България е сред 14 държави в Европейския съюз (ЕС), където се отчита влошаване на върховенството на закона в условията на пандемия. Това се отчита в доклад на Съюза за граждански свободи за Европа, който обобщава данни за 2020 г., подадени от надзорни органи за правата на човека и други неправителствени организации. Докладчик за България е Българският хелзинкски комитет (БХК).

През миналата година в страната ни, както и в Италия, Испания, Словения и Хърватия, се наблюдава влошаване на средата за работа на медиите, ограничаване на свободата на сдружаване, както и в Германия, Унгария, Ирландия, Словения, сблъсъци на протести и арести на мирни протестиращи, което е отчетено като тенденция и във Франция, Хърватия, Полша, Испания, Словения.

В документа се подчертава още, че продължава да отслабва съдебната система в България, както и в Унгария и Полша.

Непрозрачност и неефективност на съдебната система

В доклада се подчертава, че на практика кариерното развитие, потенциални дисциплинарни производства и други важни решения относно администрирането на съдебната система се концентрират в ръцете на „голямата тройка“ – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Това противоречи на препоръките на Съвета на Европа и получава критиките и на гражданското общество, и на Европейската комисия и Венецианската комисия, но по въпроса не се правят или обсъждат законодателни изменения.

В документа се изразява загриженост и за новата позиция на специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор. Експертите имат съмнения за неговата безпристрастност и независимост, още повече, че такава фигура не е предвидена в Конституцията на България.

В доклада се припомня и че през 2019 г. Народното събрание гласува за увеличението на таксите за обжалвания пред Върховния административен съд. За физически лица таксата е 70 лева (близо 11% от минималната брутна заплата и близо 19% от линията на бедността за България през 2021 г.), а за юридически лица – фирми и организации с нестопанска цел, е 370 лева (57% от минималната брутна заплата и почти 100% от линията на бедност за България през 2021 г.). Това ефективно разубеждава хората да преследват съдебен контрол на неблагоприятни решения на административни съдилища от първа инстанция.

Наблюдава се и тревожна тенденция в практиката на българските съдилища относно осъждането на ищци и жалбоподатели в производства за защита срещу дискриминация с такси и разходи.

През юни 2020 г. тогавашният министър на правосъдието - Данаил Кирилов, отхвърли вота за избор на членове в гражданския съвет на Съвет за координация и сътрудничество, който беше предложен от българското правителство като заместител на Механизма за сътрудничество и проверка, посочва се още в доклада.

В документа се дават примери и за проблеми с изпълнение на съдебни решения, вкл. резюмират случая, станал известен като „Осемте джуджета“, в който властите не организираха предаването на асансьорните заводи на Илия Златанов въпреки наличието на съдебни решения.

В доклада се изразява загриженост заради атаките над журналисти в България, като се описват случаите на арестувания и бития по време на антиправителствените протести Димитър Кенаров и нападнатата от привърженици на ГЕРБ Полина Паунова. Един от нападателите на Паунова е идентифициран заради медийния натиск, но след споразумение е осъден на 2 г. условно.

Подчертават се и проблемите със свободата на изразяване, като се дава пример с повдигнатите обвинения срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова във връзка с предупрежденията ѝ за приближаваща криза с доставките на медикаменти при първата вълна на пандемията. Действията на прокуратурата са широко критикувани и се разглеждат като опит за по-широк натиск и сплашване на обществеността.

Народното събрание на България наскоро прие и някои съмнителни законодателни практики, водещи до значително влошаване на качеството на изменените правни актове. Сред тях е изготвянето на законови актове без публична консултация, честите законови промени чрез поправки в преходни и заключителни разпоредби на други закони, уреждащи напълно различни правни въпроси, формални причини за промени в наказателното законодателство, лошо качество на мотиви и доклад за въздействие на вносителите на  законови промени и др.

В доклада се подчертава, че Комисията за защита срещу дискриминация не демонстрира достатъчна независимост, капацитет и правомощия. Няма и прозрачна процедура за подбор на членовете на Комисията, а организациите на гражданското общество нямат никакво влияние върху процедурата.

Отбелязва се и въведеното извънредно положение заради коронавируса, което впоследствие беше променено на извънредна епидемична ситуация, заради която могат да се спират или ограничават различни дейности, да се ограничава движението вътре в страната, да се ограничава влизането в страната.

В документа се подчертава, че по време на извънредното положение бяха временно спрени процесуалните срокове във всички съдебни, арбитражни и изпълнителни производства с изключение на наказателното производство, производствата по европейска заповед за арест и производства, свързани с принудителни мерки. На практика много съдилища започнаха да използват Skype за провеждане на открити съдебни заседания по дела, които не са спрени и не могат да бъдат отложени.

Срив във върховенството на закона в Европа

Демокрацията и върховенството на закона претърпяват тежък удар в голям брой европейски държави на фона на пандемията, посочва се в доклада. Сред най-тревожните констатации са нарастващият натиск върху свободата на медиите и гражданското общество.

Политическият натиск върху медиите достига тревожни равнища в Чехия, Унгария, Полша и Словения. Тормозът и нападенията срещу журналисти също са все по-често срещани.

Констатира се увеличаване на бариерите пред хората, които търсят правосъдие, като ситуацията се изостря заради приетите в страните противоепидемични мерки. Увеличават се опитите в страните, управлявани от правителства с авторитарен характер, за укрепване задържането на власт и ограничаване на критиките към същите правителства. Правителствата в тези страни използват пандемията като оправдание за отслабване на демократичните стандарти, справедливостта и независимостта на правосъдието.

Докладът също така разкрива пропуски в антикорупционната рамка в България, Франция, Унгария, Ирландия и Полша, както и слаби проверки за балансиране на изпълнителните правомощия в няколко държави. Това прераства в нискокачествено законотворчество.

Тласъкът към по-голяма цифровизация на правосъдието е положителна тенденция, която може да помогне за подобряване на ситуацията в страните, където правосъдната система отдавна е под напрежение, например Италия и Испания. Другото положително е, че все повече държави в ЕС се противопоставят на речта на омразата и дезинформацията чрез кампании, макар че някои държави продължават да отиват твърде далеч в опита си да ограничат законната свобода на словото.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова