Трудно е да се пише по фундаментален въпрос, който се опитват да анализират редица сериозни политици, общественици, социални учени и далеч по-опитни автори, но няма как да не коментирам случващото се с една политическа сила, към която винаги съм имал съпричастност, в която членуваше дядо ми, и на която посветиха животите си двама от прадядовците ми (и ако нещо не се промени, изглежда, че ще да е било напразно). През годините основната лява партия у нас винаги е търсела начини да спечели доверието на широки сегменти от българското общество, както и да изпрати едно приемливо послание до най-различни негови части: бизнесът, средната класа, центристите, про-европейците, про-натовците, зелените еколози и дори някои от десните избиратели (ключова дума е "избиратели"). Това със сигурност е имало своето адекватно оправдание и нужда, предвид политическата система у нас. Но скорошният изборен крах и погром, който е невиждан в историята на БСП, изисква да се кажат някои истини, които може би са неудобни, но за сметка на това са по-важни от всякога:
- Левицата изгуби не просто почти половин милион гласове. Тя изгуби и продължава ежедневно да губи над два милиона души у нас, които или имат леви възгледи, или изпитват т.нар. "носталгия по социализма", или са социално чувствителни или с не-атлантическа геополитическа и културно-ценностна ориентация.
- Особено в последните няколко години, но и преди това, тя се деидеологизира, обезличи и превърна в типична електорална партия, която разглежда социалистите в България като своего рода крепостни селяни, които едва ли не са длъжни всеки път да я подкрепят, да гласуват за нея, както и да участват в изборните й кампании, а в замяна да получават: социалдемократщина; колаборационизъм с десните и едрия капитал, атлантизъм; зле прикрита русофобия; отказ от национален суверенитет; загърбване на историята на българската левица (и дори срам от нея); политическа неадекватност и непоследователност.
И редовите български социалисти, повечето от които не членуват в партията, дадоха своя отговор, а той е, че никой няма право да ги използва, за да постигне краткосрочни и политически конюнктурни/кариерни цели на техен гръб! Изпразнена от идеологическо съдържание, организационно разнебитена особено и разкъсвана от скандали, БСП няма как да иска доверието на тази част от обществото, която иначе би могла да я издигне до първа политическа сила.
И все пак, вярвам, че има няколко стъпки, които ясно биха разграничили БСП от дясното и неолиберално статукво, което цари в нашата страна, и което прогони милиони българи в чужбина:
Първо, функционери, представители, ръководни кадри и изборни лица на БСП трябва да започнат да свикват, че в демокрацията си длъжен да носиш отговорност за действията или бездействията си. Човек може да изгради кариерата си в партията и държавния апарат, но не и за тяхна сметка. Липсата на адекватно поведение и непоемането на политическа и лична отговорност отблъскват и ще продължат да отблъскват българския социалист и избирател.
Второ, в БСП трябва да се осъзнае, че левите хора ще гласуват за нея, само ако тя излъчва автентични леви послания и политики. Защо ми е да подкрепям някаква социалдемократическа и колаборационистка политика, която не цели да постигне историческото преодоляване на капитализма, а да замаже положението с тежките социални несправедливости у нас? Не по-високите социални помощи или дори прогресивния данък ще върнат автентичния ляв облик на партията. Това са откровено казано дребнотемия и въпроси, с които се занимават дори и десните у нас (преди избори). Въпросът за социализма е преди всичко въпрос за собствеността. БСП трябва категорично да се обяви за реванш за т.нар. "преход", през който трудовите българи обедняха и изгубиха, а 1 % от населението забогатя извънредно много. Това означава не просто прогресивен данък за доходите на гражданите, а по-висок корпоративен данък, ренационализация на ключови и стратегически икономически, инфраструктурни, ресурсни и други активи. Въобще, БСП трябва да обясни как ще изпълни своята основна и най-важна цел - историческото преодоляване на капитализма (по демократичен път), а не как ще угажда за пореден път на едрия национален или интернационален капитал.
Трето, БСП трябва веднъж и завинаги да покаже, че е партия на мира, хуманизма, пацифизма и патриотизма, като се обяви против членството на България в НАТО, или поне във военните му структури. Не може да твърдиш, че искаш приятелски отношения с Русия, или пък, че си патриотична партия, която е за мира и българския суверенитет, но в същото време да подкрепяш членството ни в НАТО. Че България можела да е миролюбива страна и мост между Изтока и Запада, но лоялен член на Северноатлантическия алианс, са алабалистики, които и малките деца разбират, че са некоректни. Алиансът е военен съюз, създаден за сдържането на СССР и съюзниците му (сред които са били и НРБ и управляващата я тогава БКП). Днес единствената причина той да съществува е, за да може една от великите сили да поддържа хегемонията си над Европа и да "сдържа" Русия, или пък да преследва геополитическите си амбиции в различни части на света. Докато България е страна-членка на Алианса, тя ще бъде мишена на руските ракети и с право.
