Трябва да се намали ДДС-то не само на храни в ресторантите, но и на хранителните магазини, за да може да се стимулират хората да пазаруват повече. Също така да се намали ДДС на лекарства, тъй като аптеките и хранителни магазини са основните обекти, където се генерира най-засилено потребление. Сега бизнесът трябва да се фокусира върху засилването на търсенето сред потребителите като единствена реална мярка за справяне с кризата. Това препоръча финансистът Румен Гълъбинов за възстановяване на икономиката от последиците от пандемията. 

"Друга мярка е да се предоставят ваучери за пазаруване, които да стимулират увеличаване на покупателната стойност. По този начин сумите от ваучери ще се върнат отново в производителите, които от своя страна ще внасят средства и в държавата. Възстановяването на икономиката ще е бавен и продължителен процес, в който трябва да вземат участие всички групи, от краен потребител, до производител и не на последно място държавата", съветва експертът.

Сривът на търсенето се породи от локдауна на глобално ниво, от рестрикциите за пътувания, от страха на хората и социалното изолиране, пред което сме изправени всекидневно. В резултат на това, компаниите занижават и своята производителност. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление. Останалото отива в акцизи, данъци, осигуровки и субсидии и др. Икономика на глобално ниво не може да поема вълната от новата структурна безработица.

Някои от икономическите последици вече са факт, като например: - нарастване на безработицата; - голяма част от свободните професии остават без доходи; - нараства броя на фирмите, които изпадат в неплатежоспособност; - значителен спад на преките инвестиции; - значителен спад на парите, идващи от българите в чужбина; - спад на износа, както към държавите от ЕС, така и към други страни.

Симона Георгиева