"Правят се всякакви обсъждания, но не мога да Ви кажа. Все още е рано, нещата не са подготвени", отговори секретарят по правните въпроси на президента на въпроса обсъждано ли е име на евентуален служебен премиер

Проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на президента на Р България, преподавател по конституционно право и бивш конституционен съдия, в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Проф. Друмева, при вече 100% обработени изборни резултати, политическите формации, които преминават 4-процентовата бариера за влизане в парламента, са 6. Бихте ли обяснили каква е конституционната процедура оттук насетне за съставянето на ново правителство?

Проф. Емилия Друмева: Тя е ясно разписана в Конституцията – доста подробно. Поне има и практика на Конституционния съд, а и вече упражнявана многократно. Избран е корпусът от народни представители и сега на ход е президентът, който започва консултации със сформираните парламентарни групи в Народното събрание. Това значи, че първо заседанието трябва да бъде свикано от президента в рамките на един месец от изборния ден. Значи има пространство до 4 май. Свиква се на първо заседание и на него Народното събрание трябва да се конституира, да си избере председател и да формира парламентарните групи. Те са необходими за съставяне на правителство. По нашата Конституция правителство се съставя по парламентарен път. Парламентарните групи са фракции, които се обособяват на базата на успеха на политическите сили, колко депутати има в парламента и така формират съответните парламентарни групи.

Президентът провежда консултации с тези групи, една по една, или съвместно. Не е ограничен с определен срок. Тук Конституцията предвижда гъвкавост на тези консултации. Когато се прецени, че е достатъчно тяхното провеждане, президентът възлага на най-голямата по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател, който е готов с екип на Министерски съвет. След като му възложи т.нар. проучвателен мандат, съответната парламентарна група в срок от 7 дни трябва да отговори на президента, че е готов, или че не е, имат кандидат или връщат възложения проучвателен мандат. Тоест, нямат воля или не могат да правят правителство. Тогава президентът, без да е ограничен с някакъв стриктен срок, се обръща или възлага същото на втората по численост парламентарна група. Тя отново в 7-дневен срок трябва да отговори на възлагането. Ако и във втория рунд няма успех, тогава президентът вече може да възложи такъв проучвателен мандат за съставянето на кабинет на която и да е от останалите парламентарни групи. Тук не е обвързан с поредност в численост. В случая обаче процедурата е предвидена президентът да възлага в 7-дневен срок на една от тези групи, но след това тя е гъвкава. Целта е на този последен рунд да има един ясен резултат.

Ако и при него не се постигне съгласие и няма излъчен кандидат с готов списък на Министерски съвет, тогава Конституцията задължава президента да разпусне Народното събрание. Със същия указ, с който разпуска, определя дата за предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 месеца и издава втори указ, с който назначава служебен кабинет, за да може държавата да има правителство. От момента на разпускането на Народното събрание, насрочването на нови избори и назначаването на служебно правителство, досегашното правителство прекратява всякакви правомощия и работа. Следва да се отчита, че правителството е в оставка още от първото заседание на Народното събрание. Както Конституционния съд, в своето Решение № 20 от 1992 г. посочва, последицата от указа за назначаване на служебно правителство е прекратяване правомощията на намиращото се в оставка правителство.

Фокус: Казахте, че третата партия, на която трябва да бъде връчен мандатът, ако първите две откажат или не успят да съставят кабинет, е по избор на президента. Според Вас БСП ли ще бъде изборът на държавния глава?

Проф. Емилия Друмева: Не мога да дам такъв отговор. Тук Конституцията предоставя едно пространство на президента да прецени на коя от останалите политически сили да го връчи, след като първата и втората не са успели да предложат бъдещо правителство. Президентът вече има много силна преценка. Защо? Защото е на лице едно разпокъсване в парламентарното пространство и той се намесва с една силна посредническа функция. По негова преценка, която е широка, комплексна, по показатели, които са обективни и обстоятелствени, той възлага на някои от следващите парламентарни групи тази задача.

Фокус: Настоящият премиер Бойко Борисов даде заявка за експертен кабинет. Възможен ли е такъв според вас?

Проф. Емилия Друмева: Не знам какво имате предвид под експертен кабинет. Конституцията предвижда, че най-голямата по численост парламентарна група получава като първа възлагане. Какъв кабинет ще предложи излъченият от тази група кандидат за министър-председател, има различни възможности - дали ще бъде стриктно партиен, или по-пъстър, или с друга окраска. Като едно обобщено заключение искам да подчертая, че цялата процедура е разчетена на усилия, които се полагат както на парламентаристите, така и чрез тази посредническа функция на президента, да се формира правителство и се залага на стабилност държавата да има управление.

Фокус: Допускате ли хипотеза, при която нито една политическа сила да не излъчи правителство и премиер?

Проф. Емилия Друмева: Да, възможно е. Това означава, че се преминава към следваща стъпка – с указ президентът разпуска Народното събрание, насрочва дата за предсрочни избори и назначава служебно правителство.

Фокус: Има ли държавният глава готовност да състави служебен кабинет и обмислено ли е кои ще са експертите, които ще са натоварени с тази задача?

Проф. Емилия Друмева: Като отговорен държавник той има такава готовност, след като Конституцията го задължава в определена ситуация, която описах, да го направи. Има готовност.

Фокус: Обсъждано ли е име за бъдещ служебен премиер, имате ли такава информация?

Проф. Емилия Друмева: Правят се всякакви обсъждания, но не мога да Ви кажа. Все още е рано, нещата не са подготвени.