Изключително странен е двойният аршин на някои медийни и политически „мисирки”, които коментират процесите в БСП.
В последните 4 години под ръководството на Корнелия Нинова в най-старата и масова системна партия у нас БСП започна процес на изчистване на образа – ярка опозиционност срещу гнилото статукво на Прехода и задкулисието, отказ от срамните компромиси с дясното, връщане към идейните корени – социалистически идеи и политики, към родолюбието и гражданския морал. След прекия избор за председател и 50-ия юбилеен конгрес партията започна и процес на отпадане и освобождаване на хора, които уронват нейния престиж и я използват в лична изгода – икономическа или властова.
Ренегатите Янков и Жаблянов се разграничиха от БСП, след като получиха около хиляда гласа срещу 50 хиляди за Нинова – реалната им „тежест” в прекия избор за лидер. И пристанаха в парламента на ГЕРБ.
Изключването на Георги Гергов от редиците на социалистите също е част от този процес, защото на съвестта му тежат петото място на партията в Пловдив, скандалите от задкулисието („ЦУМ-гейт”), „дарението” от ГЕРБ от 43 млн. лв. за „дупката” във Варна, призивите за коалиция с ГЕРБ и хвалбите към Бойко Борисов. Но връх на всичко това е системното нарушаване на Устава на БСП. Елементарно е – ако искаш да си част от една общност, спазваш правилата й. И въпреки че тези нарушения бяха установени от Общопартийната контролна комисия и от специална работна група, „медийните мисирки” обвиниха Нинова, че налагала еднолична власт и гонела неудобните, и нарекоха решението на Националния съвет „авторитаризъм” и „диктат”!?
Има ли друга българска партия, в която висши функционери – депутати, кметове, областни лидери обикалят радиа и телевизии – обсипват с омраза, обиди и квалификации своя легитимен лидер, и след тези „медийни турове”, отново да остават на ръководни длъжности в партията? Има ли друга партия, в която е възможно изключен член (Гергов) да участва и гласува в партиен избор? Да, БСП явно е най-демократичната партия в България, но този тип демокрация понякога доста мяза на анархия и на безпредел.
Корнелия Нинова е единственият председател на партия в България, който се подложи на модерния европейски пряк избор от всички социалисти и получи 80% от тяхното доверие! Дали защото е юрист, или защото така е устроена, но тя е и единственият лидер на БСП през последните десетилетия, който се стреми да спазва демократичните процедури, духа и буквата на закона (Устава на партията). И въпреки всичко „опорните точки” се леят, омразата се тиражира, клеветите се наслагват в публичното пространство… Защо днешните нейни опоненти мълчаха, когато преди 7 години БСП изключи бившия лидер и президент Георги Първанов по абсолютно неуставната процедура „ала Станишев & Дъбов”. Мълчаха си и когато левицата се тресеше от плоския данък и антируските санкции…
А когато самовлюбеният Борисов еднолично отстраняваше от управлението и от ГЕРБ силни фигури като Цветанов, Дянков, Горанов, Фидосова и редица други, той беше определян за принципен, за герой и борец с корупцията!? Ето това е двойният аршин!
Ами когато „днешният – бъдещ герой” Слави Трифонов изгони от партията си областна координаторка, качила се в джипката на Борисов!? Кой се възмути, кой го нарече диктатор? Подобни коментари липсват и по отношение на десните, на ДПС, на обединените и разединени Патриоти… Странна е фиксацията върху БСП и личността на Корнелия Нинова! Не се оценяват идеите и програмите на социалистите, а всичко се се овъртолва в клюки и интриги. Но дали тази фиксация е само странна, или пък много удобна и финансово мотивирана от управляващите… За да оцелеят Статуквото и Мафиотско-мугренският модел в настъпилото безвремие на България.
Проф. Светлана Шаренкова, nbox.bg
