Държавата е трябвало веднага да се намеси - но някои са се офлянквали. защото им се услажда да се правят на герои-ревизори. А вие трябва да живеете с ревизиите им

Сигурно всички са ви омръзнали.

И грешни – и безгрешни, и стари – и нови.

Няма как да е иначе.

И вероятно вече не ги и слушате.

Правилно: те говорят помежду си – но не и с вас.

България спокойно може да бъде оприличена на кораба, който заседна край Камен бряг.

Гледаха го, нищо не направиха – и пак раззинаха усти.

Министърът на транспорта се направи на герой.

Обадил се на фирмата, която навремето извадила руската ядрена подводница „Курск“ – собственикът й бил на почивка в Гърция, обаче изслушал нашия човек.

Вижте ни - търсим най-доброто, хайде да се изфукаме.

Това не е сериозно говорене, а вкисната боза.

Нищо и никакъв товарен кораб не можете да преместите - а намесвате една от най-зловещите драми в историята на военното корабоплаване.

И сетне същият министър казва, че проблемът е търпян десетилетия?!

Говори си ей така – от вчера е във властта, а вече е усвоил всичките й номера, празни приказки и изхвърляния.
Дори заговори за „саботаж“.

Вместо да говори за глупост.

Изтървават всичко, защото не знаят как да говорят с Народа, дори не го усещат.

Същата боза е и с ваксините.

Увещават хората да си бият трета игла – обаче лекарите се опъват, защото нямат писмена инструкция от Министерството.

Една лекарка проплака по телевизията: „Искаме да видим черно на бяло, какво казва Министерството“.

Всъщност, иска да знае кой носи отговорност.

Няма инструкции, защото са по празните приказки.

Новите министри накисват бившите - и това им е предостатъчно.

А всички заедно трябва да гледат кораба – за да видят себе си.

Но те не виждат по-далеч от носа си.

Затова и най-дребният проблем се превръща в антична драма.

Чакат цирея да се спука, да изтече отровата му и да ни поболее - а те да се разправят помежду си.

Преди малко от Българската морска камара отрязаха главата на транспортния министър/Новините на Би Ти Ви.

Всъщност, отряза му я член 9 от Конвенцията по спасяване, който цитираха.

Той гласи, че „Държавата може да се намеси, в случай, че има опасност от замърсяване на нейното крайбрежие“.

А министърът беше оправдал забавянето така: „Не сме пиратска държава, не можем да превземем кораба“.

Не сме пирати. Балами сме.

Държавата е трябвало веднага да се намеси - но някои са се офлянквали. защото им се услажда да се правят на герои-ревизори.

А вие трябва да живеете с ревизиите им.

Един писател беше казал, че корабът на мечтите се разбива в бита.

Нашият кораб България се разбива в глупостта, във фукните и в некадърността на управниците ни.