Нещо повече, докато България е членка на съюза, тя никога няма да може да бъде дори в малка степен суверенна държава, а без какъвто и да било суверенитет, няма как да се реши нито един от националните ни проблеми (демографски, социален и тнт). Ако БСП е партия на мира, тя не може да подкрепя агресивни военни съюзи, които са извършили безброй военни престъпления. Ако БСП е патриотична партия, тя не може да подкрепя съюз, който подкопава националната ни сигурност и суверенитета ни. Националната сигурност на България може и трябва да се гарантира не чрез участието в милитаристични авантюри и проекти, а чрез приятелска и миролюбива политика, както и поддържане на капацитета и способностите на Българската армия и разузнавателни служби. Одобрението за НАТО у нас е изключително ниско и далеч под това за Европейския съюз, например. Ако БСП заеме позиция наистина в подкрепа на мира, тя ще спечели неимоверно голям политически кредит и актив пред българските избиратели. Но часовникът тик-така - вече има и други политически проекти, които заеха позиция в полза на мира и националния суверенитет и срещу НАТО. Рано или късно тези им позиции ще им се отплатят за сметка на електоралната и обществена тежест на БСП.
Четвърто, огромните социални неравенства у нас са продукт на т.нар. преход и реставрацията на капитализма в най-грозната му неолиберална форма. БСП трябва да спре срамежливо да бяга от темата за престъпната приватизация, която е ощетила българския народ със стотици хиляди работни места и активи за милиарди. Партията , ако наистина е социалистическа, трябва да поиска преразглеждане и разследване на всички сделки от 90-те. Разследване, включително и на хора, ако има такива, които са използвали самата партия, за да получат икономически изгодни позиции през онази мрачна епоха.
Пето, вместо да се занимава с дребнотемия и банални глупости, БСП трябва да представи една истинска визия за бъдещето. Как България, евентуално водена от БСП, би се справила с дигитализацията, автоматизацията и роботизацията на икономиката, които вече са факт и акселерират, и които ще доведат до загуба на от 40 до 80 % от работните места в световен мащаб? Как БСП може да отговори на т.нар. Четвърта индустриална революция и да подготви България за нея, гарантирайки, че ще сме сред водещите, а не изостаналите страни? Какво мисли БСП за "умните" градове на бъдещето и могат ли родните населени места да станат такива? Как БСП ще привлече инвестиции и ноу-хау от стратегически важни и високоразвити партньори като Китайската народна република и не само? Как левицата може да капитализира на традиционно добрите връзки на България със страните от арабския свют, Южна и Югоизточна Азия, Африка и тнт, за да увеличи търговията и партньорствата на страната ни?
Ето на такива въпроси трябва да започне да отговаря БСП, за да покаже, че има визия, истинска визия за бъдещето на България. Разбира се, партията може да продължи да се занимава с маловажни дребнотемия и да се опитва да излъже избирателите си с някакъв свенливо скалъпен проект за псевдо-прогресивен данък. Може и да готви разни безпринципни коалиции, за да се докосне до властта за година-две-три. Но в дългосрочен план, ако БСП не действа сега, тя ще изгуби завинаги доверието на стотиците хиляди български социалисти. Партията все още има един огромен потенциален електорат. Както казах, два милиона или повече от българите са или социалисти или "носталгици" по епохата на държавния социализъм. Докато тези хора са живи, ако БСП поеме по правилния път, тя може да спечели доверието им, въпреки всичките си предателства срещу тях.
Но след 10 или 15 години ще е твърде късно вече. Младите поколения не изпитват нито "соцносталгия", нито пък имат някакво чувство на дисциплина и лоялност към една партия, към която са възпитани от доминираното от десните либерали общество, да чувствуват само презрение и омраза (възпитани така, защото БСП допусна десницата да завладее медийния и исторически наратив у нас).
Трябва да започне да се поема отговорност - във всеки един смисъл. Защото историята няма да прости на БСП провалите, нито светът и обществото ни ще я чакат дълго време. Часовникът тик-така, но надежда има, защото големите провали всъщност, могат да бъдат шанс и за голямо обновление и промяна. Ако ли това не се случи, то нека левите политици нямат съмнение, че празно пространство и ниши никога няма да има - все някой ще се възползва политически, ако те не съумеят.
