Въпросът, поставен ребром, е: „Ти за Член първи на Конституцията ли си?“ Нека сега си припомним какво постановява той:

- първо - България е република с парламентарно управление;

- второ - цялата държавна власт произтича от народа; тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция;

- трето - никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет!

Всеки гражданин и особено всеки политик е длъжен днес да отговори на посочения въпрос пределно ясно и категорично, без недомлъвки и заобикаляния. Това е така, защото тази година ще трябва да решаваме как да възстановим връзката между граждани и държава за доверие в институциите и върховенство на закона. Без тази връзка няма нищо - нито икономика, нито образование и здравеопазване, нито суверенитет…

Възможните пътища са два: единият – като стъпим на Конституцията, на нейното точно спазване, и усъвършенстване; другият – напротив, като я отхвърлим под формата на някакъв вид „нов модел“/?/.

Напоследък се появиха поне три варианта на второто решение.

Както епицентрално ни се съобщава, на политическата сцена излезли патриоти, които се обединили в нов политически проект за „чиста, единна и суверенна татковина“ с цел пълна подмяна на политическия елит и на съществуващия модел с аргумента, че е дълбоко покварен, обрича ни на бедност и развращава обществения морал. Нищо подобно, оказва се, че още през 2014 г., на 9 ноември /датата на „Кристалнахт“/, същите лица учредили „Националистическа партия на България“, в която влезли неонацистката мрежа „Кръв и чест“, ултраси, паравоенни, като „Национална съпротива“ и т.н. Тогава Софийска градска прокуратура отказва да регистрира въпросната партия, тъй като „идеологията и дейността на НПБ противоречат на Конституцията и на Закона за политическите партии.“

Сега същите „патриоти“ излизат с модифициран вариант, който да избягва пряк сблъсък с Конституцията. На пресконференция на 23-ти т.м, в събота, те представили програмата, ръководството и плановете си за предстоящите избори. „Опорните точки“: „На зловредната идеологема за гражданското общество ние противопоставяме идеята за народната общност, на мултикултурализма отговаряме с монокултурализъм, а на сооциалния дарвинизъм, стоящ в основата на неолиберралната стопанска сметка … - социалната справедливост и радикалния етатизъм“! И още изобилие на социален консерватизъм и войнстващ „антилиберализъм“.

Привлекателно? Да, така, както са били и посланията на Национал-социалистическата германска работническа партия, станала по-известна като „Нацисти“, брутално завзели през 1933 г. цялата власт „по конституционен път“ с първи акт подпалването на парламента – Райхстага. А научаваме още, че сред участниците в прессъбитието бил и председателят на „Безсмъртен полк – България“! Къде нарежда той полка – сред убийците на безбройните жертви на същия този нацизъм?! Поразителен е и възторженият отзив на именит журналист с десетилетен опит, според когото се е появила качествено различна, нова партия, която правела чест на българското общество и породила нова надежда! Нищо подобно, стара песен на нов глас!

На същата дата – 23-ти т.м. Стратегическият съвет към президента представи проекта „За отговорно управление с участието на гражданите“. В него се заявява, че предварителна предпоставка за необходимата държавническа стратегия е „дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта.“ Като за целта се подчертава, „че … основната част от измененията в модела на управление трябва да бъдат подкрепени с конституционни и законови промени.“

Но какви конституционни промени и на коя „основна част“ от измененията на модела? В момента личната отговорност на президента Румен Радев става изключително голяма. Защото преди дни човек, разглеждан като приближен до президентството, публично се постара нашироко да обоснове необходимостта от президентска република с аргумента, че „рестарт без президента не може да има“ и че „трябва да вървим към президентска република“!

Президентът е единствената политическа фигура с положителен процент на публично одобрение; той спечели сериозен авторитет като категоричен противник на „модела ГЕРБ“ . Не Конституцията е виновна за множеството проблеми на участието на гражданите в управлението, а тъкмо напротив – нейното системно нарушаване и заобикаляне. Затова президентът днес е длъжен да отхвърли всякакви спекулации, като ясно заяви волята си за строго спазване на Конституцията на Република България и преди всичко на нейния Член първи!

