концепцията за това, че няма ляво и няма дясно е срещана много пъти само, че чрез различен словесен израз. Във Великобритания социологът лорд Гидънс развива концепцията за Третия път (няма ляво, няма дясно). Тази концепция бе взета на въоръжение от лейбъристите на Тони Блеър. Тази теза бе прокарвана чрез друг словесен израз от Шрьодер в Германия. След години Блеър призна своята грешка от възприемането на тази концепция. След това Макрон възприе концепцията „няма ляво, няма дясно“ и с помощта на масови интернет внушения победи на президентските избори, но както вървят нещата и той може да се окаже извън борда като Блеър и Шрьодер. В България тази теза бе представена като социал-либерализиране от Г. Първанов в Народното събрание, когато като лидер на БСП обяви тезата за необходимост от социаллиберализиране на БСП. След това Татяна Дончева напусна БСП и създаде „Движение 21“ под явния лозунг „Няма ляво, няма дясно“. Същата теза прогласи и Христо Иванов през 2016 г. на форум на „Да, България“. И сега Петков и Василев стават продължители на тази погрешна теза.

Историческият опит след Великата френска революция убедително показва навсякъде в света, че има ляво и има дясно. И съответно политиката е лява (изразяване и защитаване на интересите на бедните, на хората на наемния труд) и дясна (изразяване и защитаване на интересите на капитала, на бизнеса, на богатите). Центризмът е полето на прибежките на леви към дясното и на десни към лявото. В България от Правителството на СДС (1997 г.) и до ден днешен в страната се провежда не просто дясна, а крайно дясна политика, която е истинската същност на статуквото. В резултат на тази крайно дясна политика милиони българи напуснаха страната за да търсят препитания в други страни, България потъна в мизерия и нищета. Сега в България 1 600 000 души живеят под прага на бедността! За да се прикрие тази крайно дясна-бясна неолиберална политика, да се прикрие нейната същност някой отново се сеща за безсмисленото „няма ляво, няма дясно“. В същност фразата вече би трябвало да звучи така: „няма ляво, няма дясно, има само дясно“. И с това по същество се характеризират посланията на Петков и Василев.

Втората популярна теза е провеждането на десни политики за постигане на леви цели. Изглежда и на самите тях не им е ясно какво означава това. На мен този израз ми прилича на израза „дървено желязо“, на пореден политически оксиморон. Първата им приоритетна задача е „Да не се увеличават данъците, да ги събираме всичките.“ Никой в света никога не е успявал да събира всички данъци, но те ще направят това! Колкото и висока събираемост да имаш на данъците, при нисък техен дял от произведения БВП, България пак ще е на последно място в ЕС по доходи, на първо място по бедност, по неравенство, по умирания, по изчезване на нацията.

Преди пандемията в държавния бюджет влизаше около 36-37% от произведения БВП, а Горанов и Н. Василев искаха да го намалят. В ЕС няма страна с толкова ниско равнище на преразпределение на БВП. И поради това няма пари за здравеопазване и хората масово умират, няма пари за образование и децата на бедните се превръщат предимно във функционални неграмотници. Това от една страна, а от друга – данъчната тежест в България е прехвърлена върху бедните, върху хората на труда чрез високите акцизи и високите равнища на ДДС, плоския данък и липсата на освобождаване от данък на хората с ниски доходи. Сега данъците от масовото потребление, т.е. косвените данъци, осигуряват около 75% от бюджета на страната. По този начин беден богат носи, понеже част от приходите от непреките данъци в бюджета се дават като помощ на българския некадърен бизнес. В България богатите плащат възможно най-ниските данъци в Европа. И не е случайно, че в условията на пандемичната криза бедните в България стават все по-бедни, а богатите – все по-богати, дори неимоверно богати. И от трета страна Петков и Василев вероятно не знаят, че най-мощните държави (Г-7) призоваха за въвеждане на данък от 15% за ТНК, а малко по-късно съвсем ясно и категорично Г-20 се произнесе за повсеместен корпоративен данък не по-нисък от 15%. А на нас новите политици ни предлагат да останем в групата страни с най-ниските данъци. Запазването на досегашните равнища на корпоративните данъци е в полза на богатите и води до нарастващо неравенство и огромна бедност.

