Правителство в тази конфигурация няма да е нищо повече от измъчена рожба на компромиси без политическа тежест. Но и да се отиде веднага на избори не е решение, пише Георги Лозанов.

Едва ли сме имали друг парламент, за който да е изглеждало толкова реалистично да свърши преди да е започнал, защото не може да излъчи правителство. Това обаче не е предопределено, а е въпрос на диалог. Диалог и решението как и дали да го водят от страна на политиците, които са попаднали в новия състав на парламента. И то не според собствените си ситуационни интереси, както са свикнали, а според тези на избирателя, който при предсрочни избори много бързо ще може да ги санкционира, ако го пренебрегнат.

Но доколко нашите политици знаят кои са избирателите им изобщо? Те като че ли се движат в една обща ляво-дясна мъгла със слабо проблясващи тук-таме електорални маркери. Може да се предположи, че след дългото управление на ГЕРБ чиновничеството ще иска те да продължат да управляват, че соцносталгиците са за БСП, че турците по традиция са за ДПС, че привържениците на някогашната "синя идея", които живеят главно в центъра на София, са за "Демократична България", че "Има такъв народ" е успяла да привлече младите. 

Протестният вот е устойчив, наказателният затихва бързо

Далеч по-важно от устойчивите електорални нагласи обаче е актуалното състояние на обществото. То доведе до нова конфигурация в парламента, плод на конфликта между партиите на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС, и тези на промяната - ИТН, ДБ и "Изправи се! Мутри вън!". Първите генерираха мощен протестен вот, които вторите усвоиха.

Но това не изчерпва ситуацията - протестният вот по време на антиправителствените протести през лятото се фокусира върху ГЕРБ и персонално върху Бойко Борисов и се трансформира в наказателен вот. Разликата между двата вота е, че протестният създава очакване за нов модел на властта, а наказателният - само за отпадането на ГЕРБ от нея. И между партиите на промяната се появиха разделения в зависимост от това кой от двата вота привличат.

ИТН постигна неочаквано високия си резултат на крилете именно на протестния вот. Защото по-силният ѝ аргумент за място в политиката бяха предложенията за промени в системата на властта, а не острите критики към управляващите. Въпреки че звучаха любителски, те бяха широко подкрепени в референдум, което по-късно даде самочувствието на партията на Слави Трифонов да протестира встрани от протестите.

Позицията на ДБ също не се свежда само до анти-ГЕРБ говоренето, успоредно с него те последователно лансират експертни идеи за промени в упражняването на властта у нас и специално на съдебната власт. Единствено ИМВ заложи изцяло на наказателния вот и едва мина четири процентовата бариера в някаква разпадаща се политическа конструкция, измислена сякаш за трансфер на десетина-петнадесет души от трибуните на площада към парламентарната трибуна. Но пък техният апел - един път Борисов да падне от власт, после да става каквото ще, получи своя отклик.

Ясно е, впрочем доста от преди 4 април, че той няма да събере подкрепа за четвърти мандат, а в парламента вече "става каквото ще". Проблемът възниква, когато това е синоним на "нищо не става".

Нови избори, стари резултати?

Правителство в тази конфигурация няма да е нищо повече от измъчена рожба на компромиси без политическа тежест. Но и да се отиде веднага на избори не е решение, защото няма никакви гаранции, че нещо ще се промени съществено.

Единственото относително сигурно е, че ИМВ няма да са в парламента. Те са продукт на протестите, чието политическо влияние силно е спаднало още на тези избори, както издава и резултатът им, та какво остава за следващите. Пък и те вече сами започнаха да се конфронтират отвътре.

При ГЕРБ положението е "на кантар". Вероятно е вотът им на продължи да пада. Те го поддържат с изтъкването на успехи, а такива при управлението на служебен кабинет няма откъде да измислят. За сметка на това служебният кабинет, мотивиран от Радев, ще им вади "скелети от гардероба", което дори да няма други последствия, ще играе дискредитираща роля. Въпреки всичко обаче може и да запазят избирателите си и дори да ги увеличат, след като "на живо" са видели, че не се е намерил друг да поеме управлението на страната.

БСП, ако остане с Нинова начело, съвсем ще се стопи, защото тя успя да я превърне в някакъв невъзможен хибрид между партия от статуквото и партия срещу статуквото. Но ако Нинова бъде сменена от човек на Радев и той припознае БСП като своя партия (на ИМВ им се искаше, но не извадиха този късмет), може вотът за нея да се възприема като вот за него. Радев и без това, обявявайки без време кандидатурата си за президент, се включи в битката за парламента и тя по своята дълбока драматургия всъщност беше между него и Борисов. Радев засега я спечели, ако преброим колко от избраните депутати са на негова страна, макар да не е феърплей да участваш в разпределението на депутатските кресла от президентската ложа.

С прогнозата си за ИТН вече нямах удача - не мислех, че Слави така лесно може да придобие друга публична идентичност, освен на телевизионен водещ. Но пак ще опитам: Струва ми се, че при предсрочни избори и то бързи вотът им ще падне, защото ролята им на ключова парламентарна сила ги изстреля извън зоната на тяхната политическа компетентност. И избирателят, било и постфактум, не може да не си е дал сметка за това, което се "чува" в мълчанието им. Къде по-присъщо им е да са опозиционна сила с ефекти критики и екстравагантни предложения. Едва ли, дори гласувалите за тях, могат да си представят Слави министър-председател, а сценаристите му министри. Е, освен в скеч.

Експертността на ДБ може увеличи подкрепата за тях 

Единствените, които в новата конфигурация имат експертния потенциал и политическата биография да управляват, са ДБ. Мисля, че на това основание избирателите ще ги бонифицират. А и разпиляването на протестния вот при следващи избори ще е намаляло.

ДПС отдавна играят играта "Където си, там стой". За момента сякаш са се примирили, че няма как да получат любимата си роля на балансьор, но не съвсем. Опитите им на пръсти да излязат от групата на статуквото, да скрият Пеевски, да изпращат опозиционни послания и да предлагат подкрепа за партиите на промяната загатват друго. 

Шансът да се случи нещо ново на следващите избори, което трябваше да стане още на тези, е партиите да издигнат нови лица, включително и от поколенческа гледна точка, и да ги наложат публично преди да се надяват някой да гласува за тях.