Увеличава се тежестта на президента Радев, който се ползва с подкрепата на партиите на протеста, а чрез тях той може да влияе върху политическите процеси в страната.

Няколко ИЗВОДА можем да направим от първия ден на 45-ото Народно събрание:

- За първи път след проф. Огнян Герджиков  за председател на парламента бе избрана силно експертна, а не политическа фигура. Юристката Ива Митева се оказа онази консенсусна личност, предложена от партия "Има такъв народ", около която се обединиха всички политически сили, дори и ГЕРБ, които единствено по политически причини се въздържаха да я подкрепят. Мнозинството, което искаше промяна, я получи.

- Абсолютна грешка на ГЕРБ бе да предлага отново Цвета Караянчева за председател на парламента, след като се знае отношението към нея, предизвикано от лидера й и затвърдено от рабатата й в предишния парламент. Унижение е, след като бе отхвърлена от залата, Караянчева да бъде предложена повторно за зам.-председател на парламента.

- Сформира се конституционно парламентарно мнозинство от трите партии на протеста, плюс БСП и ДПС, което изключва ГЕРБ и може да приеме всички предложения на протеста от лятото на 2020-а и да въведе исканите промени. Беше даден знак, че е възможно взаимодействие по конкретни теми в един фрагментиран от шест групи парламент.

- Връщане към парламентаризма е една от основните заявки на новия парламент, което означава зачеркване на всички правила и вредни практики, които въведе 43-ото Нардно събрание. Първа по важност задача е завръщането към традицията на функциониращ парламент, който да контролира изпълнителната власт, вместо да ѝ се подчинява.

- Премиерът Борисов направи груба грешка като отказа да внесе лично в Народното събрание оставката на правителството, което е прецедент в парламентарната демокрация. Това е проява на политическа слабост, скрита зад поредна демонстрация на високомерие, която ще бъде наказана. Неглижирането на парламента от страна на премиера и унизителното поведение на ръководството на предишния парламент отприщи едни от най-сериозните критики на опозицията и на протестиращите граждани. Лидерът на ГЕРБ изостави своите депутати, като се отказа да им вдъхне кураж и самочувствие в новата за тях ситуация.

- Макар и първа политическа сила, възходът на ГЕРБ свърши. Цифровото изражение на победители се разминава с реалното отношение, демонстрирано към тях - ГЕРБ не са моралните победители. В парламента ГЕРБ е "токсична" партия, с която никой от другите политически сили не иска да си говори дори. Бившите управляващи са в озолация. Избраните за депутати министри вече осъзнават какво се е случило след 10 години във властта. Това е нова ситуация за тях, с която тепърва трябва да свикват. Твърденията им, че са победители на изборите и са незаобиколим фактор, се изпариха в парламентарната зала. Всички гласувания в първия ден на 45-ото Народно събрание показаха, че ГЕРБ стават "излишни" в този парламент, който може да състави мнозинство без тях по всеки въпрос и да приеме всяко решение срещу тях. Ситуацията напомня на 1997 година след краха на Жан Виденов, когато БСП беше неглижирана от т.нар. "реформаторско мнозинство" на 38-ия парламент.

- На ГЕРБ предстои да преформатират поведението си от изборни победители в парламентарна опозиция.

- Борисов заложи капан на "Има такъв народ" с изпреварващото внасяне на проектозакон за мажоритарното гласуване и така постави в неблагодатната ситуация Слави Трифонов да се откаже от едно от основните си обещания пред избирателите.

- Зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов се държа като господаря на парламента, който посочи какви задачи трябва да свърши законодателният орган и очерта краткия му времеви период. Еуфорията на трите протестни партии бе подчертана. Демонстрираха груб език и не се отказаха да обиждат опонентите си.

- За пореден път духът на реваншизма влетя в сградата, на която пише "Съединението прави силата".

- Настроенията сред политическите сили издават, че партията на Трифонов "Има такъв народ" ще успее да състави правителство с ограничен хоризонт и с няколко ясни цели, която ще получи подкрепа от БСП и ДПС. Най-важната задача се очертават поправките в Изборния кодекс, за каквито настояват всички партии, с изключение на ГЕРБ, и които ще позволят възможните предсрочни избори да се състоят по различни от досегашните правила - дистанционно гласуване, повече секции в чужбина, активна регистрация за изчистване на избирателните списъци, видеонаблюдение при броенето на резултатите и др.

- Приоритетите, около които се обединиха противниците на досегашното управление са: ваксинационна стратегия срещу COVID-19, мерки за преодоляване на икономическите последици за бизнеса и гражданите и спешно преработване на Плана за възстановяване  и внасянето му в ЕС.

- Увеличава се тежестта на президента Радев, който се ползва с подкрепата на партиите на протеста, а чрез тях той може да влияе върху политическите процеси в страната.

- Нови избори ще има и те ще бъдат по нови правила, които ще налеят нова енергия на протестните формации. Това е процес в световен мащаб, който няма да подмине и България.