Но самите Петков и Василев са едри бизнесмени, „успели хора“, за които е в кръвен интерес да се съхранят ниските корпоративни данъци. В обществото има остра нужда от реформиране на данъчната система, въведена под диктата на ДПС и на юпитата на Кобурга. Неотдавна (преди Г-20) двата български синдиката обосновано се произнесоха за увеличаване на корпоративния данък на 15%. Но партиите не ги чуха и яхнаха предизборно израза „няма да променяме данъците“. Срамно е богатите да се къпят в лукс, яхти, самолети, дворци задгранични вили и апартаменти и т. н., а другите хора да просят по улиците и да умират от глед, без лечение. Огромно неравенство и в размера на данъците. Малкият ЕТ (обикновено семеен бизнес) плаща данък 15%, а едрите и средните бизнесмени – 10%, като в същото време те плащат и най-ниския в ЕС данък върху получаваните от тях огромни суми от дивиденти (само 5% данък). Справедливо е всички данъци да са еднакви и според Г-20 да са в размера не по-ниско от 15%. В ЕС най-бедните държави са с най-ниски корпоративни данъци – България (10%) и Румъния (13%). В бившите социалистически страни като Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония корпоративните данъци са 19-21% и хората в тях имат по-високи доходи и по-високо равнище на живот.

Третата теза е да има промяна в Закона за съдебната власт, както и да спрат всички течове и корупцията в държавата. У нас от много години се развява мантрата на борбата с корупцията. И тя се развява с особена настойчивост от десните неолиберални партии, защитаващи интересите на бизнеса. Корупцията като явление е обществено и морално отвратителна. Твърди се, че ако се премахне корупцията, ще потекат реки от мед и масло за бедните. А не е така, понеже не може практически да се предотвратят напълно корупцията и течовете от хазната от никого и никъде.

Забравя се, че в процеса на корупция има две страни, които са еднакво отговорни пред закона – корумпиращ (този който дава подкупа) и корумпиран (този който взема подкупа). Сега политическият огън на десните е съсредоточен срещу вземащите подкупа, а не срещу даващите го. Корумпиращият не може да е беден, той е богат и с парите си обикновено търси да получи някакви неразрешени от закони или наредба фирмени или лични облаги. Корумпиращият примамва държавен или общински служител, особено при решенията за терени, за обществени поръчки, за избягване на данъци и такси и т.н. Корумпираният приема подкупа най-често поради бедност (особено общинските служители) или поради алчност. Винаги ще има корумпирани, докато има корумпиращи. В съвременни условия чрез т.нар. борбата с корупцията прави държавните и общински служби, органите за контрол и наказание по-податливи към нарушаване на закони и наредби и даване на привилегиите в интерес на богаташите.  

Четвъртата теза е създаването на нова формация само от „почтени“ и „успели“ хора. Това е ново обществено и политическо разделение на хората, подобно на чорбаджия и голтак. Да, някога чорбаджиите са били „успели“, а голтаците – „неуспели“ хора. Какво ни се предлага сега – в държавната власт да влязат само „успели“ (т.е. богати) хора, които са и „почтени“ (неуловени все още в далавери). Почтеност е морална ценност, която има различни измерения сред хората в зависимост от мястото им обществото – бизнесмени или наемни работници, началници и подчинени и т.н. Явно за Петков и Василев почтеността е само в успешния бизнес. Това означава според тяхната логика че най-добрите лекари, учители, поети, писатели, актьори и т.н. трябва да ги обявяваме за непочтени хора ли? Само богатите са „успели“, а всички други сме будали!

Нови лица, нови телевизионни образи, нов подход в реализация на нов политически проект. Проектът на Петков и Василев не и техен, както те се самоизтъкват. И по този повод си спомних прочетеното някъде, че твърде често в политическите действия има актьори, които публиката вижда, има и режисьори, които са скрити от очите на публиката, които тя не вижда, но които държат в ръцете си нишките, чрез които те насочват актьорите и хода на събитията (т.е. задкулисие). Засега виждаме актьорите, но избирателите не виждат ръцете, които ги държат. Едната задокеанска ръка вече е ясна. Очакваме след изборите да видим и нашенската скрита ръка.

Да, крайно неолибералната песен е стара, но се изпълнява на нов глас от нови певци, а същността си е старата, една и същата – защита с огромно предимство на интересите на бизнеса и предимно на едрия и частично на средния бизнес, на „успелите“ хора. Българите все разчитаме на нови „спасители“, на това, че новите десни управници ще крадат по-малко, но уви. Вече има нови мафиотски начини за ограбване вече не на построеното от предишните поколения, а на сегашния труд на милиони българи.

А ние обикновените избиратели сега трябва да престанем да бъдем обикновени лапнишарани, загледани в новите и приятни образи от телевизионния екран, а да се опитаме да видим същността на това, което красиво ни се предлага, да видим зад телевизионния параван истинската същност на „Продължаваме промяната“.   

Анко Иванов, Източник: Политкомент