В сегашният момент особено отговорна става позицията на Българската социалистическа партия. Предвид предстоящите избори дискусията за нова програма на партията, подета по решение на 50-ия конгрес, придобива съвършено актуално и конкретно значение. Какви отправни начала ще предложи БСП за възстановяване и укрепване на връзката и доверието между граждани и държава; какви политики ще формулира въз основа на тези начала?

Програмата на партията е категорична: „В съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика през следващите петнадесет – двадесет години.“ Това е така, защото „главният политически извод с най-съществено значение за бъдещето, който партията изведе, е, че голямото завоевание в началото на прехода бе приемането на новата Конституция на Република България като основа за по-нататъшното развитие на страната като демократична, правова и социална държава“.

Дискусията трябва да покаже – оставаме ли верни на тези основни констатации и намерения или напротив? В отговорите си на десетте въпроса, предложени от списание „Ново време“, публикувани в поглед.инфо на 24-ти т.м. проф. Добрева заявява, че „приетата Конституция в началото на 90-те години би трябвало да се запази като цялост. Нужни са обаче промени, и то съществени, например, във връзка със съдебната власт и с геополитическата ориентация на България. Конституцията е основа на стабилитета в държавата ни, но не е свещена крава. Опасността от радикални промени в Конституцията обаче е в това, че много вероятно е да отпаднат редица моменти, които означават защита на социалните ценности в националното ни битие (макар днес тези социални клаузи да не се прилагат, все пак е добре да присъстват в основния закон на България).“

Добре, но преди справедливо да сочим, че Конституцията не е „свещенна крава“ и са нужни съществени промени, сме длъжни да подчертаем, че градим политиката си преди всичко на строгото й спазване, в т.ч. и особено на нейните социални клаузи, точно защото не се прилагат. Вместо да ни се предлага да се съгласим, че „при всичките условности, най-значими български държавници през двадесетото столетие са Стефан Стамболов и Тодор Живков.“

Проф. Добрева дава за пример Унгария на Виктор Орбан с аргумента, че съумява да провежда силна лява социална политика чрез утвърждаване на суверенитета на страната. Само че подчертано националистическата политика на Орбан, съчетана с груб контрол върху медиите и ширеща се корупция сред приближените му не може да бъде никакъв пример за нас, социалистите.

Да, България трябва да се обедини около свои собствени суверенни решения за мястото на страната в новите световни реалности, за нови стратегии за икономическо и социално развитие, за духовен подем и културен възход. Социалистическата партия безспорно е длъжна да излезе днес именно с такива свои предложения. Но трябва да е ясно, че за успеха им е нужна широка обществена подкрепа, основана на конституционни основи. Така например, относно геополитическите предизвикателства, основният закон постановява в Член 24: „Външната политика на Република България се осъществява в съответствие спринципите и нормите на международното право. Основни цели на външната политика на Република България са националнатасигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи набългарските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред“.

Ето необходимата основа, въз основа на която днес партията може и следва да заяви ясна позиция срещу нарастването на въоръженията по линията на противостоене НАТО-Руска федерация като цяло и специално в региона на Балканите и Черно море. Позиция, която да бъде публично обоснована и защитена в хода на предизборната кампания за 45-ото Народно събрание, като се потърси одобрението на колкото се може повече български граждани, загрижени за мира и сигурността в региона и в Европа.

Да, в съзнанието на обществото с годините се насади убеждението, че всичките ни беди и проблеми произтичат от Конституцията, която била продукт на безпринципни договорки, набързо приета и сериозно дефектна. Обяснимо убеждение в светлината на дълбоката и всеобхватна криза на държавата и обществото. Но Конституцията няма автоматично действие, спазването й зависи от политическата воля на партиите и политиците. Истината е, че през годините те предпочетоха де факто да анулират нейния дух, принципи и норми, тъй като представляват законова бариера за тесните им лични, групови и партийни интереси.

Днес над обществото е надвиснала реална опасност от авторитарен обрат на политиката и управлението с различни вариации, някои от които открито профашистки, под благородни призиви за чест, морал и рестарт на всичко. Въпросът е дали ще надделее разбирането, че републиката с парламентарно управление е истинското решение на кризата на държавното управление и че утвърждаването на това решение има съдбовно значение за днешния и утрешния ден на България.

Разбиране, което БСП е длъжна да отстои и с което да победи!

Георги Пирински