„Дадох интервю на крайно невъзпитана журналистка, за което съжалявам. Повтаряше като развален грамофон няколко опорни точици. Поведението й бе на махленска клюкарка. Но няма как, уважавам Националното радио и заради неговите слушатели приех да отговарям на тъпите й въпроси…“

Това изявление на евродепутата от ГЕРБ заслужава остра реакция. Защото мълчанието пред наглостта е капитулация пред посредствената арогантност, изживяваща се като последна инстанция на истината.

Всеки, слушал това „уникално“ интервю и имащ елементарна култура на диалога, ще възкликне с омерзение:

Истината е точно обратната!

Александър Йорданов и Силвия Великова. Снимки: от тв екрана и БНР

Невъзпитаният бе гостът, а не радиоводещата!

Разваленият грамофон бе не Силвия Великова, а демонстриращият отблъскваща логорея евродепутат.

Никога не съм слушал радиоинтервю, в което гостът упорито отказва да влезе в диалог с водещия и демонстративно го надговаря като дефектна латерна. Дързостта му стигна дотам, че обиди водещата като неинтелигентна, а всъщност той се държеше като случайно докопал се до ефира примат.

Какво ли би му се случило, ако се държеше така и в Европарламента? Сигурно е едно: на втората минута щяха да му изключат микрофона, а на третата минута от монолога му евроквесторите щяха да го изведат от залата със сила!

Ако „Политически некоректно“ се слуша от един милион интелигентни люде, в този ден ГЕРБ изгуби един милион избиратели.

Велизар Енчев