"ГЕРБ са достигнали такава степен на токсичност, че всички могат да бъдат единствено срещу тях. Но това не е признак за политическо обединение. И точно затова просъществуването на НС е на карта."

Христо Иванов пред ДВ:

ДВ: "Демократична България" (ДБ) е предпоследна по резултат, но в този парламент сякаш размерът няма значение - далеч по-важни стават репутацията, опитът, компетентността. Има ли перспектива да се превърнете във водеща политическа сила и да диктувате законодателния дневен ред? Или дори да излъчите правителство?

Христо Иванов: Да, прав сте, че визията на една политическа сила може да бъде по-важна от чисто количествените параметри. Особено в такъв преходен период и в такава степен на фрагментация на парламента. Това, което се случва, не е просто смяна на едно управление с друго или дори залезът на ерата „Борисов”. Започва формирането на нова политическа система, в смисъл на трайни елементи на политическия пейзаж, в рамките на които се развива властовата динамика. Според някои политолози, това ще бъде четвъртата политическа система след началото на прехода. Големият въпрос е в какво ще се състои промяната: дали новото положение ще бъде просто поредната фасада за все същата властова реалност, при която „дълбоката държава” (задкулисието) ще продължи да определя хода на нещата - или ще успеем да променим това положение в основата му. Името „република” значи публичност на властта, така че нейното упражняване да обслужва общия интерес. Тоест, това е обратното на задкулисието, в което властта се приватизира и консумира корупционно. Въпросът е дали ще възстановим този смисъл на републиката, като изпълним демократичните институции с реално съдържание. Факт е, че ДБ има и такава визия, и такава амбиция. Но ситуацията е изключително сложна и аз разбирам, че ако искаме да налагаме дневен ред на дълбока промяна, ще трябва да извървим сериозен път.

ДВ: Още с първото гласуване стана ясно, че се е създала задочна анти-ГЕРБ коалиция, в която участва дори ДПС. Има ли следизборен потенциал в подобна „негативна солидарност”? Загуби ли смисъл понятието „партии на статуквото”, в което включвахте ГЕРБ, БСП и ДПС?

Христо Иванов: Би било прибързано да се правят заключения от първите гласувания в парламента. ГЕРБ са достигнали такава степен на токсичност, че всички могат да бъдат единствено срещу тях. Но това не е признак за политическо обединение или дори координация. И точно затова самото просъществуване на парламента е на карта - съмнително е дали може да се конструира мнозинство, което да излъчи управление с ясна политическа програма.

ДВ: Опитът на БСП по повод избора на Георги Ганев за шеф на бюджетната комисия да ви прехвърли „горещия картоф” ДПС сложи ли край на тази „негативна солидарност”?

Христо Иванов: Чисто фактически се случи следното - гласуваха се последователно съставите на три комисии. По първите две БСП гласува спокойно в общи мнозинства с ДПС. По третата - без никакво предупреждение или мотиви - гласува против кандидатурата на Георги Ганев и веднага започна да използва това за разгърната атака, че гласовете на ДПС се оказали решаващи за неговото избиране. Издигнахме Ганев без да правим предварителни совалки, особено с ДПС или БСП, а просто защото той е една много добра кандидатура. БСП дори нямаха собствен кандидат.

В по-общ политически план се боя, че наблюдаваме нещо, което вече съм виждал през 2015 година. Тогава положих големи усилия да убедя Михаил Миков да стане част от мнозинството за съдебната реформа, но той упорито отказа всякакъв смислен диалог по темата и остави БСП в глухо отрицание на всичко. С това беше осигурена възможността на ДПС да бъде решаващ фактор дали има мнозинство и за какво. Помним до какво доведе това.

Сега Нинова знае, че съвсем скоро ще трябва да се определи по нашите предложения за реформа на конституцията, освобождаване на Гешев и състава на ВСС (включително излъчените от нея членове, които са непоклатима част от Гешевото мнозинство), премахване на специализираните съд и прокуратура, КПКОНПИ в настоящия ѝ вид и пр. Има достатъчно примери за това, че Нинова не подкрепя никакви конкретни действия за разрушаване на статуквото в съдебната власт, дори и след като протестите я принудиха да застане на думи срещу Гешев. И сега изглежда, че чрез тази превантивна атака търси повод БСП отново да не подкрепи нашите усилия. И, както и през 2015 г., това поведение позволява на ДПС да се позиционира като решаващ фактор. Силно се надявам в БСП да се намерят сили, които да не позволят и този път партията да обслужи Сарая по този начин.

ДВ: Погледната отдалеч, партията на Слави Трифонов прави впечатление на ПНО (политически неидентифициран обект). Погледнато от по-близо обаче, какви политически белези разпознавате, извън общата съпротива срещу ГЕРБ? И основа ли са те за надеждно партньорство?

Христо Иванов: Струва ми се, че самата парламентарна практика ще започне да произвежда отговори на въпросите Ви. Нека изчакаме.

ДВ: В уводната Ви парламентарна пледоария прозвучаха антикомунистически акценти, които бяха по-ясни и по-твърди, отколкото в предизборната кампания. Какво ги предизвика? Има ли в политиката на ДБ връщане към разделението ляво-дясно (червено-синьо)? И в този смисъл как се реши кой къде ще седи в парламентарната зала от ляво надясно?

Христо Иванов: Уводната ни декларация обобщи основните ни послания от кампанията. Винаги сме поддържали тезата, че днешните проблеми на българската държавност и авторитарните тенденции, които стават основа за корупцията, не могат да бъдат лекувани без ясното разбиране за техния генезис в комунистическия режим. И, честно казано, все ми се струва, че тази позиция е въпрос на здрав разум и може да бъде споделяна и от демократи с иначе леви възгледи. Когато Корнелия Нинова се кланя на Тодор Живков, но се обявява за борец срещу неговия бодигард, това не е въпрос на разделение по оста ляво-дясно, а политическа шизофрения - и то на ценностно ниво, която води и до съответните резултати на изборите.

ДВ: Говорихте смело по една тема, покрай която през годините се минава „на пръсти” - за нуждата от лустрация. Кой ще попадне под нейната санкция и как ще опровергаете дежурните контрааргументи: че вече е твърде късно, че е трудно днес да се изчислят персоналните вини от онова време, че санкционирането на стари вини отклонява вниманието от новите.

Христо Иванов: И в сегашния състав на НС се оказаха немалко хора с обвързаности с комунистическите тайни служби. Много партии така и не се дистанцираха от подобни фигури след тяхното обявяване. Това е просто най-очевидното доказателство, че мрежите на ДС продължават да оказват своето влияние в много сфери, поради което необходимостта от лустрация не е отпаднала. Когато говорим за лустрация обаче, ние имаме предвид изчистване и на определени влияния, свързани и с времето след 1989, в течение на криминалния преход. Затова настояваме за отваряне на разработките на МВР и на службите от последното десетилетие на 20-и и първото на 21-ви век и за прилагане на политика по проверка на лоялността за ключови позиции в службите и администрацията.

ДВ: Отказахте се от обща снимка на 45-то НС, защото на нея щяха да присъстват и депутатите от ГЕРБ. Избирателите, които стоят зад всеки от тях обаче, не им ли дават същите легитимност и права като на депутатите от другите партии? Доколко в парламентарната демокрация политическата нетърпимост към една политическа сила се пренася и върху избирателите ѝ?

Христо Иванов: Инициативата за липсата на такава снимка не е наша. Ние считаме, че може да се поддържа политическо и идейно противопоставяне и без излизането извън традициите във функционирането на парламента.