Жени Калканджиева, Искрен Пецов, Емил Велев-Кокала, Веселин Плачков, Стоян Михалев, Любен Дилов-син, режисьорът Максим Генчев, Димитър Пенев...

Остава да се добавят само една-две Златки и съвсем спокойно ще можем да убедим обикновения гласоподавател, че това не са избори, а просто нов, по-експериментален сезон на VIP Brother. А гласуването пак ще става със SMS-и. 

Нещото, което за удобство партиите наричат граждански квоти, за тези избори действително прилича на някакъв риалити формат, в който са омесени позавехнали знаменитости, футболисти, лица от екрана и една купчинка здравни експерти.

Всички те ще се борят за гласовете на българите от името на издигналите ги партии - партии, с които въпросните личности буквално допреди няколко седмици едва ли са имали нещо общо, освен евентуално лично познанство с някой от членовете им.

За здравните експерти - ясно. Такава е модата сега. Имаш несигурност в страната, издигаш за изборна позиция генерал, пожарникар или въобще някой силен мъж. Имаш пандемия - вдигаш лекари, вирусолози, пулмолози и т.н.

И като погледне човек листите - май всяка партия се е обзавела с по един-двама. Ей така - да има, хората, да видят, че ако случайно гласувате за тях, те ще могат да предложат някакъв отговор на пандемията, колкото и неясен да изглежда той в момента. Поне имат някой, който да мисли по темата.

Ама защо са всичките останали знаменитости? За красота? Или заради тежката им експертност? 

Факт е, че още с влизането си в политиката Слави Трифонов даде ясен знак, че той редовен политик може и да не стане, ама от политиката ще направи шоу. Сега сценаристите му водят кандидат-депутатски листи, а той самият ще се бори също за влизане в парламента като депутат.

Та за него знаем. Проблемът е, че до този момент Трифонов и партията му са едни от малкото, които са подготвили по някакъв начин за програми, насочени политики и т.н.

Твърде много партии и коалиции сякаш са приели за 1000% вярна максимата, че Средният Гошо в България политически платформи не чете.

Че му стигат по няколко голи и неясни обещания като например, че партията Х няма да допусне комунистите да дойдат на власт, или че партията Y ще изгони мутрите от властта и ще пребори корумпирания модел. Ама как, с какви средства... Туй засега ще остане май мистерия. 

Вместо това се слагат няколко по-известни лица и имена от телевизора и готово. Нищо против тези хора като личности, но с какво те могат да повлияят на българската политика да върви тя към по-добро? 

Жалко и цинично е политиците и партиите да се отнасят по такъв пренебрежителен начин с избирателите си, залагайки на "хляб и зрелища" вместо на реална работа и представяне на визия за бъдещето на България.

Дали защото е неясно какво бъдеще ни очаква с това предстоящо 45-о Народно събрание, или просто защото никой вече не иска да си дава толкова зор, но политиката ни се превърна във VIP Brother още преди да се обявят кандидатските листи и в тях да се окажат типични гости на подобен род риалити предавания.

В момента нещата изглеждат така, че достатъчно малко зависи от обикновените избиратели. Когато изборът е сведен само до имена, но не и до идеи, на които да можеш да се довериш, наистина сякаш някой ти предлага за вечеря варианти между кози дардонки и китайска супа от прилеп.

Но не всичко е толкова унило, защото все пак гласуването не е единственият начин да изразяваш мнението си в една демокрация. Всеки един гражданин може да извиси глас, а социалните мрежи да го усилят достатъчно, за да се отправи едно просто искане - "Не ни третирайте като идиоти".

Българските граждани заслужават повече - заслужават адекватни политици, които могат да напишат закон или законова поправка, без да оставят вътре не просто вратички, а цели огромни порти и смислови пробойни. Заслужават да избират между идеи за това как може да изглежда бъдещето, вместо да им се поднасят политически скандали и размяна на злобни реплики.

Заслужават надежда.

А засега май единственият шанс да видим някаква Надежда в тези избори е Тризначките да се озоват в някоя от листите...

Александър Петров